Решение № 1249 от 27.09.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4866/2024
- Вид
- Решение № 1249
- Подписан
- 27.09.2024
- В сила
- 23.10.2024
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1249 гр. Пловдив, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330204866 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0333-000289, с което на С. Г. К. е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП
НП е издадено при особено съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в разминаване между фактическите параметри на 1 административното обвинение, което е повдигнато срещу дееца с АУАН и това, за което е наказан с НП.
Според АУАН той е извършил нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДВП затова, че управлявал без поставен обезопасителен колан МПС ****с рег. № **** Според НП той е управлявал МПС **** с рег. № **** От изисканите справки за регистрация на МПС е видно, че в случая не се касае за техническа грешка, а посочените два автомобила са съвсем различни, реално съществуващи, с различни собственици.
Допуснатият порок в случая е особено съществен, освен поради формалното разминаване между АУАН и НП, но и по две други причини:
-при нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП конкретното МПС, което се твърди да е управлявано без обезопасителен колан е съществен съставомерен елемент, неразривно свързан с правото на защита на водача, доколкото деянието ще е съставомерно, само ако се установи, че МПС е надлежно оборудвано с обезопасителен колан. Същевременно при различни посочени МПС в АУАН и НП се затруднява както правото на защита на жалбоподателя да наведе съответните възражения, така и контролните правомощия на съда да установи релевантната фактическа обстановка.
-при издаване на НП с различни фактически параметри от тези в АУАН се създава опасност от нарушаване на принципна не бис ин идем предвид липсата на гаранции, че няма да последва НП и за автомобила, който реално е посочен в АУАН.
Допуснатият порок в съдържанието на АУАН и НП е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие какво е действителното фактическо положение. .
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на 2 районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.
При положение, че тези съставомерни факти са изложени в АУАН и НП по толкова противоречив начин, правещ невъзможно разбирането на волята на наказващия орган, единственото правомощие на съда е да отмени НП.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
В случая уговореният и заплатен размер от 400 лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, поради което следва да се присъди изцяло.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, като случая това е ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с., РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0333-000289, с което на С.
Г. К. е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да ЗАПЛАТИ на С. Г. К., ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща разноски пред Районен съдПловдив.
3
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4