Решение № 348 от 06.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Велико Търново, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20264100500291 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община З., представлявана от кмета П. Г., подадена чрез процесуалния представител адвокат Т. Т. – ГАК, срещу решение № 101 от 24.11.2025 г., постановено по гр. дело № 75/2025 г. по описа на Районен съд Елена, с което е отменено наложеното на М. М. М. със Заповед № РД-12-608/16.12.2024 г. на кмета на Община З. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, и Община З. е осъдена да заплати на М. М.

М. сумата от 1 000.00 лева – разноски по делото, а също така и сума в размер на 80.00 лева– държавна такса, по сметка на Районен съд Елена.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение с оглед доказателствената съвкупност по делото. Твърди се, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата, която го е довела до неправилни правни изводи. Поддържа се, че по делото е установено допуснато нарушение на трудовата дисциплина, достатъчно тежко, за да обоснове налагане на оспореното дисциплинарно наказание, като се сочи, че същото е с такава тежест, че би могло да обоснове дори налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“. Изтъква се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице вредни последици за работодателя, и че 1 неправилно е кредитирал като законосъобразно съгласието на свидетеля Ч. за установения начин на работа в детското заведение. Излага се, че неправилно съдът е приравнил целесъобразността на законосъобразност, без да съобрази императивни правни норми – чл. 138 КТ, чл. 128 КТ и др. Твърди се, че разпределението на работното време в детското заведение е следвало да бъде съобразено с приложимите нормативни актове и е недопустимо да бъде подменяно с решение на директора на учреждението или на бившия кмет на Община З., както и че работата е следвало да се полага от двама педагози ежедневно, а не от един педагог през ден. Поддържа се, че този организационен ред не е бил приеман от представляващия ответната Община, който е узнал за него едва вследствие на назначената проверка на 19.11.2024 г., поради което и тогава е възразил, като от този момент ищцата е започнала да се явява на работа ежедневно. Развиват се доводи, че вследствие на нарушението са настъпили неблагоприятни последици за работодателя под формата на плащания за неотработени дни, без да е изменен 8-часовият работен ден, както и че полагането на труд по 10 часа от един учител през ден всъщност съставлява извънреден труд, а натоварването се отразява на качеството на възпитателния процес. Сочи се, че за месец октомври 2024 г. М. се е явила на работа 15 дни вместо 21 работни дни, а за месец ноември 2024 г.

– 16 дни вместо 19 работни дни, като въпреки това е получила цялото си трудово възнаграждение за двата месеца. С оглед на изложеното се поддържа, че установените в съвкупност нарушения, предвид натрупването на неправомерни факти, оправдават наложеното по степен наказание дори като компромисно. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е подаден от процесуалния представител на ищеца по делото М. М.- адвокат П.

Й.- САК. В него се излагат съображения, че атакуваният съдебен акт е правилен, законосъобразен, мотивиран и постановен при правилно приложение на материални и процесуалния закон. Възразява се, че в процесната заповедта на работодателя са посочени твърдения за две различни нарушения - отсъствие от работа в конкретен ден и „създаване на организация за работа през ден“, като и двете хипотези не са ясно разграничени, което препятства правото на защита на ищцата, както и че ответната страна не доказала невъзможността за специфичното разпределение на работното време, нито че работата не е извършена, както и че са настъпили реални вреди за Общината. На следващо място, се сочи, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, искането за обяснения и цялото дисциплинарно производство противоречат на нормата на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не е ясно дали нарушението се състои в еднократно отсъствие, в създаването на организация за работа, или системност на нарушението, на кои дати, в кои часове, в кои документи и по какъв начин е нарушен трудовият ред; кое е претендираното нарушението по смисъла па КТ, не са посочени конкретни вреди- съществен процесуален порок. Оспорва се също така и неконкретизирането на фактическите основания за наказанието- конкретно 2 поведение, време, място, нормативен акт, с посочване, че заповедта на работодателя, а и цялата процедура, страда от бланкетност и липса на конкретизация, тъй като не е ясно: какво е „отсъствието“ - еднократно, системно и с каква продължителност, както и какви са последиците; какво е „организацията за работа през ден“ — кога е въведена, от кого, как е регламентирана, в какво точно се състои конкретното нарушение; тежестта на нарушението и виновността се сочи, че не се обосновават с фактическа вреда нито за децата, нито за работодателя. Изтъква се също така и че от доказателствата по делото е видно, че практиката по променения график е заварено положение, въведено по разпореждане на бивш кмет, одобрявано години наред на ОС на педагогическия съвет, като графикът е бил известен на работодателя и не е бил променян, а също така и че не е доказано от страна на работодателя никакво укоримо отношение. Възражения са изложени и касателно процедурата за искане на обяснения, като се сочи, че същата е формално спазена, тъй като поканата за обяснения е твърде обща, без индивидуализиране на конкретния ден, час, обхват на нарушението и същност па противоправното поведение, без никакво разграничение кое именно е твърдяното дисциплинарно нарушение и на какво основание, като се твърди, че това препятства ищцата да организира цялостната си защита, както и че даденото време за изготвяне на обяснения- 3 работни дни се сочи да е твърде кратко. Твърди се, че е налице нормативно допустимо гъвкаво работно време, както и че съдебната практика допуска, че дори нетипична организация на труда, ако е одобрена или заварена от дългогодишен работодател, при липса на въвеждане на противоположни изисквания и липса на вреди, не следва да се санкционира като тежка дисциплинарна постъпка.

Възразява се, че дори да се приеме наличие на нарушение, тежестта му е формална, без настъпили вредни последици, без данни за предходни нарушения, за системност, за оплаквания или сигнали от трети лица. В заключение се сочи, че не са налице основания, които да обосноват отмяна на атакувания съдебен акт, тъй като предходната съдебна инстанция изчерпателно е обсъдил всички представени доказателства и е приложил утвърдена съдебна практика, като е индивидуализирал спорния предмет, доказателствената тежест и пределите на съдебното разглеждане. До въззивния съд е отправено искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и искане за присъждане на разноски за въззивното производство.

Окръжен съд Велико Търново, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта 3 му в обжалваната част. При тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Районният съд се е произнесъл в рамките на спора, очертан от ищеца, и по отправеното към него искане за защита, в съответствие с диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, при наличието на положителните процесуални предпоставки, респективно при отсъствието на процесуалните пречки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск.

При проверка за правилността на съдебното решение по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК, в очертаните с въззивната жалба предметни предели, въззивният съд приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 188, ал. 1, т. 2 КТ, за отмяна на наложеното на ищеца М. М. М. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ищеца твърди, че работи на длъжността „........“ в Детска градина „П.“, с. Р., общ. З.. Сочи, че на 19.11.2024 г. в детската градина е извършена проверка от комисия, назначена със Заповед № РД-12567/19.11.2024 г. на кмета на Община З., като според проверяващите тя е отсъствала от работното си място през целия работен ден без уважителни причини и е създала организация на работа за педагогическия персонал– явяване на работа през ден, без това да е вписано в график и съгласувано с работодателя. Излага, че нормативната уредба в системата на предучилищното образование допуска такова разпределение на работното време, че е налице съставен график, съобразен с Правилника за вътрешния трудов ред, одобрен от Общото събрание на персонала, и че този начин на работа е въведен още по времето на предишен кмет на Община З., както и че е фигурирал още от 2009 г., когато е започнала работа в детското заведение.

Поддържа, че предоставеният тридневен срок за писмени обяснения е недостатъчен, но въпреки това е депозирала докладна записка с вх. № РД-228706/28.11.2024 г. Сочи се в исковата молба, че със заповед № РД-12608/16.12.2024 г. на кмета на Община З. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание - „предупреждение за уволнение“, като за издаването на заповедта се твърди, че М. била уведомена устно, поискала заповедта да й бъде изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, но работодателят й отказал да я връчи официално. Впоследствие, след подаване на писмена молба, заповедта й била връчена официално на 10.02.2025 г. Счита, че издадената заповед № РД-12-608/16.12.2024 г. и наложеното с нея наказание „предупреждение за уволнение“ са незаконосъобразни, като навежда и доводи за упражняван спрямо нея тормоз при полагане на труда.

Твърди се, че наложеното наказание е неправилно,противоречащо на материални закон,кто са наведени и съображения, касателно нарушения на процедурните правила за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като заповедта е необоснована. Твърди се, че в оспорваната заповед липсва конкретно посочване на твърдяното нарушение. Изложени са съображения, че 4 заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, в частност с чл. 4 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, като се твърди, че ищеца е изпълнила изцяло нормата установена с наредбата, касателно минималната норма преподавателска работа в случая при нейната длъжност в размер на 25 часа седмично. Ищеца, чрез процесуалния си представител твърди, че дори да се приеме, че е извършено нарушение, то последното неможе да се счита за виновно извършено от М., тъй като установеното работно време е било заверено от нея при постъпването й на работа и в последствие не е било променяно, както и че след като е извършена проверката и й е било разпоредено да извърши ново нормиране на труда и работното време в детското заведение М. е сторила това. Изтъквайки, че в случая на също така при определяне на дисциплинарното наказание не са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на служителя. Поддържа се, че и дори да е налице нарушение то е маловажно или в най-лошия случай следва да се санкционира с дисциплинарно наказание „забележка“. Изложени са и оплаквания, касателно неспазване на процедурата по чл. 193, ал.1 КТ тъй като не е било поискано и дадено конкретно обяснение от ищеца, касателно започнато дисциплинарно производство. Ищецът счита, че по отношение на нея е налице дискриминация, изразяваща се в преднамерено извършена проверка и наложено след това дисциплинарно наказание под формата на тормоз при упражняване на труд по признак лично положение и политическа принадлежност, доколкото вече било установявано такова третиране с прямо нея с решение № 113/14.05.2010 г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация. По изложените съображение моли заповедта да бъде отменена, с присъждане на разноски.