Решение № 191 от 09.11.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Б., 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20231810100654 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Г. Ф., с адрес: гр.С., ул.Г. И. №2, ет.4, чрез пълномощник юрисконсулт М. А. Г. моли да бъде осъден М. Г. И. от Б., ж.к.С. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:********** да заплати сумата-главница от 6289.99лв., представляваща изплатено от Г. Ф. по съдебно решение № * от 02.12.2019г. по гр.д.№ 46210/2019г. по описа на СРС обезщетение за имуществени вреди на л.а. * с рег. № * , собственост на Стоян Г. Г., управлявано от В. К. Л. , настъпило в гр.С., на кръстовището между бул. Б.ско шосе и бул. Ген. * пътно-транспортно произшествие на 01.10.2017г. по вина на ответника М. Г. И. , който е управлявал лек автомобил „БМВ“ с ДК № *, без действаща към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на предявяване на иска на 24.04.2023г. до окончателното заплащане, както да заплати и направените по делото разноски, за които е представен списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в молба с вх.№ 6778 от 06.10.2023г./л.55/.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк.М. Г. е депозирала молба с вх.№ 6778 от 06.10.2023г., с която заявява, че поддържа така предявения иск и моли да бъде уважен като се присъдят направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ-М. Г. И. от Б., чрез назначения особен представител адв. В. В. от САК е направил възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ 5048 от 25.07.2023г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът, чрез особения представител адв. В. оспорва иска.

Ответникът твърди, че сумата, представляваща разликата над сумата-главница от 4148.25лв., която е присъдена със съдебно решение № * от 02.12.2019г. по гр.д.№ 46210/2019г. по описа на СРС до пълния предявен размер от 6289.99лв. е недължима от ответника. Завява, че всичко, което се претендира над сумата от 4148.25лв. е неоснователно, тъй като ищецът в резултат на собственото си неправомерното поведение, затова че 1 претенцията не е обработена и заплатено обезщетение в сроковете, регламентирани в КЗ, е заплатил обезщетението едва след влизане в сила на решението по гр.д.№ 46210/2019г. по описа на СРС. В този смисъл ответникът възразява и за заплащане на обезщетение за сторените съдебни и деловодни разноски. Ответникът твърди, че с оглед начина на формулиране на петитума на исковата молба, който не позволява разделяне на търсените суми по основание и размер следва да се отхвърли иска изцяло като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ответникът М. Г. И. от Б., чрез назначения особен представител адв. В. В. от САК оспорва иска, поддържа направените в писмения отговор възражения и моли да се отхвърли като неоснователен или алтернативно да се уважи само за сумата от 4148.25лв., представляваща присъдената главница със съдебно решение по гр.д.№ 46210/2019г. по описа на СРС.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 01.10.2017г. в гр.С. лек автомобил „БМВ“ с ДК № *, собственост и управляван от ответника М. Г. И. се движи с посока пл.“С. г.“ към бул. „С.“ и на кръстовището с бул.

„Б.ско шосе“ поради преминаване на „червен сигнал“ на светофарната уредба, отнемайки предимството на движещия се на „зелен сигнал“ на светофара лек автомобил „*“ с рег. № * го блъска и така реализира ПТП с материални щети като към този момент управляваният от ответника лек автомобил не е имал сключена задължителна застраховка „ГО“.

Горното се установява от приложените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства-копие от Протокол за ПТП № 1663010 от 01.10.2017г., съставен от полицай при ОПП СДВР, който е посетил на 01.10.2017г. ПТП и отразил участниците, собствеността на автомобилите, има ли сключена застраховка „ГО“ за участниците в ПТП, както и обстоятелствата и причините за ПТП; копие от Справка от базата на Информационния център към Г. Ф..

От приложеното копие от съдебно решение № * от 02.12.2019г. по гр.д.№ 46210/2019г. по описа на Софийски районен съд/СРС/, се установява, че е прието със сила на присъдено нещо, че ответникът има вина като водач на лек автомобил „БМВ“ с ДК №* за описаното по-горе ПТП, като е осъден ищеца /ГФ/ да заплати на увреденото лице В. К. Л., управлявал лек автомобил „*“ с рег. № *обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата-главница от 4148.25лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 07.08.2019г., както и за сумата от 161.67лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2018г. до 06.08.2019г., както и за сумата от 940лв. за направени разноски по делото.

Видно от горното съдебно решение, че ответникът М. Г. И. е участвал по гр.д.№ 46210/2019г. по описа на Софийски районен съд като трето лице помагач на страната на Г.

Ф..

Съгласно приложените писмени доказателства-копие от изпълнителен лист от 20.01.2020г. по гр.д.№ 46210/2019г. по описа на Софийски районен съд, покана за доброволно изпълнение до ГФ по изпълнително дело № 20207840400294 по описа на ЧСИ 2

№ 784- Й. Ц., с район на действие СГС, извлечения от сметки №№ 113/17.06.2020г., №39 от 26.02.2020г. и справка от 27.02.2020г., издадена от ГФ за изплатени суми по изпълнително дело № 20207840400294 по описа на ЧСИ № 784- Й. Ц., се установява, че на основание издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 46210/2019г. по описа на Софийски районен съд е образувано срещу ГФ като длъжник по гр.д.№ 46210/2019г. по описа на Софийски районен съд за заплащане от ищеца като длъжник на следните суми: главница от 4148.25лв.; законна лихва за периода от 07.08.2019г. до 17.02.2020г. в размер на 223.54лв.; мораторна лихва от 161.67лв.; присъдени разноски-940лв.; разноски по изпълнителното дело от 600лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 615.44лв. или общо дължима сума от 6688.90лв., която сума е изплатена изцяло от ищеца по сметка на ЧСИ на 26.02.2020г.

В исковата молба ищецът е признал, че на 16.06.2020г. ответникът М. И. му е възстановил сумата от 401.91лв. като част от задължението му от общо заплатените 6688.90лв. по описаното по-горе изпълнително дело.

Ищецът е представил покана от 31.10.2022г., с която е поканил ответника по настоящето дело или М. И. да заплати процесната сума от 6286.99лв., която му е изпратена съгласно приложената обратна разписка без данни да е получена.

Ответникът не е представил доказателства за плащане на процесната сума до момента.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ във вр. с чл.557, ал.1,т.2, б.“а“ от КЗ е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, действаща към момента на извършване на ПТП на 01.10.2017г., Г. ф. изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ урежда правната възможност Г. ф. да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" – арг. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните кумулативни предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да 3 е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата – чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4) делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП.

В тежест на ищеца в производството е да докаже правото си да встъпи в правата на увреденото лице до размер на заплатеното обезщетение, както и възникването на деликтна отговорност на ответника по отношение на увреденото лице.

В случая са налице всички кумулативни предпоставки на закона. Безспорно е, че е настъпило ПТП на 01.10.2017г. в гр.С. между лек автомобил „БМВ“ с ДК № СО 5791 ВС, управляван от ответника и лек автомобил * с рег. № * управляван от В. К. Л., вследствие на което са настъпили имуществени вреди на лек автомобил * при ПТП на стойност от общо 4148.25лв., които са заплатени от ищеца на В. К. Л., затова, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 46210/2019г. по описа на Софийски районен съд, ищецът /ГФ/ е осъден да ги заплати на лицето, управлявало увреденото МПС, като е прието, че ответникът е виновен за причиненото ПТП в резултат на нарушение на правила за движение по ЗДвП. По гр.д.№ 46210/2019г. по описа на Софийски районен съд ответникът М. Г. И. е участвал като трето лице помагач на ГФ, от което следва, че съгласно чл.223, ал.1 от ГПК –постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна и съгласно чл.223, ал.2 от ГПК- това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.

Съдът приема, че установителното действие на решението между третото лицепомагач и насрещната страна се заключава в силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за тях важи задължителната сила на мотивите /чл.

223, ал. 2 ГПК/. Последната има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации на съда, правни изводи, становища относно преюдициални въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно спорното право.

В допълнение следва да се посочи, че задължителната сила на мотивите по смисъла на чл.

223, ал. 2 ГПК обвързва по задължителен начин страните и съдът, пред който е висящо следващото по време дело - между подпомагаща и подпомагана страна, да приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в който са участвали подпомаганата и подпомагащата страна в това им качество, изводи за фактите и преюдициалните правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет на постановеното решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на устните състезания по предходното дело. Установителното действие на решението между третото лице-помагач и насрещната страна се заключава в силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за тях важи 4 задължителната сила на мотивите /чл. 223, ал. 2 ГПК/. Последната има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации на съда, правни изводи, становища относно преюдициални въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно спорното право. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № 60167 от 2.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2490/2020 г., I т. о., ТК/.

Разпечатката съдържа 36 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca85e984-8fb6-4f68-b090-44acf572a285