Определение № 1204 от 08.04.2024, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1204 гр. Перник, 08.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.М.К. като разгледа докладваното от Н.М.К. Гражданско дело № 20241720100237 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от М. В. Н. чрез адв. А. М. от САК срещу В. Д. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 41 ЗС във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС, към който е обективно и при условие на евентуалност съединен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и цена на иска от 718,13 лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник адв. Б.В. от АК- Перник, е подал писмен отговор на исковата молба, в който освен друго, е направила и възражение за местна неподсъдност на спора пред РС- Перник, с аргумент, че предявеният иск е облигационен и приложение следва да намери общото правило на чл.105 от ГПК, а именно счита, че местно компетентен да разгледа настоящият спор е РС-Варна, тъй като неговия постоянен адрес е в гр. *****, ул. „********** бл.** ет.* ап.* Съдът счита, че възражението за местна подсъдност е направено в срок и, че същото е основателно, тъй като предявеният иск има облигационен характер, правилото на чл.109 от ГПК не намира приложение, а подсъдността се определя от общите правила на чл.105 от ГПК, според които искът се предявява пред съда, където е постоянният адрес на ответника, в случая – в гр.*****. С оглед на изложеното съдът следва да прекрати производството по висящото пред него гр.д.№237/2024 г. и да изпрати делото по подсъдност на РС-гр. Варна.

По общото правило на чл.105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. То се прилага във всички случаи, в които липсва специална подсъдност по друг критерий. Изключение от това правило е предвидено в редица норми, една от които е тази на чл.109 от ГПК, според която исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът; по местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот. Видно е, че специалната местна подсъдност по чл. 109 ГПК се отнася освен за исковете за вещни права върху недвижим имот, делбените искове и тези за определяне на граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот, но и за определена категория облигационни искове, които имат за предмет договори за вещни права върху такъв имот.

В определение №571 от 11.10.2010г. на ВКС по гр.д.№519/2010г., IV г.о., ГК е прието, че вещни права върху недвижими имоти, са тези, които урежда Законът за 1 собствеността (или специалните закони по материята ЗОС, ЗДС, ЗКонц и др.) - право на собственост, ограничени вещни права, сервитути, както и, че искове за вещни права са тези, с които се претендира установяване и защита на право на собственост, ограничени вещни права, сервитути. Приравнени на тях са владелческите искове, които също са уредени в ЗС.

Според възприетото становище, не са вещни искове тези, които са предявени за защита на облигационни субективни права, включително за права, възникнали от договорен източник когато се търси установяване на правоотношение, възникнало от договор, както и защита на правата по това правоотношение, исковете не са вещноправни, независимо дали обект на правоотношението е недвижим имот - и в тази хипотеза, ако не се претендира защита на вещно право върху имота, а на право, възникнало от договора, исковете не са вещни.

В конкретния случай се касае за предявен облигационен иск, основан на правоотношение, чиито обект е недвижим имот, но правото, чиято защита се търси се основава на извъндоговорен източник на права и задължения, какъвто е институтът на неоснователното обогатяване. Така предявеният иск не е вещен, тъй като не са заявени доводи и искания, свързани със защита на правото на собственост или владението върху вещта, а е заявена претенция, произтичаща от право на парично вземане, възникнало в полза на един етажен собственик спрямо друг за извършени разноски за поддържане на общите части, несъответни по размер на дела му в тях. Искът е облигационен и е израз на законодателната забрана за неоснователно обогатяване, без значение, че правното му основание произтича от нормата на чл.41 от ЗС. Същевременно, касае се за облигационен иск, който не е сред изрично посочените в чл.109 от ГПК, тъй като ищецът не претендира вещно право, не търси защита на владението върху недвижим имот, нито иска разваляне, унищожаване или прогласяване на нищожност на договор, имащ за предмет вещно право върху недвижим имот.

Воден от горните мотиви, Пернишкият районен съд на основание чл. 118, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 105 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА гр. д. № 237/2024 г. на ПРС на местно компетентния съд по постоянния адрес на ответника-РС-Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № № 237/2024 г. на ПРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Пернишкият окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

2