Решение № 234 от 04.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Плевен, 04.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20234430202630 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 23-0938-002606/18.08.2023г. на *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на К. П. И. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита същото за незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна, без да излага конкретни съображения.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и изтъква, че се касае за управление на индивидуално електрическо превозно средство, неподлежащо на регистрация. На тази основа, пледира за отмяна на НП, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева.

За ответната страна – *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР ПЛЕВЕН – представител не се явява. В придружителното писмо по изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за 1 прекомерност на направените разноски за адвокатски хонорар.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №***/03.08.2023г. от страна на К. К. С. – мл.*** при ОДМВР-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите Д. Н. П., А. И. Г. и нарушителя – К. П. И..

Съставен е за това, че на 03.08.2023 г. в 21:03 часа, в ГР.ПЛЕВЕН, ЖК „***“ до блок №59, с посока на движение към улица „ЦАР САМУИЛ“, управлява индивидуално електрическо превозно средство марка *** със сериен № ***, като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000, с фабричен номер ARPK ***; издаден е талон за медицинско изследване с номер *** и осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с номер А*** - нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не изложил възражения; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Междувременно, на 04.08.2023г., при условията на чл.356 ал.3 НПК, започнало бързо производство пр.пр.№***/2023г. по описа на РППЛЕВЕН – за престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК, като с нарочно Постановление от 22.02.2024г., наказателното производство било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК.

Същевременно, въз основа на описания по-горе АУАН, административнонаказващият орган издал обжалваното НП, с което на К. П.

И. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.13 – 14 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция, не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, съществени нарушения на процесуалните правила.

Ето защо Съдът приема, че обжалваното НП, се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите К. К. С., Д. Н. П., А. И.

Г., както и писмени доказателства /л.5, л.9 – 12, л.26, л.47 – 50, л.60 – 62 от делото/. Показанията на свидетелите С., П. и Г. Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на изложената 2 в АУАН и НП , фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства. Поради това Съдът намира, че изложената в АУАН/НП фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателствени материали, приема същата за доказана по убедителен начин и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.174 ал.3 ЗДвП, „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв..“. При процесния случай е доказано по несъмнен начин, че К. И. е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Поставя се обаче въпроса дали в качеството на водач на електрическо превозно средство *** със сериен № ***, И. е бил задължен, в съответствие с чл.174 ал.3 ЗДвП, да се подложи на тестване с техническо средство, респ. – да даде биологични проби за лабораторно изследване, за употреба на алкохол/наркотични вещества или техни аналози. Съдът намира, че в настоящият случай, отговорът на този въпрос е отрицателен, тъй като не се касае за водач на моторно превозно средство, а за водач на индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на §6 т.18б от ДР на ЗДвП, съобразно която легална дефиниция „Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.

Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.“ От друга страна, съобразно легалната дефиниция на §6 т.11 от ДР на ЗДвП, „"Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.“. Систематичното тълкуване на цитираните легални дефиниции, в светлината на чл.174 ал.3 ЗДвП разкрива, че в нейното приложно поле не попадат водачите на индивидуални електрически превозни средства. Тук следва да бъде отбелязано, че нито от страна на административнонаказващия 3 орган бяха представени, нито – служебно се събраха доказателства, че в случая се касае за МПС. Напротив – събраха се доказателства, че се касае за индивидуално електрическо превозно средство, а не за МПСинд.електрическо превозно средство *** със сериен № ***, като в тази насока са и представените по делото заверени преписи на Решение №***/01.02.2024г. по адм.дело №***/2023г. по описа на АС-ПЛЕВЕН и Постановление от 22.02.2024г. за прекратяване на наказателното производство по пр.пр.№***/2023г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, от които наред с другото се установява и това, че обсъжданото превозно средство не подлежи на регистрация, а и за неговото управление, не се изисква СУМПС.

Ето защо Съдът приема, че в случая, К. П. И. е административно наказан за деяние, каквото не е извършил и в този смисъл, обжалваното НП се явява неправилно - поради което, следва да бъде отменено. Впрочем, Съдът намира за необходимо да подчертае, че управлението на индивидуални електрически превозни средства, а още повече – с мощност като процесното, несъмнено предполага отговорно поведение от страна на водачите, а оттук – би следвало да бъде предмет на по-сериозно законодателно уреждане, отколкото е налице понастоящем. Без съмнение, правното положение, че водачите на индивидуални електрически превозни средства не попадат в приложното поле на чл.174 ал.3 ЗДвП, не отговаря на актуалните нужди на обществените отношения по осъществяване на транспортна дейност и в този смисъл, посочената разпоредба, очевидно следва да бъде преосмислена от Законодателя de lege ferenda. Същевременно, независимо от обществените нужди или недомислиците на законодателната уредба, последната следва да се прилага такава, каквато е /dura lex, sed lex/, още повече, че се касае за административнонаказателна отговорност, т.е. не е допустимо нито разширителното тълкуване на чл.174 ал.3 ЗДвП, нито – правоприлагане по аналогия /чл.46 ал.3 ЗНА/.

При този изход на административнонаказателното производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Наред с това, Съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че в настоящия случай, възнаграждението в размер на 500 лева /л.30 от делото/, което се претендира, не е прекомерно, при съобразяване на относимата в случая редакция на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това, следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОД на МВРПЛЕВЕН да бъде осъдена да заплати на К. П. И. ЕГН: **********, паричната сума в размер на 500 лв./петстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №2630/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 ЗАНН, Съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление

№ 23-0938-002606/18.08.2023г. на *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР ПЛЕВЕН, с което на К. П. И. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на К. П. И. ЕГН: **********, паричната сума в размер на 500 лв./петстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №2630/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5