Решение № 889 от 17.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Бургас, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120202503 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0088328, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1022,58 евро/1999,99 лева.

С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, поради допуснати процесуални нарушения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява като е депозирано писмено становище от адв. С. С. от АК-Бургас.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП, тъй като видно от отбелязването на л. 8 той е бил връчен на 19.06.2026 г., а жалбата е подадена на 29.06.2026 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 11.06.2026г. в 09:13 часа, в гр. Бургас, ПП I-9, км. 254+590 в посока от ПВ Юг към кв. Крайморие, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта номер 120сс68, засякла и заснела автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *. От направена справка се установило, че към датата и часа на управление за автомобила не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Било установено и че автомобилът е собственост на „*“ ЕООД с ЕИК: *.

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0088328, издаден от 1

ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1999,99 лева.

Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложеното Удостоверение (л. 13).

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

В случая, конкретният ЕФ е издаден по реда на чл. 647, ал. 3 от КЗ, съгласно който, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

За да може да се издаде ЕФ по реда на чл. 647, ал. 3 от КЗ нарушението следва да е установено чрез самото автоматизирано техническо средство или система. Ако нарушението се установява по друг начин – напр. с допълнителна проверка, то се прилага общото правило на ал. 1 и ал. 2 на чл. 647 от КЗ – следва да се състави на АУАН и след това на НП.

Следователно, основният въпрос, въведен и с подадената жалба, е дали процесното нарушение е установено, чрез използваното автоматизирано техническо средство или система.

От приложената по делото административнонаказателна преписка по издаване на ЕФ, по никакъв начин не може да се разбере въз основа на какви данни, установени от автоматизираното техническо средство или система, административнонаказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 638, ал. 1, вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тоест, че се управлява автомобил с рег. № *, без валидно сключена гражданска отговорност. Нещо повече, по преписката дори не е приложена справка от Гаранционния фонд, от която да е видно дали към датата на заснемането такава застраховка е била сключена. От приложената снимка на л. 10 пък единствено се констатират данни за нарушение на режима на скоростта.

От удостоверението за одобрен тип средство за измерване може да се направи единствено извод, че същото е предназначено за измерване на скорост, но не и за констатиране на други нарушения. От това следва изводът, че системата за видеоконтрол не е била настроена да следи за сключена задължителна застраховка ГО, а само за нарушения на пътя, свързани със скоростта на управлениe на МПС-та.

Ето защо, следва да се приеме, че електронният фиш е издаден за нарушение, което не е заснето и установено от автоматизирано техническо средство, а най-вероятно чрез допълнителна проверка от страна на служителя към ОДМВР, поради което е следвало да се приложи общият ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.

Въз основа на изложеното, издаденият електронен фиш следва да се отмени, поради липсата на предпоставките за издаване на ЕФ по реда на чл. 647, ал. 3 от КЗ.

В този смисъл е и практиката на касационната инстанция- Решение № 397/15.01.2026 г. по КАНД № 1915/2025 г. на Административен съд-Бургас.

2

В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 26), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 360 евро. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Съдът намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като са събирани само писмени доказателства по делото, а спорът се е съсредоточил само върху приложението на закона, а не и върху фактите, но следва да се отчете и размерът на санкцията, при който уговореният размер не надхвърля значително предвиденият в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и възнаграждението следва да се присъди изцяло Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-горе.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0088328, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на „*“ ЕООД с ЕИК: *р за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. чл.

638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1022,58 евро/1999,99 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на „*“ ЕООД с ЕИК: *, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 (триста и шестдесет) евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3