Присъда № 5 от 27.09.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към присъда №

5/27.09.2021 година по ВНОХД

20213000600223/2021 година по описа на Апелативен съд Варна №

Въззивното производство, развило се пред този състав на Варненския апелативен съд, е второ поред, тъй като с Решение № 115/30.06.2021 г. на ВКС, І но, постановено по н.д.№ 384/2021г., е била отменена въззивна присъда, постановена по ВНОХД № 391/2020 г. на ВАпС, а делото – върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на заседанието по чл.327 от НПК.

Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда № 26004/30.09.2020 година, постановена от състав на Окръжен съд-Шумен по НОХД №397/2019 година. С атакувания съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на две лица:

- подсъдимата З.Й. е призната за виновна по предявеното и́ обвинение за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 вр.чл.201 от НК и при приложението на чл.54 от НК й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години и шест месеца; наложено е и кумулативно наказание „Лишаване от право да упражнява търговска дейност“ за срок от три години;

- подсъдимият Й.Й. е признат за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл.220, ал.1 от НК, като в условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години;

Първоинстанционният съд се е произнесъл по съдбата на деловодните разноски, чието заплащане е възложено на двамата подсъдими.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на адв.Н. – защитник на двамата подсъдими, в която се навеждат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на някои от изводите по фактите. Мотивира се довод, че подсъдимите не са осъществили нито от обективна, нито от обективна страна състава на инкриминираните престъпления, т.к. не са формирали и изпълнили собствена воля по вменените им във вина разпоредителни сделки. Сезиращите страни претендират за въззивна намеса по чл.336, ал.1, т.3 от НПК.

В срока по чл.320, ал.4 от НПК са депозирани подробни писмени допълнения към въззивната жалба, в които защитата отново аргументира становището си за липсва на осъществени от обективна и субективна страна състави на престъпления и от двамата подсъдими.

Въззивният прокурор поддържа и пред този състав на ВАпС становище за правилност на проверявания съдебен акт, акцентирайки върху факта, че управителният орган на „Лида“АД Шумен е формиран на семеен принцип, 1 подсъдимите сами вземали решения, сами си ги изпълнявали, прикривайки се зад колективната отговорност. Определя обвиненията за „минималистични“ предвид установената по делото фактология.

В съдебните прения, а и в рамките на цялото наказателно производство, подсъдимите поддържат единна и неизменна линия на защита за липса на каквото и да е противоправно поведение от страна и на двамата, тъй като инкриминираните от прокуратурата сделки са сключени при спазване изискванията както на вътрешно устройствените актове на „Лида“ АД, така и на релевантни норми от ТЗ. Според защитата, подсъдимите са действали в изпълнение на валидно взети решения на колективен управителен орган, което изключвало субективната страна и на двете престъпления. Счита, че обвинението за неизгодност на двете инкриминирани сделки е опровергано по категоричен начин от множество писмени и гласни доказателства и кореспондиращи им съдебни експертизи. Въззивната инстанция е сезирана с искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която З.Й. и Й.Й. да бъдат изцяло оправдани по повдигнатите им обвинения.

В личната си защита З.Й. заявява, че в дейността си като изпълнителен директор и член на съвета на директорите винаги е съблюдавала спазването на законите и вътрешните актове на АД. Дружеството е било поставено заради претенциите на съсобствениците на земята и сградите в ситуация, налагаща опазване на неговите активи от принудителните действия на неговите кредитори, довели до опразване на производствените сгради и предаване на тяхното владение. Договорът от 01.07.2013 г. е имал за цел да съхрани производствените мощности, за да може дружеството да продължи да произвежда и да изпълнява договорните си задължения. Машините не са напускали местата си и са продължили да бъдат ползвани от „Лида“ АД за производството на безалкохолни напитки. Сумите, платени по този договор, са постъпили по сметка на АД и са послужили за погасяване на задължения на дружеството. Подсъдимата е категорична, че договорът от 01.07.2013 г. е подписан и от тримата членове на СД. Тя не знае как в делото е попаднало копие на този договор с идентично съдържание, но изхождащ само от нея.

Декларира, че договорът е един и той е този представен от АД „Лида“ в т.10 от дп. Подсъдимата Й. заявява, че не е наясно и до този момент как тя точно на 01.07.2013 г. е увредила интересите на АД.

Подс.Й.Й. на свой ред заявява, че изцяло споделя доводите на съпругата си, че те винаги са работили при съблюдаване на закона и вътрешните правила за управление на акционерното дружество, разплатили са всички задължения към външни кредитори. По отношение на договора от 01.07.2013 г. също твърди, че е подписан един договор и това е този заверен за вярност с оригинала от него и подреден в т.10 от дп.

В последната си дума и двамата подсъдими молят да бъдат оправдани.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на 2 постановеният акт за законосъобразност, обоснованост и справедливост, произтичащо от нормата на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по диференцирания ред на т.нар.“съкратено съдебно следствие“ в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК. Инициативата е на защитата, при изрично съгласие на подсъдимите да не се провежда от съда непосредствен разпит на свидетелите А., Г., А. и С.. Първоинстанционният съд е извършил дължимата по силата на чл.372, ал.3 от НПК проверка, обективирана в мотивирани определения - т.1, л.123-л.124 от НОХД, и законосъобразно е одобрил изразеното съгласие от страните за приобщаване на посочените гласни доказателства. Показанията на свидетелите А., Г., А. и С., дадени в хода на досъдебното производство, са били инкорпорирани надлежно към доказателствената съвкупност, поради което и са законосъобразен източник на доказателства.

В пределите на очертания от прокуратурата чрез фактическото и юридическо обвинение, въззведено срещу двамата подсъдими на първа инстанция, предмет на доказване в настоящото наказателното производство, първата инстанция е положила дължимото усилие и е установила релевантните факти. Настоящият въззивен състав възприема по-голямата част от изложените от окръжния съд фактически положения, като различията се дължат на различна интерпретация на доказателствената маса.

По фактите:

„Лида“АД е регистрирано с решение на ОС-Шумен от 18.11.1997 година по ф.д.№1178, има седалище и адрес на управление в гр.Шумен.

Търговското предприятие е специализирано в производство и търговия с безалкохолни напитки, измествайки от тази стопанска сфера Кооперация „Лида“ Шумен (заличена) и от която АД закупило първоначално ид.ч. от земята, производствените сгради и производствените съоръжения.

АД „Лида“ Шумен е с едностепенна система на управление – Общо събрание на акционерите и тричленен Съвет на директорите (СД).

През инкриминирания период 2013 г.-2015 г. СД се формирал от три физически лица - подсъдимите З. и Й.Й.и, и св.С.Д. (майка на подс.Й.).

Дружеството се представлявало от двамата подсъдими заедно и поотделно, а подс.Й. била и изпълнителен директор. З.Й. и Й.Й. притежавали 70.43% от акциите на дружеството.

В периода от 15.12.1997 година до 28.12.1998 година, „Лида“ АД закупило различни ДМА от заличената Кооперация „Лида“ – сгради, земя и производствени съоръжения.

Друга част от собствеността на бившата кооперацията (земя и сгради в поземлен имот с идентификатор ***) била придобита от бившите член-кооператори. Част от тези бивши член-кооператори станали и акционери в новосъздаденото „Лида“АД. Сред тях бил и св.П. Б. П., неговия син С.П. Б.

– виж Списък на акционерите на АД „Лида“ Шумен, л.147, т.1.

3

Свидетелят П. Б. П. бил и изпълнителен директор на АД „Лида“ Шумен до 2002 г., когато бил сменен на този пост от подс.З.Й.. Свид.П. бил един от множеството физически лица-съсобственици на земята и сградите, в които дружеството осъществявало своята производствена дейност. Свидетелят бил и водеща фигура в назрелия спор, за което ще стана реч по-долу.

Така към инкриминирания период от време АД „Лида“ притежавало 337/15553 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 15553 кв.м.

В съсобственост с множество (над 80) физически лица „Лида“ АД притежавала различни ид.ч. от четирите сгради в този имот: производствена сграда от 1027.20 кв.м. застроена площ с идентификатор ***, склад за готова продукция (ново сиропно) от 1036 кв.м. с идентификатор ***, склад за готова продукция от 864 кв.м. с идентификатор *** и склад за готова продукция от 1036 кв.м. застроена площ с идентификатор ***.

„Лида“АД изцяло самостоятелно притежавало битова сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 720 кв.м., сграда с идентификатор *** със застроена площ от 308кв.м. и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 29 кв.м., съставляващи столова

За да осъществява производствената си дейност, „Лида“ АД сключило договори за наем с физическите лица-съсобственици за техните идеални части от гореописаните производствена сграда и три склада. Впрочем, тези наемни взаимоотношения датирали от 1995 г., когато бившата кооперация „Лида“, първо разпродала част от недвижимото си имущество, а след това – го наела обратно, за да може да осъществява производството си. АД „Лида“ нямала друг избор освен на свой ред да наеме земята и сградите, за да може да произвежда, съответно да плаща наем или обезщетение за ползването. Така през 2002 г. АД „Лида“ Шумен подписало наемен договор.

След икономическата криза през 2008г., приходите от продажби за АД „Лида“ започвали да намаляват. Горното се установява и от заключенията на счетоводно-икономическата експертиза с в.л.Пл.А. и на съдебно-счетоводната такава с вещо лице Д. Д.. Като последица от това, АД през 2011 г. започнало да изпитва сериозни затруднения с изплащането на съсобствениците а обезщетения и наеми за използваните имоти.

Видно от предоставените по делото счетоводни документи АД „Лида“ за наем е платила следните суми по периоди: за 2008 г. – 69 853,65лв.;

4 за 2009 г. - 52654,70 лв.; за 2010 г.- 56 580,57лв.; за 2011 г. - 41 218,56лв.; за 2012 г. – 8 358,66лв. за 2013 г.- 8 057,28лв. , за 2014 г. – 6 635,20 лв. за 2015г. - 36 837,20лв; за 2016г.- 2704 лв.

Горното се установява от приобщените по делото справки към НАП, подадени от „Лида“ АД за изплатени доходи на физически лица, различни от доходи по трудови правоотношения и пенсии от 2008г. до 2016г.

В тази ситуация съсобствениците - около 80 физически лица, се организирали, за да отстояват претенциите си за пълно изплащане и увеличаване на наема. Основна движеща фигура бил св.П. Б. П. – бивш изпълнителен директор на АД „Лида“, собственик на 25 732 акции, съставляващи 17.15% от капитала на дружеството На проведените общи събрания на съсобствениците било взето решение, ако АД не приеме условията, да се предяви искане то да освободи сградите и земята, в които осъществява своята основна дейност - производство и продажба на безалкохолни напитки и газирана вода, и незабавно да изплати всички обезщетения, дължащи се за ползването на съсобствените сгради и земя, в противен случай – да бъдат заведени съдебни дела.

По делото са приобщени покани, уведомления и писма, изпратени от съсобствениците до „Лида” АД, за периода от 15.12.2011 г. до 19.06.2013г. – виж.т.10, л.3 и сл.

От своя страна, в края на 2011г. „Лида“ АД предприело стъпки за ликвидиране на съсобствеността и завела гражданско дело за делба № 4359/2011 г. по описа на РС Шумен. До прекратяване производствената дейност на дружеството гражданският спор не получил решение. Поради големия брой съсобственици и техните правоприемници решение по допускане на делбата било постановено едва през 2017 г. – Решение № 470/19.07.2017г. – виж л.216, т.1 НОХД.