Решение № 145 от 07.05.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. гр. **град, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **ГРАД в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610100605 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.48 вр.чл.45 от ЗЗД- за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от страна на малолетно лице, за чиито действия отговарят неговите родители.

Ищецът П. И. Т. посочва, че е *** и живеела в **град, ул.“***. На 01.04.2023г. тръгнала към магазин „**“, за да пазарува. Пресичайки ул.“**“, тя била пресрещната от две деца на около 10-годишна възраст, едното от които Б. Н. **, син на ответниците Г. И. Х. и Н. Б. Е.. Децата показали лист хартия на възрастната жена, но тя не могла да прочете написаното на него, тъй като била без очила. Попитала ги какво е това, като те й отговорили, че били от фондация „Прегръдка“ и събират пари за болно другарче от класа.

Тъй като ищеца носела точната сума пари за стоките, които имала намерение да закупи, отговорила на двете момчета, че не може да им даде пари. Продължила напред по пътя си, както двете деца извикали след нея, че не са от никаква фондация и са я излъгали. След това започнали да хвърлят по нея пръчки и камъни. Ищецът била улучена от хвърлените твърди предмети, като в следствие на това започнала да усеща силна болка. Седнала на една пейка в парка и се обърнала с лице към двете деца, като мислела, че това ще ги накара да спрат да я замерват. Виждайки, че жената е бавна и безпомощна, двете деца добили повече кураж и се приближили до нея. Ищецът, която била ***, се опитала да заговори момчетата и да им обясни, че тези постъпки от тяхна страна са грозни и трябва да се срамуват, тъй като ги осъществяват на публично място, където могат да ги видят много хора. Тогава момчетата й отговорили, че правят всичко това, защото тя не им дала пари. След това те започнали да вземат пръст с борови иглички от земята и да ги сипват по главата на жената. Тя станала от пейката и опитала да се отдалечи от мястото. Двете момчета обаче я последвали, като продължили да я замерват с каквото им падне под ръка. В един момент ищеца се обърнала 1 към децата и видяла как едно от тях държи голямо парче тротоарна плочка, която хвърлило към лицето й. Жената била улучена с тази плочка в дясната част на долната челюст. От удара изпитала силна болка, като й причерняло пред очите. Първоначално помислила, че челюстта й е счупена, защото не могла да я контролира. В следствие на силната болка и огромното унижение, на което била подложена, ищеца извикала силно и се разплакала. От устата й потекла кръв, която се стекла по брадичката. Виждайки това, двете деца оставили жената в безпомощното й състояние, като се оттеглили от местопроизшествието. Тъй като ищецът не познавала двете деца, на 04.04.2023г. тя подала сигнал за случилото се в РУ**град. Същевременно, ищецът била прегледана от съдебен лекар, като той издал съдебномедицинско удостоверение, от което се установява, че в следствие на нанесените й от двамата извършители удари с камъни в областта на лицето, тя е получила контузионен оток по десния клон на долната челюст, контузия, проявена с болка в областта на лявата става на долната челюст, разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна, контузия и кръвонасядане на венеца при зъб 43, контузия на шията, проявена с болка. След извършена проверка на случая полицейските служители установили, че децата, нападнали ищеца, са малолетните Б. Н. **, с ЕГН **********, и ***, с ЕГН **********. При проведената с тях беседа, те признали за извършеното деяние, като преписката от извършената проверка била изпратена на МКБППМН- **град за налагане на възпитателни мерки.

Ищецът счита, че за причинените й болка, страдание и унижение от малолетните деца, на основание чл.48 от ЗЗД, отговорност носят техните родители, които не са положили достатъчно грижи за възпитанието им, като това довело до извършване на горепосоченото деяние по отношение на възрастната жена. В настоящият случай родители на малолетния Б.

Н. ** са ответниците Г.

И. Х. и Н. ** Е.. Поради изложеното ищеца иска, съдът да постанови решение, с което да осъди Г. И. Х. и Н. ** Е., като родители на малолетния Б. Н. **, да заплатят солидарно на П.

И. Т. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените й на 01.04.2023г. в **град, от малолетния им син Б. ** неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания в следствие на контузионен оток по десния клон на долната челюст, контузия, проявена с болка в областта на лявата става на долната челюст, разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна, контузия и кръвонасядане на венеца при зъб 43, контузия на шията, проявена с болка, причинили на пострадалата разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и за нанесената й обида от унизителното му отношение към нея, чрез посипването с пръст и борови иглички на главата й, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2023г. до окончателното й изплащане.

Ответниците Г. И. Х. и Н. Б. Е. не депозират отговор на исковата молба . Редовно призовани за проведените по делото съдебни заседания не се явяват и не вземат становище по предявения против тях иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверние за съпруг и родствени 2 връзки изх.№22/07.06.2023г., издадено от община **град, родители на детето Б. Н. Б. с ЕГН **********, са ответниците Н. Б. Е. и Г. И. Х..

Съгласно представеното с исковата молба Съдебно-медицинско удостоверение №129/2023г., издадено от съдебен лекар при МБАЛ-Хасково, след извършен на 05.04.2023г. преглед на П. И. Т. е установено наличие на: Контузионен оток по десния клон на долната челюст; контузия проявена с болка в областта на лявата става на долната челюст; разкъсноконтузна рана на лигавицата на долната устна; контузия и кръвонасядане на венеца при зъб 43; контузия на шията, проявена с болка. Описаните увреждания са причинени от твърди тъпи предмети и могат да се получат при удар с камък, по начина времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения. Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл.12,8 и чл.129 от НК.

Според представеното по делото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 03.05.2023г. на РП-Хасково, ТО- **град, е отказано образуването на досъдебно производство и е прекратена преписка вх.№1610/2023г. по описа на РП-Хасково, ТО-**град. Преписката е изпратена на МКБППМН-**град за преценка относно налагане на възпитателни мерки по отношение на Б. Н. Б. и ***. В обстоятелствената част на същото постановление е прието, че преписката е образувана по заявление от П. И. **, като същата съдържа данни за извършено престъпление против личността. При извършената проверка от РУ-**град е установено, че на 01.04.2023г., около обяд, малолетните Б. Б. и ** били в парка зад магазин „**“ в **град. Покрай тях минала жалбоподателката **, като двете деца отишли при нея и я попитали дали иска прегръдка срещу 1 лев. Жената им отговорила, че не разполага със средства. Тогава двете момчета започнали да я замерват с камъни и пръчки.

Уличили лицето й, като от устните й потекла кръв. Т. се хванала за лицето и се разплакала.

Уплашени от извършеното двете деца избягали. Предвид изложеното, прокурор при РПХасково, ТО-**град приел, че в случая се касае за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК, като действията на малолетните извършители били насочени към грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото.

Деянието било извършено по хулигански подбуди, но авторите на същото са малолетни лица, които са наказателно неотговорни. Поради това е прието, че досъдебно производство не следва да се образува, а преписката трябва да се изпрати на МКБППМН-**град за преценка подлежат ли двамата малолетни извършители на възпитателни санкции по реда на ЗБППМН.

От съдържащите се в преписката материали от извършена полицейска проверка се установява, че инициатор на извършеното деяние е бил малолетния Б. Б., който след отказа на ищеца да даде пари срещу прегръдка е предложил на приятеля си ** да я целят с камъни, докато не им даде пари. По възрастната жена камъни и пръчки са хвърляли едновременно и двете деца. След като тя е седнала на пейка и се е опитала да разговаря с тях, двамата са започнали да сипват пръст и борови иглички по главата й. Същевременно, от писмените обяснения на ** и Б., се установява ,че парчето от плочка, с което е ударена в областта на устата П. Т. е било хвърлено от **.

3

Видно от писмо изх.№МК-11-19#18/13.11.2023г. от МКБППМН- **град до РПХасково, ТО-**град, по постъпилата в комисията преписка №1610/2023г. е взето решение, с което на *** е наложена възпитателна мярка „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“, а възпитателното дело по отношение на Б. Н. Б. е прекратено.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът допусна до разпит свидетелите ***

В своите показания свид.**- дъщеря на ищеца, посочва ,че на 01.04.2023г. майка й тръгнала към магазин „**“. По пътя, в междублоковото пространство зад магазина, я пресрещнали две деца, които поискали тя да прочете нещо написано на лист хартия. Тъй като ищеца била без очила, не могла да прочете написаното. Тогава децата й казали, че са от фондация „Прегръдка“ и събират по един лев за тяхно другарче от класа. П. Т. им обяснила, че носи точни пари за магазина и няма излишни, които да им даде. След това тя продължила по пътя към магазина, а децата започнали да хвърлят по нея камъни и пръчки. Тъй като ищеца била ***, тя се опитала да разговаря с двете малолетни момчета. Седнала на една пейка и се обърнала към тях, като ги попитала защо правят така. Двете деца отговорили, че я замерват, защото не им дала пари. След това взели от земята пръст с борови иглички и започнали да ги изсипват върху главата на жената. П. Т. се почувствала много унижена от тези действия на децата, които не спирали да хвърлят по нея камъни, пръчки и пръст.

Станала от пейката и опитала да се отдалечи по пътя, но момчетата я последвали, като продължавали да я замерват с камъни, които ставали все по-големи. Това накарало ищеца отново да се обърне с лице към тях, но в този момент едно от момчетата хвърлило към нея част от тротоарна плочка, която я ударила в областта на челюстта. Жената извикала от силната болка, като от устата й потекла кръв. Виждайки това, двете момчета се уплашили и избягали. След случилото се П. Т. се прибрала у дома си като била унижена, наранена и омърсена. Не споделила веднага с дъщеря си за случилото се. Няколко дни по-късно свидетелят отишла до дома на своята майка, за да я види. Тогава установила, че устната й е подута и синя. Според свидетелят, майка й преживяла инцидента много болезнено. Не можела да се храни нормално, като имала болки дори когато спяла. Месеци наред цялата челюст я боляла и се налагало да приема обезболяващи лекарства.

Според показанията на свид.**- син на ищеца, той видял майка си непосредствено след инцидента, като тя му разказала подробно за случилото се, така както е описано и от свид.**. Показала му камъкът /парче от плочка/, с който била ударена, като той според свидетелят тежал около 1 кг. Според свидетелят, кръвта от устата на майка му не спирала да тече цяла нощ. Тя не можала да спи от болки цяла нощ, като под лицето й полагали парцали, за да попиват кръвта. Няколко дни не можела да дъвче, като се налагало да се храни само с течна храна. След случилото се била травмирана психически, тъй като цял живот била начален учител и се занимавала с деца, като била в шок, че именно деца са се отнесли така с нея. Не смеела да излиза навън, като изпитвала ужас и страх.

Видно от изготвения по делото от ДСП-**град Социален доклад, основен обгрижващ за детето Б. е майката Г. И. Х., която заявява подкрепяща система от съжителя си ** и 4 неговата майка ***. Ответникът Х. е осигурила достъп на сина си до здравни грижи, но не приема препоръките на специалистите за по -задълбочено обследване на психоемоционалното му развитие. Осигурила е достъп до образование на детето, което е ученик в 5 клас на ОУ“**“Осигурила е стабилна семейна среда за детето. Притежава собствено жилище, което предоставя подходящи условия за живот. Семейството разполага с доход от трудовата ангажираност на съжителя на майката, който е достатъчен да задоволи основните потребности на членовете на домакинството. Майката демонстрира ангажираност към Б., но проблемите в поведението му сочат за пропуски при възпитанието му и неефективност на предприетите мерки от страна на семейството. От същият социален доклад се установява, че двамата родители на детето- ответници по делото, са разделени, като синът им е останал да живее при своята майка. Според обясненията на последната, детето не посещавало дома на баща си и контактувало с него рядко и основно по телефона.