Решение № 5386 от 21.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5386 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Й.ка В. П.а като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20241100503272 по описа за 2024 година

Производството е по реда на и сл. ГПК.

С Решение № 18199/06.11.2023г. по гр.д. № 36653 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 169-ти състав е признато за установено по предявен от Е. З. П., ЕГН ********** срещу И. В. И., ЕГН ********** лично и в качеството му на ЕТ „И. И.-И.“, ЕИК 117502236, че Е. З. П. ЕГН ********** е собственик на основание на давностно владение на 5/6 ид.ч. от имот с идентификатор ***., представляващ тристайно жилище в гр.

София, район Оборище, ул. „******** на първи етаж в масивна двуетажна жилищна сграда, състоящо се от три стаи, кухненски бокс и входно антре със застроена площ от 85,45 кв.м. , заедно с южно мазе от 22 кв.м. и заедно с 46,90% ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, който обект се намира н сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***. със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта- имот с идентификатор ***., с площ на имота от 454 кв.м. , трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 23, кв. 36, парцел ІІ, при съседи имоти с идентификатори: ***;

1

***; ***; ***.; ***; ***, като

И. В. И., ЕГН ********** лично и в качеството му на ЕТ „И. И.-И.“, ЕИК 117502236 е осъден да заплати на Е. З. П. ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2560лв . ,представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 356006/11.12.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете И. В. И., ЕГН ********** лично и в качеството му на ЕТ „И. И.-И.“, ЕИК 117502236 в частта, в която иск е уважен. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че придобил процесните идеални части от имота през 2007г., праводателите му били съсобственици с ищеца, този имот бил наследствен на ищеца и праводателите му. Презумпцията по чл. 69 от ЗС не се прилагала при съсобственост на основание наследяване. Ищецът следвало да установи че е демонстрирал пред праводателите му промяна на намерението, с което държи имота-че е владение. Доказателства за същото не били събрани по делото. Така позоваването на ищеца на придобивна давност в периода от 1994г. до 2007г. било несъстоятелно. Тези му възражения не били обсъдени от районния съд.

Не били обсъдени и писмените доказателства по други дела, в които ищцата признавала съсобствеността с –писмени бележки по дело № 2936/2017г. на СГС, в тези писмени бележки не се съдържали изявления, свързани с възражението й за придобвина давност. Така установено било, че ищцата нямала намерение да свои имота. Събраните гласни доказателства и заключение по техническата експертиза установявали, че жилището е негодно за обитаване, не е извършван ремонт, само била направена транзитна връзка на ВиК инсталацията. Неясно защо районният съд не кредитирал показанията на св. П. , чиито показания се подкрепяли от заключението по техническата експертиза, тези показания установявали ме в периода 2000г-2006г. имот бил обитаван от свидетеля със съгласието на праводателите на въззивника.

Установеното състояние на имота доказвало, е ищцата не полагала грижи за имота, то не можело да бъде обитавано и така не можело да се твърди от ищеца, че го е владяла. Представените доказателства за извършени от ищеца ремонтни дейности били евентуално за жилището на ет.2, а не за процесното.

Боя, ламинат не били вложени в процесния имот, останалите материали касаели общите части на сградата. Неследвало да се кредитират показанията 2 на св. К., който посетил къщата само 2 пъти за 40 г. Следвало да се кредитират показанията на св. Й., с когото през 2015г. се свързали страните с оглед евентуално застрояване на имота. По административно дело № 5023/2008г. ищцата говорела за „нашата къща, в която правим ремонти“, че първи етаж се ползвал за склад, по това дело страна бил и ответникът, така ищцата била признала съсобствеността, както и ме първи етаж се ползва за склад, а за такъв го ползвал трето лице по предоставяне от въззивника, не бил обитаван от ищеца. Представените договори за наем установявали, че въззивникът упражнявал фактическата власт върху имота като го отдавал под наем.

Ищцата не се противопоставила на покупката през 2007г. на имота, не пожелала да закупи частите от имота, показанията на свидетеля –праводател на въззивника доказвали, че съсобствениците имали достъп до имота. .

Претендирала е разноски .

Въззиваемият –ищец Е. З. П. ЕГН ********** е оспорила жалбата.

Навела е твърдения, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно, съответстващо на събраните доказателства. Основанието на съсобствеността й с праводателите на въззивника не било наследяване. Тя била придобила своите 1/6 ид.ч. от имота по договор , сключен с баща й. Така не било необходимо да доказва, че е отблъснала владението на въззивника, но дори да се приемело обратното, то тя го била доказала. От 1994г. само тя владеела имота, заплащала консумативни разходи и такива за поддържането му, не допускала останалите претендиращи да са съсобственици да осъществяват каквито и да било действия по отношение на имота, демонстрирала владението и своенето на имота, отблъсквала владението на останалите съсобственици. Още преди на продажбата от 2007г. отблъсквала владението на праводателите на въззивника, те я канели да им предостави владението с покани, но тя отказвала. Това се установявало и от показанията на св. К.. На името на ищеца били всички партиди за имота за комунални услуги. През 2008г. извършила укрепителни действия по отношение на къщата поради действия по събаряне на къща в съседен имот. Покривът на сградата няколко пъти бил разрушаван и тя го поправяла, тя предприела действия и във връзка с влагата, появила се след новия строеж. Искът на въззивника по чл. 31, ал.2 от ЗС по дело 2936/2017г. на СГС бил отхвърлен, в мотивите си трите съдебни инстанции приемали че няма съсобственост между страните, защото ищцата го придобила по давност. С исковата молба по това 3 дело въззивникът признавал, че не владее имота от 14.12.2007г. Правилно били кредитирани показанията на доведените от ищеца свидетели като подробни, логични и непротиворечиви. По другите дела не била признала съсобственост, а сочела само какво се твърди в издаден от нотариус документ.

Нямало документ по делото, че била закупила ламинат за апартамента.

Показанията на св. П. , че имот не бил годен за обитаване сочело, че тези показания са неверни. В имота никога нямало тоалетна и баня, неверни били показанията на обратното на св. М., показанията на двамата свидетели били противоречиви за периода на ползването на жилището от св.П.. Договорите за наем правилно било прието от районния съд, че са фиктивни и не са реализирани, комунални услуги били на името на ищеца. Не била посещавала и не била виждала св. Й., не била водила разговори за застрояването на имота.

Образуването на делото пред АССГ било по нейна жалба и доказвало, че само тя защитавала имота. Изявлението й за „имота ни“, „нашата къща“ и т.н. сочели съсобственост но не с въззивника, а с бившия й съпруг, с дъщеря й и с баща й /в отделни периоди/ за което били представени документи за собственост Оспорила договорите за наем, те сочели че имот ще се ползва за жилище, а въззивникът твърдял, че имот се ползвал за склад, не било възможно да се ползва имота за жилище, техническата експертиза установявала че там няма баня и тоалетна. Жилището било обезопасено с метална врата, решетки по прозорците, те след монтажа им били груднидари и боядисани и за това било ползвана боята, която ищцата била закупила.

Свидетелят К. живеел на ул. ******** и показанията му следвало да се кредитират, защото имал наблюдения върху имота постоянно и непосредствено. Претендирала е разноски. Оспорила е претенцията на въззивника за разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 18753/24.06.2021г. по регистъра на СРС , вписана в Агенция по вписвания вх. рег. № 64401/08.09.2021г., акт 271, том ХІ на Е. З. П. ЕГН ********** срещу И. В. И., ЕГН ********** лично и в качеството му на ЕТ „И. И.-И.“, ЕИК 117502236, с която е поискала от съда на основание чл. 124 от ГПК вр. с чл.

77 и чл. 79 от ЗС да признае за установено, в отношенията между страните, ч е Е. З. П. ЕГН ********** е собственик на основание на придобивна 4 давност на 5/6 ид.ч. от имот с идентификатор ***., представляващ тристайно жилище в гр. София, район Оборище, ул.

„******** на първи етаж в масивна двуетажна жилищна сграда, състоящо се от три стаи, кухненски бокс и входно антре със застроена площ от 85,45 кв.м. , заедно с южно мазе от 22 кв.м. и заедно с 46,90% ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ І—23, кв. 36 по плана на София, местност „ГГЦ-Зона Г-14“, който обект се намира сграда № 1 в поземления имот с идентификатор

***. със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта- имот с идентификатор ***., поземления имот е с идентификатор ***. с площ на имота от 454 кв.м. , трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 23, кв. 36, парцел ІІ, при съседи имоти с идентификатори: ***;

***; ***;

***.; ***; ***.

Навела е твърдения, че придобила 1/6 ид.ч. от апартамента по договор по нотариален акт № 62/28.04.1981г. , а върху дворното място – по договор за дарение по нотариален акт № 180/23.04.1981г., ответникът придобил собствеността върху 5/6 ид.ч. от имота по договор по нотариален акт № 49/14.12.2007г. Фактическата власт върху имота ищцата осъществявала от 1994г. и до момента, само тя плащала консумативни разходи, полагала грижи да имота, ремонтирала имота и сградата, не допускала останалите претендиращи права върху имота да извършват каквито и да било действия по отношение на него, демонстрирала пред всички че е собственик на имота, така било придобила процесните 5/6 ид.ч. по давност. На поканите от останалите съсобственици за предоставяне на достъп до имота отказвала. В производството по чл. 31я ал. 2 от ЗС претенциите на ответника били отхвърлени, с исковата молба било признато че от 14.12.20027г. ищцата ползва имота и пречи на ответника да го прави. Праводателите на ответника никога нито лично нито чрез 3-ти лица не били ползвали имота. Договорът за наем от 19.03.2008г. бил антидатиран, съставен за целите на делото, не бил изпълняван. Претендирала е разноски.

Ответникът И. В. И., ЕГН ********** лично и в качеството му на ЕТ „И.

И.-И.“, ЕИК 117502236 е оспорил иска. Навел е твърдения, че се интересувал от имота и го ползвал, няколкократно след 2007г. го отдавал за ползване на 5 трети лица като склад В подадена от ищеца през 2008г. жалба до АССГ било признато че имотът е съсобствен и се ползвал като склад, документите за ремонт не се отнасяли за процесния имот, а в него не били извършвани ремонти. Признание за съсобственост имало и в заявления на ищеца през 2014г. пред СО. През периода заедно с ищцата провеждали многократно разговори със строителни фирми с оглед застрояването на имота.

Праводателите му стопанисвали и обгрижвали имота до сделката от 2007г.

Признание за правата му ищцата направила и с писмените бележки по дело 2936/2017г. на СГС. Претендирал е разноски.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 62/28.04.1981г. съставен от –ви нотариус при СРС, съгласно който на 28.04.1981г. З.Р. е прехвърлил на дъщеря си Е. Р. 1/6 ид.ч. от първи етаж на застоената в дъното на дворното място двуетажна сграда състоящ се от три стаи, кухня, коридор, находящ се в гр. София, ул. ******** срещу задължение за издръжка и гледане.