Решение № 471 от 14.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Варна, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Д.а при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Д.а Въззивно гражданско дело № 20213100502687 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 297101/30.08.2021 г. от П. Б. П., чрез адв. Т.П., срещу Решение № 262382/28.07.2021г., постановено по гр. д. № 15393/2019 г. по описа на РС - Варна, IX състав, с което е отхвърлен предявеният от П. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, против АТ. П. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***А, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът не е титуляр на вещното право на собственост върху следните недвижими имоти:

1. Кабинет № 1 с идентификатор № ***, друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта 1, с площ от 53,10 кв.м, в гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“ № 14, № 14а, обект 1, етаж 2, в сграда с ид. № ***, ведно с изба 1 с площ 1,61 кв.м и 4,8917% ид.ч. от общите части на сградата, при граници по КК: на същия етаж № ***, под обекта № *** и № ***, над обекта №

***;

2. Гараж № 1 с идентификатор № ***, с предназначение: гараж в сграда, брой нива на обекта 1, с площ 13,23 кв.м, в гр. Варна, ***, № 14а, ет. 1, гараж 1, в сграда с ид. № ***, с 1,2067% ид.ч. от общите части на сградата, при граници по КК: на същия етаж № ***, под обекта няма, над обекта № *** и № ***.

Жалбоподателят счита атакуваното решение за незаконосъобразно, неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано.

Застъпва становище, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сградата е била 1 завършена до етап „груб строеж“ по см. на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, като не е съобразил дадените от вещото лице в о.с.з, проведено на 31.05.2021 г., пояснения към СТЕ, включително и представените писмени доказателства, от които се установява, че строителството е било преустановено на 15.10.2008 г., за което е съставен Акт обр. 10, и без да е съставен Акт обр. 11 (за възстановяване на строителството) е съставен Акт обр. 14 (23.10.2008 г.), при вече преустановен договор за надзор. Счита, че съдът не е съобразил и констативния протокол на РДНСК - Варна, съгласно който се дава заключение, че Акт обр.

14 не е следвало да бъде съставен поради допуснати съществени отклонения и нарушения в хода на строителството. Подробно излага, че след като строителството е спряно с Акт обр.

10 на 15.10.2008 г., на която дата са преустановени и функциите на надзорната фирма, не следва да бъдат съставяни и подписвани последващите актове по наредба 3, в това число и Акт обр. 14, като подпиписаните такива след 15.10.2008 г. са незаконосъобразни и не са произвели действие. Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран, а именно: приел е, че степента на завършеност на сградата не обуславя нищожност на разпоредителните сделки, от които произтичат правата на ответника. В тази връзка заявява, че съдът неправилно е приравнил процесната сделка - придобито право на собственост на обекти в сграда, изградена до степен на груб строеж, с придобито право на строеж. Счита, че съдът превратно е анализирал свидетелските показания на водените от ответника свидетели, като навежда доводи и за заинтересоваността на последните от изхода на спора.

Поддържа и заявеното в евентуалност, че правото на строеж на ответницата е погасено по давност, като излага подробни аргументи в тази насока. Счита, че сградата, в която се намират процесните обекти, не е била завършена в петгодишен срок от придобиване на ограниченото вещно право, поради което то се е погасило в полза на собствениците на терена – чл. 67 ЗС, съгласно т. 1 на ТР № 1/2011 на ОСГК на ВКС.

Настоява за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за две инстанции.

В законоуставения срок е депозиран писмен отговор от А.И., чрез адв. В.Д., с който счита, че атакуваното решение не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

Развива подробни аргументи в подкрепа на становището, че отклоненията от одобрения инвестиционен проект в конкретния случай не правят сградата недовършена на етап груб строеж. Оспорва твърдението на въззивника, че правото на строеж е погасено по давност.

Заявява, че предмет на разпоредителната сделка не е правото на строеж, а самостоятелни обекти в сграда при реализиран груб строеж, поради което на основание чл. 88, ал. 2 от ЗЗД придобитите от ответницата права преди вписване на исковата молба не са засегнати от развалянето на договора за предоставяне правото на строеж, а правото на строеж не е погасено по давност, тъй като е упражнено с изграждане на сградата в груб строеж в пределите на давностния срок.

Настоява за отхвърляне на предявената претенция и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът П. Б. П., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т.П.. Поддържа въззивната жалба на изложените в същата основания.

В съдебно заседание въззиваемата АТ. П. ИВ., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. В.Д.. Оспорва въззивната жалба, поддържа представения писмен отговор.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от П. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, против АТ. П. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***А, отрицателен установителен иск с правно 2 основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът не е титуляр на вещното право на собственост върху следните недвижими имоти:

1. Кабинет № 1 с идентификатор № ***, друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта 1, с площ от 53,10 кв.м, в гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“ № 14, № 14а, обект 1, етаж 2, в сграда с ид. № ***, ведно с изба 1 с площ 1,61 кв.м и 4,8917% ид.ч. от общите части на сградата, при граници по КК: на същия етаж № ***, под обекта № *** и № ***, над обекта №

***;

2. Гараж № 1 с идентификатор № ***, с предназначение: гараж в сграда, брой нива на обекта 1, с площ 13,23 кв.м, в гр. Варна, ***, № 14а, ет. 1, гараж 1, в сграда с ид. № ***, с 1,2067% ид.ч. от общите части на сградата, при граници по КК: на същия етаж № ***, под обекта няма, над обекта № *** и № ***.

В исковата молба вх. № 70094/30.09.2019 г., уточнена с молби вх. №№ 75606/17.10.2019 г., 81644/05.11.2019 г., 88552/29.11.2019 г. и 93680/16.12.2019 г., ищецът твърди че е собственик на 39,57 кв. м, равняващи се на 1/6 ид. ч. от дворно място в гр.

Варна, ***, ПИ № *** по КК и КР на гр. Варна, последно изменени през 2015 г., въз основа на договора по НА № 162, том XXI, дело № 5798/1997 г.

Твърди също, че с НА № 184 от 25.09.2008 г., том VII, рег. № 13412, дело № 1366/2008 г., ищецът и останалите съсобственици на дворното място били учредили на строителя „***“ ЕООД право на строеж на обекти от бъдеща сграда в терена, при което строителят се задължил да построи сградата и да я въведе в експолоатация в срок до 24 месеца от сключване на договора. Строежът обаче бил изоставен на кота +19.25 още през м.11.2008 г. и от този момент и до днес не бил завършен до етап груб строеж нито фактически, нито по валиден Акт обр. 14.

Твърди още, че с оглед на горното, с Решение № 267/18.01.2013 г. по гр. д. № 19292/2011 г. на РС - Варна, по иск на ищеца и другите собственици срещу строителя бил развален поради неизпълнение договорът от дата 25.09.2008 г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за такъв.

Сочи, че с НА № 165 от 19.12.2008 г., том Х, рег. № 17614, дело № 1942/2008 г., и с НА № 170 от 19.12.2008 г., том Х, рег. № 17626, дело № 1947/2008 г., „***“ ЕООД прехвърлило в полза на ответницата по делото и купувач А.И. правото на собственост върху процесните Кабинет № 1 и Гараж № 1 от все още строящата се сграда. Тъй като обаче към този момент, а и досега, същата не била изобщо довършена до етап груб строеж – нито фактически, нито по валиден Акт обр. 14, то и продажбите нямало как да прехвърлят собственост, защото обектите не били възникнали в правния мир. Наличието на горните актове за собственост създавало правна привидност, че ответницата е собственик на посочените в тях обекти, което накърнявало правата на ищеца и другите съсобственици – доколкото те станали собственици и на построеното, което не е „сграда“ по смисъла на ЗУТ, по приращение. В тази връзка сочи, че в хода на в. т. д. № 406/2015 г. по описа на ОС – Варна, водено между собствениците на дворното място и друг собственик на апартамент в сградата, било оборено съдържанието на издадения Акт обр. 14 относно сградата, което потвърждавало липсата на завършеността ѝ по смисъла на ЗУТ.

Евентуално твърди, че по същите причини, поради неупражняване на правото на строеж от м.11.2008 г. до м.11.2014 г., същото било погасено по давност, като последици били същите – липса на собственост на ответницата върху обектите.

По изложените причини, като собственик на 1/6 ид. ч. от „построеното“ в терена му, което „не е сграда по ЗУТ“, настоява за установяване на липсата на права у отвеницата 3 върху процесните два обекта.

Настоява за уважаване на исковете и за присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата А.И., чрез адв. В.Д., депозира писмен отговор, в който сочи доводи за недопустимост на производството.

По същество оспорва изцяло основателността на исковете. Твърди, че тъй като не е страна по гр. д. № 19292/2011 г. на РС – Варна, и е придобила правата преди да се впише исковата молба по това дело, решението по него не я обвързва. Счита, че към момента на закупуване на процесните обекти – м.12.2008 г., сградата е била фактически годна да се приеме за завършена в груб строеж, с изградени стени и покрив, за което били налице нарочни актове и протоколи, поради което и валидно били придобити процесните обекти от нея - Кабинет № 1 и Гараж № 1. Изразява становище, че незавършването впоследствие на сградата имало само административни последици. По тези причини счита, че е собственик на процесните Кабинет № 1 и Гараж № 1 от сградата, находяща се в гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“ № 14, 14а, ПИ № *** по КК и КР на гр. Варна, въз основа на прехвърлителните сделки от м.12.2008 г.

Настоява за прекратяване на делото, евентуално за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира съдебни разноски.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение № 162, том XXI, дело 5798/97 г., със същия Балю П. Николов прехвърля на сина си П. Б. П.

4/24 (1/6) ид. ч. от дворно място, находящо се в гр. Варна, ***, цялото с площ от 237,40 кв. м, съставляващо парцел ХІ-7,7а, кв. 592 по плана на ХІV микрорайон на гр. Варна, срещу задължението на приобретателя за гледане и издръжка на праводателя.

С разрешение за строеж № 10/28.01.2008 г., издадено от Гл. архитект на Община Варна, е разрешено на собствениците на парцел ХІ-7,7а, кв. 592 по плана на 14-и микрорайон на гр. Варна - П. Б. П., А.Б.Н., И.Д.И. и П.Д.Т., чрез пълномощник „***“ ООД, да построят в парцела жилищна сграда, въз основа на одобрен инвестиционен проект.

Видно от Нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за извършване на строителство № 184, том VII, рег. № 13412, дело № 1366 от 2008 г., със същия на 25.09.2008 г. П.Д.Т., И.Д.И., А.Б.Н. и П. Б. П. са учредили право на строеж върху дворно място, находящо се в гр. Варна, *** и 14а, представляващо УПИ № ХІ-7,7а, кв. 592 по плана на 14-и микрорайон на гр. Варна, в полза на „***“ ООД, срещу задължението на дружеството да извърши строителство на сграда в дворното място, включваща и процесните обекти: Гараж № 1 и Кабинет № 1.