Определение № 7538 от 21.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7538 гр. София, 20.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20231100506729 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК вр. чл. 577 от ГПК и чл.32а и сл. от Правилника за вписванията /ПВ/.

Образувано е по жалба на П. Г. Б., срещу определение № 180 от 14.02.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд гр. София, с което е отказано заличаване на вписана договорна ипотека. Оплакванията са за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт, като се иска неговата отмяната.

Съдът, като взе предвид навeдените от Б. доводи и като съобрази доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Процесният отказ е постановен по заявление на П. Г. Б., с което е поискано заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 71, том IV, рег № 4839, дело № 601/2005 г. Към заявлението са представени преписи от нотариалния акт; от влязло в сила на 17.06.2017 г. определение № 128061/23.05.2017 г. на СРС, 82 състав, по гр. д. № 73535/2015 г., с което е спряно, на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, изп. дело № 20177830400116 по описа на ЧСИ И.Ч., образувано въз основа на изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 14.12.2015 г., издадена по гр. д. № 73535/2015 г. по описа на СРС и от влязло в сила на 21.10.2017 г. определение 1

№ 224516/11.09.2017 г. на СРС, 82 състав, по гр. д. № 73535/2015 г., с което е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и издаденият на същата дата изпълнителен лист, на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК.

Така заявеното искане е отказано с обжалвания в настоящето производство акт на съдията по вписванията. За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че към заявлението не е представен акт по чл. 19 от ПВ, съответно чл. 179 от ГПК, въз основа на който да се извърши заличаване на ипотеката.

Съгласно чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, в писването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение, като заличаването става по молба, към която се прилага актът за съгласието или препис от влязлото в законна сила решение. Това законово разрешение е възпроизведено и в нормата на чл. 19, ал. 1 от ПВ. В случая жалбоподателят, който е поискал заличаването на вписаната договорна ипотека, учредена за обезпечение на задълженията му към кредитора „Б.л.“ ООД по договор за заем, не е представил нито писмено съгласие на кредитора за заличаване на вписаната ипотека, дадено в изискуемата от закона нотариално заверена форма, нито влязъл в сила акт на съда, с който се постановява заличаването. Представените към заявлението определения на съда, постановени в заповедно производство, образувано по инициатива на кредитора, не представляват съдебно решение по смисъла на чл. 179 от ЗЗД, съответно влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването на ипотеката. За да се постанови такъв акт длъжникът следва да заяви по исков ред възраженията си за липса на поето задължение по договора за заем, за обезпечаване на което задължение е учредена процесната договорна ипотека, като поиска и заличаване на тази ипотека. Искането по чл. 179 от ЗЗД не е самостоятелно, а винаги следва да е кумулативно съединено с отрицателен установителен иск, доколкото заличаването на ипотеката по чл. 179 от ЗЗД е последица от спора за съществуване на вземането, което е обезпечено с ипотеката. Представените от Б. определения на заповедния съд не разрешават със сила на пресъдено нещо въпроса относно съществуването на задължението на длъжника спрямо кредитора по процесния договор за заем, съответно не са основание за заличаване на договорната ипотека, учредена за 2 обезпечение на задълженията по този договор.

Предвид изложеното, Съдът приема, че постановеният от съдията по вписванията отказ е правилен и следва да бъде потвърден.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 180 от 14.02.2020 г. на съдия по вписванията при Районен съд гр. София, с което е отказано поисканото от жалбоподателя П. Г. Б. заличаване на вписана договорна ипотека.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, в седмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3