Определение № 1639 от 27.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1639 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Д. Гагашев като разгледа докладваното от А. Д. Гагашев Частно наказателно дело № 20261100200626 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 61, ал.3 от НПК.

Образувано е по повод подадена жалба от обвиняемия А. П. П., ЕГН **********, против наложената му мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева, определена му с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 20.11.2025 г. (предявено на 12.12.2025 г.) по досъдебно производство № 124/2022 г. по описа на Национална следствена служба, пр. пр. № 16506/2022 г. по описа на Софийска градска прокуратура.

Жалбоподателят намира наложената му мярка за необосновано тежка, несъразмерна и за неотговаряща на установените по делото факти, в това число и на данните за личността му. Твърди, че липсва опасност да се укрие, тъй като има постоянен адрес, както и трайно установени семейни връзки, като до този момент не се е укривал и винаги се е явявал доброволно пред органи на разследването. Сочи още, че не е осъждан, срещу него нямало висящи наказателни производства, нито има противообществени прояви и криминалистични регистрации, поради това не бил налице какъвто и да е риск да извърши престъпление, вкл. такъв, който да оправдае подобен висок размер на паричната гаранция. Жалбоподателят твърди, че мярката е непропоционална и фактически неизпълнима заради високия размер на сумата, определена за парична гаранция, тъй като същата била непосилна за него и не съответствала на доходите и имущественото му състояние, на 1 тежестта и характера на твърдяното престъпление, както и на приписваното му от прокуратурата участие в престъплението. Моли съда да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека, а именно в „Подписка“.

Съдът, след като се запозна с писмените материали, приложени към досъдебното производство, прие за установено следното:

Разследването по досъдебното производство е започнало по реда на чл.

216 от НПК на 07.01.2021 г. с отделяне на материали от ДП № 19/2020 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 2552/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура и се води за престъпления по чл. 321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК, по чл. 278, ал.6 от НК, по чл. 278а, ал.3, вр. ал.1 от НК и по чл. 253, ал.5, вр. ал.3, т.1, вр. ал.2 от НК.

В хода на разследването са извършени редица процесуално-следствени действия за събиране на доказателства и приобщаване на доказателствени източници – проведени са разпити на свидетели, извършени са претърсвания и изземвания, приобщени са писмени доказателства, включително и такива, събрани посредством възложени на компетентни органи на други държави ЕЗР, приобщени са справки от трафични данни, изготвени са множество експертни заключения, приложени са множество официални документи и справки.

На 12.12.2025 г. на жалбоподателя А. П. П. е било предявено постановление за привличането му като обвиняем по посоченото по-горе досъдебното производство с оглед извършено престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК – за това, че в периода от месец януари 2010 г. до 19.11.2025 г. в гр. София и изобщо на територията на Република България и чужбина – САЩ, ФРГ, Република Австрия, Република Италия, Република Франция, Конфедерация Швейцария, Обединено Кралство Великобритания, Обединени Арабски Емирства, Република Гърция, Република Румъния, Република Турция, Република Сърбия, Република Албания, е участвал в организирана престъпна група – структурирано тайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 253 от НК, по чл.

278, ал.6 от НК, по чл. 278а, ал.3, вр. ал.1 от НК, с ръководители В.К.Б., Б.А.К., Д.Ц.П., С.И.Б., Т.И.И., Е.С.М., като участници в същата организирана престъпна група са А. П. П. – участник, З.Х.Г. – участник, А.Д.Г. – участник, С.Д.К. – участник, Н.Д.Н. – участник, М.М.Н. – участник, Н.М.Н. – участник, 2

С.К.М. – участник, К.С.Н. – участник, Д.Г.А. – участник, И.К.Т. – участник, А.И.Ч. – участник, Б.Н.Т. – участник, Г.Д.К. – участник, и други неустановени до момента лица, като групата е създадена с користна цел.

Изложените по-горе факти, както и събраните до този момент при разследването доказателствени източници налагат следните правни изводи:

Образуваното съдебно производство е родово и местно подсъдно на Софийски градски съд предвид правната квалификация на престъплението, за което е привлечен жалбоподателят, и посоченото от прокуратурата място на извършване на разследваното престъпление.

Жалбата на обвиняемия А. П. срещу определената му мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 40 000 лв., съдът приема за процесуално допустима, доколкото тя намира правното си основание в чл. 61, ал. 3 от НПК и е подадена в посочения там тридневен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от НПК, мярка за неотклонение се налага на обвиняем само когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението и е налице основание по чл. 57 от НПК т. е. мярката за неотклонение се взема с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда, т.е. да се обезпечаване участието на обвиняемия в наказателното производство.

Изводът за необходимостта от налагане на мярка за неотклонение във всеки конкретен случай се прави от органа по разследването, респ. прокурора, но той е обусловен от предварителната преценка на някои обстоятелства. В разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК са изброени обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на мярката за неотклонение – степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемото лице, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта, както и други данни за личността му. Преценката на всички посочени обстоятелства винаги обаче следва да е съобразена с възможността конкретна мярка за неотклонение да постигне, посочената в чл.

57 от НПК цел, а именно да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда на вземането на мярка за неотклонение, визирана в цитираната 3 разпоредба на чл. 57 от НПК, без същевременно да представлява неоправдана репресия и прекомерно засягане на правната сфера на обвиняемото лице.

Настоящият съдебен състав намира, че при вземане на мярката за неотклонение на обвиняемия П., както и при определяне на конкретния размер на паричната сума, която следва да бъде внесена като парична гаранция, са били спазени посочените по-горе законови изисквания.

На жалбоподателя е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, за което по закон се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години, т.е. касае се за умишлено престъпление, което е и тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Наред с това, предвид характерът на засегнатите обществени отношения, както и предвид установеният от законодателя вид и размер на наказанието, предвидено за това престъпление, може да се направи извод, че същото е и с много висока степен на обществена опасност.

Без съмнение подозрението на разследващите органи и прокуратурата, обективирано в постановлението за привличане като обвиняем, че П. е вероятно участник в индивидуализираното чрез ръководители и участници ОПГ и вероятен извършител на престъплението, за което е привлечен, не е голословно, а подкрепено, на този етап от разследването с приобщените към досъдебното производство доказателства и доказателствени източници, които на пръв поглед изглеждат достоверни и относими към предмета на разследване. Като такива следва да се посочат свидетелските показания и приобщените по делото писмени доказателства, съдържащи се в т. т. 66, 91, 104, 121, 146, 164, 176 и 231 от ДП, които на този етап от разследването са достатъчни за всяко непредубедено лице, запознато с тях, да направи извод, че обвиняемият П. твърде вероятно е извършител на престъплението, за което е привлечен като такъв. В тази връзка следва да се припомни, че и в настоящото производство важи принципното положение, характерно за съдебния контрол върху мярката за неотклонение "Задържане под стража", че не е необходимо тези доказателства да обосновават един единствен и категоричен извод за извършено престъпление – достатъчно е от тези доказателства да може да се направи обосновано предположение в тази насока.

Настоящият съдебен състав намира, че наложената на обвиняемия П.

4 мярка за неотклонение „парична гаранция“, предвид спецификата й и начинът й на изпълнение, се явява най-подходяща за постигане целите на чл. 57 от НК, доколкото е съобразена с обстоятелствата, посочени в чл. 56, ал.3 от НПК.

Очевидно наличието на съответна регистрация на обвиняемия по постоянен и настоящ адрес, където може да бъде намерен при необходимост от органите на разследването, а също неговото семейно положение, възраст и здравословно състояние, са били преценени от прокуратурата като данни, сочещи, че липсва реална опасност А. П. да се укрие или да извърши престъпление, поради което правилно на обвиняемия не е била наложена някоя от най-тежките мерки за неотклонение (МНО), свързвани с ограничаване правото му на свободно придвижване. Същевременно не може да се подмине много високата степен на обществена опасност на престъплението, предмет на разследване и в тази връзка следва да се посочи не само стойността, броя и вида на вещите, предмет на престъплението по чл. 278, ал.6 от НК, представляващи археологически обекти, но и значителният брой на отделните престъпни деяния, извършени в рамките на разследваната организираната престъпна дейност, сочещи за хладнокръвие, упоритост и постоянство. Следователно особеностите на самото престъпление, включително продължителният период на инкриминираната престъпна деятелност и неговата изключително висока степен на обществена опасност, характеризират неговият извършител като упорит и целенасочен в желанието си за имотно обогатяване човек, поради което не може да се изключи въобще наличието на опасност от укриване на лицето, привлечено като обвиняем, респ. опасност същият да извърши престъпление. Затова искането на жалбоподателя за налагане на по-лека мярка за неотклонение от наложената, т.е. подписка, се явява неоснователно.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че при определяне размера на паричната сума, която следва да внесе като гаранция, прокурорът не е съобразил всички обстоятелства, посочени в чл. 56, ал.3 от НПК. Както бе посочено по-горе, наложената на обвиняемата МНО „парична гаранция“ е съобразена с изложените в жалбата обстоятелства. Относно твърдението, че размерът на определената парична гаранция е непосилен и не е съобразен с материалното му състояние, следва да се посочи, че макар действително разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от НПК да предвижда при определянето на паричната гаранция да се взима предвид и имущественото положение на обвиняемото лице, очевидно това не е единствения и основен критерий за 5 определяне на конкретната сума, която следва да се внесе като гаранция.

Наличните по делото доказателства за материалното състояние на П., включително и данните по делото за негови сметки в чужбина, не са от естество да аргументират извод, че жалбоподателят е в затруднено финансово състояние, нито пък че здравословното му състояние е влошено и изисква разходването на значителни средства за неговото поддържане и възстановяване. Следва да се има предвид, че при определяне конкретния размер на паричната сума, която трябва да се внесе като парична гаранция, следва да се намери баланс между нуждата да се реализират целите на чл. 57 от НПК и опасността да се нанесат на обвиняемото лице прекомерни щети.

Според настоящия съдебен състав в конкретният случай този баланс е постигнат – макар и висока, определената от прокуратурата сума от 40 000 лева, равняваща се на 20 451,68 евро, платима в четиринадесетдневен срок, не е прекомерна и няма да нанесе на обвиняемия по-високи от обичайните затруднения, още повече че законодателят не изисква определената като парична гаранция сума да бъде внесена или да бъде собствена на обвиняемото лице – същата може да бъде внесена в негова полза от всяко трето лице, което има финансовата възможност и желание да стори това.