Решение № 1895 от 03.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1895 гр. Плевен, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430102107 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 1694,84 лв и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.9 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 735,86 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, ************, със седалище и адрес на управление: *** против П. И. А., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че между ***, ЕИК *************, в качеството си на кредитодател, и П. И. А., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *** на 25.10.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от 1 отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В случай, че съдът приеме, че договорите не са сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ , то моля да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № *** на 25.10.2018 по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според 2 повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Твърди, че длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "***", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен еmail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между "***" ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-горе документи. При кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на ***, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления. Моли, съдът да вземе предвид, че разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т.Ш.11, вр.т.Ш.9., б."а" от Общите условия към договора за потребителски кредит, съгласно които ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора" на указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се 3 счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът - приети и подписани от същия. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди, че на 25.10.2018 г. П. И. А., ЕГН ********** е сключила Договор за потребителски кредит № *** на 25.10.2018 с „***“ АД, ЕИК ************* по силата на който е получила сумата от 1600 лв., срещу което се съгласила да върне 18 броя вноски от по 120.67 лева в срок до 10.04.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Сочи, че в съдебната практика е прието, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Твърди, че в Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „***“ АД. Твърди, че в Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 от ОУ страните са постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.

Твърди, че ответникът П. И. А., ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит. Твърди, че *** е поканило *** да плати всички изискуеми задължения на П. И. А., ЕГН: ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство *** е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от ***. Твръди, е на 23.02.2021 4 г. *** е погасило дължимите от П. И. А., ЕГН: ********** на *** суми, както следва: 1. 1600 лева /главница/ по Договор за кредит; 2. 572.06 лева /договорна лихва/ за период 25.10.2018 г до 10.04.2020 година; 3. 1006.46 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/ за периода 25.10.2018г. - 19.11.2024г. Твърди, че с извършване на посоченото плащане „***“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „***“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: ***. Твърди, че от представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021г. г., в видно че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора. Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща. Развива съображения, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент.

Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако бъде прието, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено 5 надлежно, то моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Твърди, че ответникът П. И. А., ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Моли да бъде признато за установено че П. И. А., ЕГН ********** дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ************* сума в общ размер от 3178.53 лв. формирана както следва: 1) главница по Договор за потребителски кредит в размер на 1600 лв., 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 572.06 лв. за периода от 25.10.2018 г. до 10.04.2020 г, 3) законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит в размер на 1006.46 лв. за периода от начало договор г. до 25.10.2018 г. до 19.11.2024, 4)както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира направените по делото разноски.