Определение № 23570 от 24.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23570 гр. София, 24.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511370 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по “молба“, вх. № 219354 от 23.06.2025 г. по описа на СРС, имаща характер на частна жалба, подадена от “Дароген“ ЕООД, ЕИК 131489024, чрез управителя - Л.К., против Определение № 23605 от 30.05.2025 г., постановено по гр. дело № 23303 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 35-ти състав, с което е оставено без уважение искането на “Дароген“ ЕООД, обективирано в молба, с вх. № 350683/12.02.2025 г. за освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер на 15.00 лева за обжалване на Разпореждане от 25.11.2024 г., постановено по същото дело.

Жалбоподателят прави искане да се отмени обжалваното Определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Срокът за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от страна с надлежна процесуална легитимация.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първостепенният съд излага подробни мотиви, като по същество сочи, че търговското дружество не е обосновало наличието на основание за освобождаване от задължението за заплащане на дължимата държавна такса по частната му жалба в размер на 15.00 лева, като в молбата за освобождаване не се съдържат твърдения за материална затрудненост. Според съда, до извод за такава не може да се достигне и от наличната по партидата на дружеството информация в Търговския регистър относно обявените годишни финансови отчети. Намира, че стойността на държавната такса в размер на 15.00 лева не би следвало да е невъзможна за внасяне от жалбоподателя, тъй като в противен случай същият следва да изпълни задължението си съгласно чл. 626, ал. 1 ТЗ. Излагат се и мотиви, че заплащането на държавна такса в минималния за всички производства по ГПК размер от 15.00 лева не съставлява непреодолимо препятствие за гарантираното от ЕСПЧ и ХОПЕС право на достъп до съд. Частният жалбоподател е 1 търговец и доколкото не твърди и няма доказателства да се намира в производство по несъстоятелност, би следвало по правило да осъществява присъщата за всеки търговец стопанска (търговска) дейност и да реализира приходи от нея, позволяващи му да покрие разхода за държавна такса на стойност 15.00 лева. Първата инстанция се позовава на практика на ВКС (обективирана в Определение № 147 от 4.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2480/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 602 от 17.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2478/2022 г., II т. о., ТК).

Настоящият състав на съда споделя и препраща към мотивите на първата инстанция, съобразно с чл. 272 ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл.

278, ал. 4 ГПК, като с оглед доводите на частния жалбоподател, изложени в молбата по чл.

83, ал. 2 ГПК, излага и свои мотиви.

Изяснено е с Определение № 441 от 04.11.2020 г. по ч.т.д. № 1970/2020 г. на II ТО на ВКС, че “разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда, че такси и разноски по гражданското производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочената правна норма е относима само за физическите лица при наличието на изискванията от т. 1 до т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК, не може да се тълкува разширително, не намира приложение по отношение на юридическите лица и изключение за търговски дружества не е предвидено. Съгласно формираната константна практика на ВКС по въпроса за правото на юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса (Определение № 285/05.07.2019г. по ч. т. д. № 1234/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 193/24.04.2019г. по ч. т. д. № 810/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 141/20.02.2019г. по ч. т. д. № 52/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 122/12.02.2019г. по ч. т. д. № 114/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.), гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4, чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон, то внасяне на държавна такса се дължи предварително, съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 1, във връзка с чл. 73, ал. 3 ГПК, като съдът може да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице и няма достатъчно средства да я заплати, предвид изричната формулировка на разпоредбата на чл.

83, ал. 2 ГПК.“ „Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (Определение от 13.06.2012 г. по дело С –156/12, GREP/FreistatBayern/… Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата.“ В процесния случай, както е констатирано и от първостепенния съд, от молителя 2 не са изложени твърдения, нито има надлежни доказателства относно финансови затруднения от такъв характер, които да изключват възможността дружеството да заплати таксата за въззивно частно обжалване в размер на 15.00 лева.

Предвид така дадените разяснения и с оглед на обстоятелството, че предмет на гр. дело № 23303 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, не е спор за нарушаване на правото на ЕС, то правилно първата инстанция оставя без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от задължението да внесе държавна такса в размер на 15.00 лева за обжалване на Разпореждането от 25.11.2024 г., с което е върната исковата му молба срещу дванадесет от ответниците.

По тези аргументи и поради това, че изводите на първоинстанционния и на въззивния съд съвпадат, Определението от 30.05.2025 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 23605 от 30.05.2025 г., постановено по гр. дело № 23303 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 35-ти състав, с което е оставено без у в а ж е н и е искането на “Дароген“ ЕООД, обективирано в молба, с вх. № 350683/12.02.2025 г., за освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер на 15.00 лева за обжалване на Разпореждане от 25.11.2024 г., постановено по същото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, с частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му.

УКАЗВА на “Дароген“ ЕООД, ЕИК 131489024, чрез управителя Л.К., че при обжалване на настоящото Определение следва да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 15.00 лева, както и да представи доказателства за заплащането й.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3