Решение № 232 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100508436 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7486 от 04.07.2022 г. на СРС, постановено по по гр. д. № 7155/2022 г. на СРС, 76-ти състав, са ОТХВЪРЛЕНИ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, срещу С. К. А., ЕГН ********** и К. А. С., ЕГН **********, общ адрес: гр. София, кв. "Стрелбище ", бул.

"*******, съдебен адрес: гр. София, ул. "*******, ет. 3 иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 55 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да се признае за установено по отношение на ответниците, че дължат при условията на СОЛИДАРНОСТ: сумата от 1 180,91 (хиляда сто и осемдесет лева и деветдесет и една стотинки) лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05. 2019 г. до м. 04. 2020 г. (с която ответниците са се обогатили за сметка на ищеца); и сумата 161, 34 (сто шестдесет и един лева и тридесет и четири стотинки) лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 19.12.2021 г., като неоснователни.

„Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на С. К. А., ЕГН ********** и К. А. С., ЕГН ********** сума в размер на 500 лева, направени деловодни разноски.

Недоволен от постановеното решение е останал ищеца, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подал въззивна жалба, с която оспорва изцяло постановеното решение. Оспорва становището на първоинстанционния съд, че претенцията на дружеството е неоснователна, 1 като излага подробни аргументи в тази насока. Моли съда да отмени постановеното решение, като постанови ново, с което изцяло да уважи претенцията на ищеца. Претендират направените разноски.

С разпореждане от 20.07.2022 г. съдът е оставил въззивната жалба без движение, като е дал указания на ищеца да внесе и представи доказателство за внасянето на държавна такса в размер на 50,00 лева, което е изпълнено с молба, постъпила на 25.07.2022 год., към която е приложено платежно нареждане с отразена съответната сума.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ответниците са подали отговор на въззивната жалба, като оспорват изцяло подадената въззивна жалба като неоснователна. Смятат, че първата инстанция е постановила правилно съдебно решение, поради което молят съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендират и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Ищецът - „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, моли да се признае за установено, по отношение на ответниците, че дължат при условията на солидарност (чл. 32 от СК): 1 180, 91 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.

05. 2019 г. до м. 04. 2020 г.; 161, 34 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 19.12.2021 г., ведно със законната лихва от 22.12.2021 г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, не се ангажира със становище. Ответниците – С. К. А., ЕГН ********** и К. А. С., ЕГН **********, общ адрес: гр. София, кв. "Стрелбище ", бул. "*******, съдебен адрес: гр. София, ул. "*******, ет. 3, оспорват иска: искът бил недопустим, тъй като за предходен период имало произнасяне; навеждат и много други правни доводи.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съображенията за това са следните.

2

С оглед констатирано разминаване между разпоредбата, с която приема, че е сезиран съда в определението по реда на чл.140 от ГПК, която е и цитираната в мотивите на съдебното решение, а именно – чл.55 ЗЗД и разпоредбата, с оглед която първата инстанция разпределя доказателствената тежест и постановява крайните си изводи, а именно – чл.59 ЗЗД, въззивният съд, по силата на служебното начало и въпреки липсата на въведено възражение от страните, намира за необходимо да се произнесе по въпроса. Правилната правна квалификация, при изложената и установена фактическа обстановка, е с правно основание чл.59 ЗЗД.

В своята задължителна и константна практика Върховният съд и Върховният касационен съд последователно са се придържали към становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита.

В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, тъй като съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право. В случай, че въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска в съответствие с изискванията за мотивираност на съдебния акт. Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване с последиците по чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК от 2007 г.

Ищецът обосновава главното задължение на ответниците при твърдения за неоснователно обогатяване на последния със стойността на доставената им и използвана от тях топлинна енергия, доколкото са имали качеството на потребители на топлинна енергия за стопански нужди, но въпреки отправената от ищеца покана не бил подписан писмен договор. Ищцовото дружество поддържа, че ответниците е ползвали доставената им топлинна енергия, без да я заплащат, поради което е налице обогатяване на същите, 3 обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно основание за това. Следователно главният иск е с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в който смисъл са и указанията на въззивния съд. По така предявения иск в тежест на ищеца по предявените искове е да установи следните елементи от фактическия състав: 1) обогатяване на ответниците; 2) обедняване на ищеца; 3) липса на правно основание за обогатяването на ответниците, съответно обедняването на ищеца; 4) наличие на връзка между обедняването и обогатяването - същите да произтичат от един и същ факт или фактически състав, като тази връзка не е причинна (ППВС № 1/1979 г.); 5) липса на друг иск за защита на обеднелия.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови нужди.

Липсва спор между страните, че писмен договор между тях не е сключен, поради което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по чл. 59 ЗЗД.

Ответниците не оспорват, че са собственици на процесния имот, представляващ магазин № 1, находящ се в гр. София, общ. Лозенец, ул. *******, магазин №2, в процесния период. Този факт се установява и от представения по делото нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот, като не се спори, че магазинът се намира в сграда в режим на етажна собственост. Фактът на собствеността е отделен и като безспорен между страните с изготвения проект на доклад по делото, приет за окончателен без възражения от страните.

За да бъде ангажирана отговорността на ответниците за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същите са собственици на процесния имот, а следва също така да се докаже, че са ползвали имота през исковия период и съответно са консумирали доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин са спестили разходи. Обстоятелството, че липсва сключен договор с ищцовото дружество, само по себе си не освобождава ответниците от задължението да заплатят стойността на потребяваната топлинна енергия. Липсата на договор за продажба обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това такава в действителност е ползвана.

Именно по въпроса за доставянето и ползването на топлинна енергия за претендирания период се спори между страните. За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните по делото. От заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява, че в процесния имот за процесния период е доставяна единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Заключението на вещото лице се подкрепя и от всички представени по делото писмени доказателства. На база приетото от вещото лице по съдебно – техническата експертиза, общата стойност, изчислена в приетата и неоспорена по 4 делото съдебно – счетоводна експертиза, на реално доставената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за исковия период е 29,34 лева.

Настоящият въззивен състав споделя изводите на първата инстанция относно недължимост на сумите за доставена топлинна енергия в процесния магазин, но счита решението за неправилно в частта, в която се признава недължимост и на сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Съображенията за това са следните.

Не е спорно по делото, че в процесния имот не са монтирани уреди за отопление.

Начислявана е само топлоенергия отдадена от сградната инсталация. Начинът на определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители е уреден в чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ и той е топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата - етажна собственост, да се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.