Определение № 1628 от 28.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1628 гр. София, 28.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Хорозова

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002900210 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Банка ДСК“ АД, гр. София чрез юрисконсулт Д. Д. обжалва решение № 1067 от 03.08.2023 г. по в.гр.д. № 2364/2020 г. на Апелативен съд - София, ГО, 4 състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 03.02.2020 г. по гр.д. № 16478/2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, е отхвърлен иска за установяване вземане за главница за разликата над 13 326,25 лв до напълно предявения размер от 16 870 лв, както и в частта, с която е отхвърлен иска относно установяване дължимостта на вземане за възнаградителна лихва за разликата над 4 565,38 лв до предявения размер от 18 796,68 лв, както и за отхвърляне на иска за установяване на вземане за санкциониращи лихви от 86,76 лв и за установяване на вземане за такси за управление от 550,00 лв, за периода 10.03.2011 г. до 10.03.2015 г.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е възприел заключението на вещото лице по изслушаната пред въззивния съд експертиза, като не бил спазил изискването на чл. 201 от ГПК. Ако съдът бил 1 счел, че експертизата е необоснована, следвало да назначи повторна такава, вместо сам да извършва изчисления.

Излага съображения за неправилно приложение на чл. 114 от ЗЗД, като не бил определен правилно началния момент на погасителна давност. Същият следвало да се определи съгласно тълкуването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, така както е постановено в т. 18 от Тълкувателно решение 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това следвало да се приложи давността, така както е дефинирана в чл. 110 от ЗЗД, вместо чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, тъй като липсвала уговорка за периодични платежи.

Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение и делото да се върне за ново разглеждане като се назначи съдебно-счетоводна експертиза.

В изложението, представено на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, сочи следните правни въпроси:

1.При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по договор за банков кредит, за който е обявена и настъпила предсрочна изискуемост - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг? Твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие с: решение № 38 от 26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т.о.; решение № 50173 от 13.10.2022 г. по гр.д. № 4674/2021 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 65 от 06.07.2018 г. по т.д.

№1556/2017 г. на ВКС, т.о.; решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010 г. на ВКС, IV гр.о.

2.Длъжен ли с въззивният съд да събере доказателствата, които се събират от съда (експертиза), ако те са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма? Твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие с: тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 на ОСГТК; решение № 108 от 16.

05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на IV гр.о.; решение № 457 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 1264/2009 г. на ВКС, III гр.о.: решение № 144 от 07.10.10 г. по т.д.

№ 806/2009 г. на ВКС; решение № 145 от 21.04.2014 г. по т.д. № 4726/2013 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр.д. № 30/2013 г. на ВКС, 2

I гр.о.; решение № 148 от 06.02.2017 г. по т.д. № 2637/2015 г. на ВКС, II т.о.

3.Може ли съдът, след като е преценил, че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, да игнорира изцяло заключение на вещото лице и сам да се произнесе по въпроси, относно които не притежава нужните специални знания? Според касатора следва да се допусне касационно обжалване по посочения правен въпрос, тъй като бил разрешен в противоречие с решение № 310 от 31.12.2019 г. по гр.д. № 1166/2019 г. на ВКС, IV гр.о.

4.Приложима ли е тригодишната погасителна давност по отношение на вземанията за възнаградителна договорна лихва, начислена по и на основание за договор за банков кредит? Посоченият правен въпрос бил разрешен в противоречие с: решение № 50173 от 13.10.2022 г. по гр.д. № 4674/2021 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г. на ВКС, III гр.о. и следвало да се допусне касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По така формулираните правни въпроси касаторът сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК като излага съображения, че имат значение за прилагане на закона и развитието на правото.

Ответникът Н. В. В., чрез адв. К. М., е подал в срока, предвиден в чл.

283 от ГПК, отговор на касационната жалба. Оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, сочени от касатора. Излага подробни съображения, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

Производството по касационната жалба е срещу решение № 1067 от 03.08.2023 г. по в.гр.д. № 2364/20 г., САС, ГО, 4 с-в, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, решение от 03.02.2020 г. по гр.д. № 16478/2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав, по иска с правно основание чл. 422, ал.

1 от ГПК, за установяване дължимост на вземания, на основание договор за 3 кредит, сключен между страните от 27.06.2006 г. и допълнителни споразумения от 10.12.2009 г. и от 10.03.2011 г., е отхвърлен иска за установяване дължимост на вземане за главница за разликата над 13 326,25 лв до напълно предявения размер от 16 870 лв, както и в частта, с която е отхвърлен иска за установяване дължимостта на вземане за възнаградителна лихва за разликата над 4 565,38 лв до предявения размер от 18 796,68 лв, както и за отхвърляне на иска за установяване на вземане за санкционираща лихва от 86,76 лв и за установяване на вземане за такси за управление в размер на 550,00 лв, за периода 10.03.2011 г. до 10.03.2015 г., за които е била издадена заповед № 2033 от 21.08.2018 г. и изпълнителен лист по ч.ггр.д. 1136/18 г. по описа на РС-Силистра.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявените в производството искове са основани на договор за банков кредит, сключен между страните. Посочено е, че чрез заключението на ССЕ е установено по делото, че след усвояване на сумата по кредита задълженията по кредита са погасявани до определен момент, като по твърдения на кредитора последната изцяло платена вноска е тази с падеж 10.03.2011 г., което не е оспорено като факт от ответника, т.е. към датата на подаване на заявлението, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК пред Районен съд – гр.

Силистра на 16.08.2018 г. безспорно била осъществена забава в плащанията повече от 90 дни.

Установено е, че кредитодателят се е позовал на предсрочна изискуемост на кредита. Посочено е, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. Посочено е още, че с обявяването на предсрочна изискуемост, която има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването , кредиторът упражнява преобразуващо (потестативно) право едностранно да измени срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума (т.

18 от № 4 о т 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС; т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС). Едностранното волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е изявление с адресат, което е неоттегляемо след достигането му до адресата. Посочено е също, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на 4 кредитора, ако към този момент, са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . Волеизявлението можело да е обективирано, както в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана, така и в исковата молба.

В процесния случай е прието от въззивния съд, че между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо въпросът, че банката не е кредитор на изискуеми вземания поради твърдяна настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит към момента на подаване на предходно заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ съгласно чл. 417, т.

2 от ГПК. Установено е, че по процесното дело ищецът - кредитор се позовава на нов факт - настъпила предсрочна изискуемост през 2018 г., обявена на длъжника. Ищецът е поддържал, че за предсрочната изискуемост е изпратил нотариална покана за това на кредитополучателя. Поради това е прието, че процесният спор не е разрешен със сила на пресъдено нещо като правна последица на влязлото в сила решение по приключилото съдебно производство, с което в приложение и на т. 18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, е прието, че искове за неизискуеми притезания са неоснователни. След като в приключилото производство е прието, че не е била обявена предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, която променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването , но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането (тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС), до обявяването кредитът е „редовен“ и вноските по кредита, след като не може да бъде приложена предсрочна изискуемост, се дължат на съответния падеж. Поради това въззивният съд е приел, че при положение, че кредиторът не е упражнил правото си да обяви предсрочна изискуемост, до обявяването тя не може да бъде приложена по отношение на падежиралите вноски, поради което възражението за недопустимо едностранно „отнасяне на кредита като редовен“ е прието за неоснователно. Посочил е, че предсрочната изискуемост на кредита принципно настъпва на датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника. В процесния случай е установено, че това е датата 11.07.2018 г., независимо кога банката е узнала, че волеизявлението е връчено на адресата. Посочил е, че няма никаква опора в закона, считано от 5 датата, на която банката е твърдяла, че е обявила, че кредитът е предсрочно изискуем (в процесния случай видно от мотивите към съдебното решение - от 20.09.2013 г., а не 13.07.2011 г.), да тече погасителна давност за дължимите вземания по договора . Приел е, че тези вземания следва да се изчислят по първоначално уговорения лихвен процент, тъй като не е установена допустима промяна на същия. Въззивният състав е приел за основателно твърдението на кредитополучателя, че в Общите условия, към които препраща договорът за кредит, не е предвидена уговорка за условията, при които ще се изменя лихвеният процент. Установено е, че такава клауза фигурира в ОУ от 04.12.2008 г., които банката твърди, че са част от първото допълнително споразумение към договора, с което недопустимо е уговорено да се прибавят към размера на редовната главница просрочени задължения за лихви, което представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ (решение по чл.