Решение № 10812 от 02.12.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10812

Пловдив, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20257180701615 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 от АПК във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Оспорва се Отказ за предоставяне на достъп до обществена информация № 157/14.07.2025, постановен от Директора на ДГ „Мир“ гр. Пловдив.

Жалбоподателката Т. М. П., с [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, [улица], чрез адвокат Н. У.-К., твърди, че отказът е незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Излага твърдения за необоснованост. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Ответникът – Директор на детска градина „Мир“, чрез адвокат К. Г., оспорва жалбата. Прави възражение за нередовност на заявлението, въз основа на което е започнало производството по издаване на отказа. Прави възражение за недопустимост на жалбата, като претендира редът за защита да е по Закона за защита на личните данни. По същество оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени доказателства. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните доказателства, намери за установено следното:

Предметът на оспорване, формулиран в жалбата, е изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Такъв действително е постановен, видно от приложената административна преписка. Следователно, редът за защита е именно избрания и доколкото жалбоподателката е инициатор на производството и адресат на акта, то същата разполага с право на жалба и жалбата й е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство е започнало по заявление за достъп до обществена информация, подадено по електронен път до Директора на Детска градина „Мир“, регистрирано с вх. № 1700/14.07.2025 г. С оглед разпоредбата на чл.24,ал.2 от ЗДОИ при този начин на заявяване на достъп подпис не се изисква съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Със заявлението П. е поискала достъп до видеозаписите заснети от видеонаблюдението на занималнята за дата 10.07.2025 г., като твърди че желае да открие причината за стреса на своето дете, който е забелязала след връщането му от детската занималня на конкретната дата.

С оспорения Отказ изх. № 157/14.07.2025 г. на Директора на ДГ „Мир“ е отказано предоставяне на заявената информация с аргументи, че поисканата информация съдържа лични данни и засяга интересите на трети лица, които не са дали съгласие за разкриване.

Не се установява от административната преписка да е поискано съгласието на всички засегнати трети лица. Представени са два изрични отказа на родители на две деца от детската градина. Нее мотивирана и липсата на надделяващ обществен интерес по смисъла на разпоредбата на чл.37,ал.1,т.2 от ЗДОИ, на основание на която е постановен отказа.

Въпреки допуснатия процесуален пропуск, съдът намира, че оспорваният отказ е правилен, тъй като поисканата информация и целта, с която е поискана не е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ.

Легално определение на понятието "обществена информация" и целите на предоставянето й е дадено в чл. 2 от ЗДОИ. Обществена информация по смисъла на ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Записите от видеонаблюдение на занималня не представляват обществена информация. Това е информация, която се създава от специални технически средства с цел охрана на наблюдавания обект. Гражданите, в случая родителите, се уведомяват за наличието на средства за видеонаблюдение, като това дали са надлежно уведомени и има ли нарушение в тази насока не е предмет на настоящото производство. Затова записите от видеонаблюдение не са информация, която е свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължен по закона субект.

За да възникне задължението на органа да предостави достъп до информация по реда на ЗДОИ, законодателят е поставил като изискване исканата информация да бъде обществена, т.е. тя следва да е свързана с обществения живот в държавата и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ категорично изключва достъпа до лични данни от приложното поле на закона, с оглед специалната им защита от Регламент /ЕС/ 2016/679. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, "лични данни" са - информацията, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност. Несъмнено е, че в случая става въпрос за лични данни и за хипотеза, при която липсва обществена информация. Още повече, че заявлението за достъп е мотивирано с наличието на личен проблем, а не с цел получаване на информация относно дейността на задължения субект. Тоест, предоставянето на искания достъп би било в противоречие с основния принцип на ЗДОИ, залегнал в чл.2,ал.5 и чл.6,ал.1,т.5 от закона.

Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна.

По разноските:

В полза на процесуалния представител на ответника се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, т. 2 ЗАдв. Искането ще следва да се остави без уважение предвид липсата на всички кумулативни предпоставки на закона за присъждане на такова.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата обвързва присъждането на адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска помощ с осъждането за разноски на насрещната страна. Тоест, освен нлаичието на една от хипотезите на чл.38,ал.1 от ЗА, каквато в случая е налице, с оглед напредставения договор за правна защита и съдействие, е необходимо кумулативно и наличието на осъдителен диспозитив за разноски в полза на представляваната безплатно страна. Нормата е специална спрямо реда, установен в ГПК и АПК и намира приложение в процесния случай. Изричната норма на специалния закон не дава възможност да се игнорира втората кумулативно необходима предпоставка и да се присъди адвокатско възнаграждение, само поради наличието на оказана безплатна адвокатска помощ.

Водим от гореизложеното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Т. М. П., [ЕГН] от гр.Пловдив, [улица], против Отказ за предоставяне на достъп до обществена информация № 157/14.07.2025, постановен от Директора на ДГ „Мир“ гр. Пловдив.

Оставя без уважение искането на адвокат К. Г. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно.

Съдия: