Определение № 579 от 24.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 622/2023
- Вид
- Определение № 579
- Подписан
- 24.11.2023
- В сила
- 24.11.2023
- Състав
- Красимир Георгиев Ненчев, Албена Георгиева Палова, Ани Харизанова
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.71, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.35, ал.4 · Правилник за администрацията в съдилищата
- чл.29, ал.3 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 579 гр. П., 22.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир Г. Ненчев
Членове:
Албена Г. Палова
Ани Харизанова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20235200500622 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба от М. Н. А., ЕГН **********, от гр.П., ул.“П.Б.“ 102, ет.5, ап.10, чрез адв. Л. П. от АК-П. със съдебен адрес гр.П., бул.“6-ти С.“ № 154, ет.2, против определение № 2176/31.08.2023 г., постановено по гр.д. № 20235220101027, с което Пазарджишкият районен съд е отказал да измени свое определение № 1503 от 12.06.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.
В частната жалба се твърди, че исковата молба е била върната на ищцата с определение поради неотстраняване на констатирани от съда нередовности и със същото определение тя е била осъдена да заплати държавна такса в размер на 62.50 лв. Твърдението е, че за връщане на искова молба ДТ не се дължи, а районният съд неправилно е приел, че жалбоподателката не е посочила в какво се състои неправилността на определението, с което е била осъдена да заплати така определената ДТ. Освен това въпросното дело било образувано по инициатива на съда чрез разделянето на подадена молба за делба в три самостоятелни граждански дела, независимо, че ищцата била уведомила изрично съда, че не желае да води 3 съдебни производства и не е внесла определената й ДТ. Моли за присъждане на разноски в настоящото производство – внесена ДТ в размер на 15 лв.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
1
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
Със свое определение № 676/21.03.2023 г. ПРС е отделил в самостоятелно гражданско дело предявения от М. Н. А. против Б. П. А. иск по чл.29, ал.3 от СК, в самостоятелно дело – предявен от ищцата против ответниците Б. П. А. и Д. И. Т. иск за делба на недвижим земеделски имот и е спрял производството по гр.д. № 764/2023 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на иска с правно основание чл.29, ал.3 от СК.
Настоящото дело е образувано под № 1027/2023 г. по описа на ПРС и е с предмет иск за делба между бивши съпрузи.
С определение № 1256/19.05.2023 г. ПРС е оставил без движение исковата молба и е дал указания на съда да я впише, да внесе ДТ и да посочи основание за правото на собственост.
Поради неизпълнение на дадените указания с определение № 1503/12.06.2023 г. районният съд е върнал исковата молба и е осъдил ищцата да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-П. ДТ в размер на 62.50 лв.
Против така постановеното определение ищцата е подала молба по чл.248 от ГПК за изменението му в частта за разноските като е твърдяла, че ДТ не се дължи при връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
С определение № 2176/31.08.2023 г., постановено по същото дело, районният съд е оставил без уважение молбата на А. с мотив, че съгласно чл.71, ал.1 ГПК, по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството, а размерът на таксите е определен с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК. Съгласно чл.9 от същата, при отхвърляне на иск за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса до 100 лв., но не по малко от 25 лв. Районният съд е приел, че в случая производството е прекратено поради процесуалното бездействие на ищцата, а таксата е определена от съда в нормативно предвидените предели, затова е приел за неоснователна молбата за нейното отпадане.
Определението е неправилно.
Съгласно чл.35, ал.4 от Правилника за администрацията в съдилищата книжата, по които се образуват дела, се предават най-късно на следващия ден от постъпването им на административния ръководител на съда или на определени от него съдии, които образуват делото, ако са налице процесуалните изисквания, като определят вида му и съдията-докладчик на принципа на случайния подбор, използвайки програмата за случайно 2 разпределение на делата. Съгласно чл.129 от ГПК съдът проверява редовността на исковата молба и ако тя е нередовна, дава указания за отстраняване на констатираните нередовности в определен срок. Ако нередовностите не бъдат отстранени, на осн. чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба се връща на ищеца, а ако е редовна и отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК – се образува дело. Анализът на тази законова рамка сочи, че гражданско дело може да бъде образувано само въз основа на редовна искова молба. Ако делото бъде прекратено по някаква причина след образуването му и след констатация на съда, че исковата молба е редовна, държавна такса се дължи на основанията, посочени от районния съд в обжалваното определение. Такава обаче не се дължи, ако исковата молба е върната поради неотстраняване на констатираните нередовности както преди, така и след образуване на делото.
Като е постановил определение в противоположен смисъл, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Тъй като причина за настоящото производство са неправилни действия на районния съд във фазата на проверка на редовността на исковата молба, разноските в настоящото производство следва да останат за сметка на частния жалбоподател. Направените от А. разноски могат да бъдат претендирани като понесени материални вреди в резултат на неправомерни действия на съда по реда на ЗОДОВ, но районният съд не може да бъде осъден да ги заплати в настоящото производство, защото не е страна по делото.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2176/31.08.2023 г., постановено по гр.д. № 20235220101027, с което Пазарджишкият районен съд е отказал да измени свое определение № 1503 от 12.06.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ определение № 1503, постановено по гр.д. № 20235220101027, с което Пазарджишкият районен съд е осъдил М. Н. А., ЕГН **********, от гр.П., ул.“П.Б.“ 102, ет.5, ап.10, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-П. ДТ в размер на 62.50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Н. А., ЕГН **********, от гр.П., ул.“П.Б.“ 102, ет.5, ап.10, за присъждане на разноски в размер на 15 лв. заплатена ДТ за настоящата инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4