Решение № 274 от 02.08.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. С., 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100316 по описа за 2024 година

Производството е образявено по искова молба отн „М.“ ЕАД против Б. А. Х., в която се твърди от ищеца, че „А.” ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и предоставяне на далекосъобщителни услуги. За осъществяването на тези дейности, дружеството развива и съпътстващи търговски дейности. На 28.10.2019г. между „М.” ЕАД / сега „А.“ ЕАД/ ЕИК *** (Продавач) и ответника Б. А. Х. е сключен Договор за продажба на изплащане № ***.

На основание т.1 и т.2 от Договора, с неговото подписване купувачът - Б. А. Х. е закупил и е станал собственик на *** със сериен номер: ***. Съгласно т. 10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на “М.” ЕАД / сега „А.“ ЕАД/ продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора.

Поради неплащане в срок, договорът между „А.“ ЕАД и ответника Б. А. Х. е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане №***.

Непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на изплащане, в размер на 34,00 лв., е станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от Договора.

На 07.11.2014г. между „А.“ НАД, ЕИК *** и „С.“ АД с ново име „М.” ЕАД, ЕИК ***, е сключен Договор за поръчителство. На основание т.З от Договора за поръчителство „С.“ АД се е задължил, в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А.” ЕАД Договор за продажба на изплащане. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „С.“ АД е заплатил на „А.“ ЕАД на 03.12.2021г. сумата от 34,00 лева, представляваща дължимата сума от Б. А. Х. по Договора за продажба на изплащане от 1

28.10.2019г. Плащането на сумата е извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от Договора за поръчителство. Съгласно Договора за поръчителство, поканата следва да се отправи посредством предявяването на Справка /Приемо-предавателен протокол/, а именно Приемо - предавателен протокол № 371/13.12.2021г., представляващ справка по т.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014г. Протоколът съдържа списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца.

Ответникът присъства на стр.1 от горепосочения Протокол № 371/13.12.2021г. Съгласно т.2.2.6 от Договора за поръчителство, след извършеното плащане се съставя Справка /Приемо-предавателен протокол/ който съдържа списък с абонатите, за които на 03.12.2021г.

„С.” АД в качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „А. ЕАД произтичащи от договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство. В случая е състававен Приемо-предавателен протокол № 373/09.12.2021г. Ответникът присъства на стр. 1 от горепосочения Протокол №373/09.12.2021. До Б. А. Х. е изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което длъжника е уведомен, че считано от 03.12.2021г. задълженията му към „А.” ЕАД по договор за продажба на изплащане № *** са прехвърлени на „С.“ АД с ново име „М.”. На 07.07.2023г. между „М.” ЕАД с ЕИК *** и “Ф.“ ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг. Съгласно договора кредитора „М.” ЕАД, с ЕИК *** прие поемателя “Ф.“ ЕООД като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014г. между „А.” ЕАД и „М.” ЕАД с ЕИК ***. Поемателя “Ф.“ ЕООД се задължи да заплати задълженията на длъжниците физически лица произтичащи от Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014г. между „А.” ЕАД и „М.” ЕАД, с ЕИК ***, включително и на длъжника Б. А. Х. под № 667 в Приложение №1 към договора, в срок от един месец от подписване на Договор за встъпване в дълг. Към настоящия момент поемателя “Ф.“ ЕООД не е заплатил задължението на длъжника Б. А. Х., поради което Заявленението за издаване на заповед за изпълнение е с искане за осъждане на двамата длъжници да заплатят солидарно процесната сума. Предвид, че само Б. А. Х. е подала възражение по чл.414 от ГПК, то съгласно т.5 от ТР №3/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4/201 Зг. на ОСГТК на ВКС Заповедта за изпълнение по чл.410 от ЕПК следва да е влязла в законна сила спрямо “Ф.“. Предвид горното депозира настоящата искова молба само срещу Б. А. Х..

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 34,00лв., представляваща незаплатена от ответницата сума по Договор за продажба на изплащане №*** от 28.10,2019г., която сума е заплатена от заявителя „С.“ АД с ново име „М.” ЕАД в качеството му на поръчител на „А.“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 7,97 лв. мораторна лихва за забава за периода от 03.12.2021г. (датата на заплащане на сумата в размер от 34,00 лв., от „С.” АД на „А.” ЕАД) до 02.01.2024г, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума. Претендира и за разноски по водене на делото.

2

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.

В с.з. ищецът р. пр. не изпраща представител.

Ответницата р. пр. се явява лично и моли искът да се отхвърли, тъй като е погасила изцяло задълженията си.

Съдът, след преценка на изложеното от страните и на събраните по делото доказателства, направи следните фактически и правни изводи:

Ищецът „М.“ ЕАД е подал заявение за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до С.ския районен съд против ответницата, по което е образувано ч.гр.д.№16/2024г., по което ие издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжника да заплати на кредитора сумата 34,00 лева (тридесет и четири лева), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 04.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,97 лева (седем лева и 97 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 03.12.2021 г. до 05.01.2024 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът, настоящ ответник е депозирала възражение за недължимост на сумите по нея.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „М.“ ЕАД е предявил настоящия иск.

По делото е представен договор за продажба на изплащане №***/28.10.2019г. сключен между „А.“ ЕАД (продавач) и ответницата Б. А. Х. (купувач), по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача собствеността върху мобилно устройство „***“. при постигната уговорка за изплащането му от купувача на 23 вноски, съгласно погасителен план, посочен в договора.

Към договора е приложен и приемо – предавателен протокол, по силата на който продавачът е предал на купувача вещта, предмет на договора.

От представения договор за поръчителство от 07.11.2014 г. се установява, че „С.“ АД (понастоящем „М.“ ЕАД) се е задължил в качеството си на поръчител срещу уговорено възнаграждение да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „М.” ЕАД договор за продажба на изплащане, като по силата на приложените към договора за поръчителство 8 бр. анекси, сключени в периода от 08.10.2015 г. до 08.08.2020 г., срокът на договора за поръчителство е последователно продължаван до 30.09.2020 г.

По делото е представено и уведомление, изпратено до ответницата, чрез което същата е уведомена, че непогасеното й задължение в размер на 34,00 лева към „А.“ ЕАД, произтичащо от договор за продажба на изплащане е прехвърлено на „С.“ АД.

По делото е представена и справка по т. 2.2.3 от договор за поръчителство от 07.11.2014г., съдържаща списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от „С.“ АД, от която се установява, че в същата фигурира и задължението на ответницата Б. А. Х..

Към справката е приложен и приемо – предавателен протокол от 13.12.2021 г., с 3 който служител на „А.“ ЕАД е предал на служителна„С.“ АД, на електронен и хартиен носител информацията,съдържаща се в справката по т. 2.2.3 от договор за поръчителство от 07.11.2014 г.

На 03.12.2021г. ищецът е заплатил на „А.“ дължимите от ответницата сума по договора за продажба на изплащане от 28.10.2019г. в размер на 34,00лв.

Предявеният иск по чл.422 от ГПК е допустим- предявен от и срещу надлежна страна, в срока по чл.415 ал.4 от ГПК , предмет на иска са сумите , за които е издадена заповед за изъплнение, поради което е процесуално допустим. Установи се и наличието на договорни отношения между „А.“ ЕАД и ответницата във връзка със сключен договор за продажба на изплащане, изпълнение на задължението на продавача да предаде вещта, предмет на сключения договор, качеството на ищцовото дружество на поръчител на ответника по сключения между „А.“ ЕАД и ищеца договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и че ищецът е заплатил сумите по задължението на ответника на „А.“ ЕАД.

С представеното платежно нареждане от 04.07.2024г. ответницата установи, че след предявяване на иска е погасила изцяло задълженията си към ищеца, като е платила исковите суми за главница и лихва. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая, предвид извършеното плащане от ответницата в хода на производството по делото на исковите суми искът подлежи на отхвърляне.

По отношение на разноските:

Съдът счита, че ответницата дължи разноски на ищеца по водене на настоящото дело, както и разноските в заповедното производство. В процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която изисква кумулативно наличие на две предпоставки, за да бъде освободен ответникът от отговорността за разноски- да не е станал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая ответницата признава иска, но с поведението си е дала повод за предявяването му, тъй като плащането на процесните суми за главница и лихви е направено на 04.07.2024г.г., видно от представената от ответника разписка / на л.61 от делото/- след предявяване на иска, който се счита предявен на 04.01.2024г., съгласно чл.422 от ГПК. Поради посоченото не са налице кумулативно и двете предпоставки на чл.78 ал.2 от ГПК и на основание чл.81 във вр. с чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца да се присъдят направените по делото разноски в исковото и в заповедното производство в размер на по 425,00лв за ДТ и адвокатско възнаграгдение за всяко от тях.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „М.“ ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на упвравление гр. С., ***, представлявано от изп. Диретори И. Л. П. и Б. Я. Я. против Б. А.

Х., ЕГН ********** с адрес с.Г., общ.С. да се признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 34,00лв., представляваща незаплатена 4 сума по Договор за продажба на изплащане №*** от 28.10,2019г., която сума е заплатена от заявителя „С.“ АД с ново име „М.” ЕАД в качеството му на поръчител на „А.“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 7,97 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 03.12.2021г. (датата на заплащане на сумата в размер от 34,00 лв., от „С.” АД на „А.” ЕАД) до 02.01.2024г, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на заявлението-04.01.2024г. до окончателно заплащане на дължимата сума.

ОСЪЖДА Б. А. Х., ЕГН ********** с адрес с.Г., общ.С. да заплати на „М.“ ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от изп. Диретори И. Л. П. и Б. Я. Я. разноските в заповедното производство в размер на 425,00лв. и разноските в исковото производство в размер на 425,00лв.