Решение № 1240 от 30.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1240 гр. Пловдив, 30.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-Иванова като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20265330203627 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 26-0273-000220 от 14.05.2026 г., издадено от началник РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив, с което на Х. И. М. с ЕГН ********** с адрес ********** на основание чл.

638, ал. 1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 683, ал. 1, т.1 от КЗ.

В жалбата се излагат съображения за липса на вина по отношение неплащането на 2 вноски по застраховката, тъй като друго лице е било отговорно за уведомяването на собственика за дължимите вноски, но същото не е изпълнило задължението си. На следващо място се посочва, че собственикът на процесното МПС е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ , но не е бил изряден платец по него. Моли се постановлението да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и чрез процесуалния си представител.

Излага съображения за липса на субективна страна на извършеното нарушение, моли процесното НП да бъде отменено.

Постъпило е писмено становище от въззиваемата страна, с което приема постановлението за съобразено с процесуалния и материалния закон, а наложеното наказание за справедливо. Моли се да бъде потвърдено.

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради 1 следните съображения.

От фактическа страна съдът установи следното:

За МПС лек автомобил марка „Смарт“, модел „Брабус“ с рег. № ******, от собственика Х. И. М. бил сключен договор за застраховка Гражданска отговорност с валидност от 09.07.2025 г. до 08.07.2026 г. като плащането на същата била разпределена на вноски. В полицата на договора било записано, че ако задълженото лице не заплати която и да е от определените вноски и закъснее с плащането с повече от 15 дни – покритието, (т.е. договора) се счита за прекратено.

Жалбоподателят не внесъл поредна вноска по договора за застраховка Гражданска отговорност на автомобил с рег. № ****** и договорът бил прекратен.

Гаранционният фонд подал уведомление до с-р „ПП“ при ОД на МВР Пловдив, които предприели своите задължения по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и на 24.02.2026 г. регистрацията на собствения на жалбоподателя автомобил Смарт Брабус била служебно прекратена.

На 03.04.2026 г. жалбоподателят М. управлявал собствения си лек автомобил марка „Смарт“, модел „Брабус“ С РЕГ. № ****** с прекратена регистрация. Около 14:40 ч. се движил по републикански път ІІІ-642, км. 30 +750 м. с посока на движение от с. Калояново към път ІІ-64, където за проверка бил спрян от автопатрул в състав свид. И. К. и В. К., служители на РУП Хисар. Същите установили, че автомобила бил с прекратена регистрация и за него нямало сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което му съставили два броя АУАН в които описали различните нарушения. В АУАН 3917062/03.04..2026 г. описали извършеното нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, а именно че жалбоподателят е физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и не било спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, на когото бил връчен и който го подписал без възражения.

С оглед установяването на нарушението с посочения АУАН, административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ глоба в размер на 250 лв. (127,82 евро) за нарушението посочено в акта.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Тя се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на И. К. – актосъставител и свид. С. Г. пътник в колата.

Съдът кредитира гласните доказателства – същите са еднопосочни, непротиворечиви и допълващи се и кореспондират изцяло с представените писмени доказателства също кредитирани в цялост от съда, а именно АУАН, полица за сключена застраховка "Гражданска отговорност" от 09.07.2025 г., АУАН 2

3917063/03.04.2026 г . за нарушение по чл. 140, ал.1 т. 1 от ЗДвП, ЗППАМ № 260273000021/06.04.2026 г., мотивирана резолюция № 26-0273-М000034/20.04.2026 г. по описа на РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив, справка за регистрация на МПС марка „Смарт“, модел „Брабус“ С РЕГ. № ******, от която се установява че към 03.04.2026 г.

МПС с рег. № ****** е било с прекратена регистрация; справка за собственост на същото МПС, от която се установява, че е собственост на жалбоподателя, справка нарушител-водач, заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. на МВР.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената заповед.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.

Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от това си право.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че 3 неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото в АУАН и НП нарушение.

Нормата на чл. 483, ал.1 т.1 от КД, която е възпроизведена дословно в оспореното наказателно постановление гласи, че договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор, тоест за да възникне задължението по чл. 483, ал. 1 т. 1 от КЗ трябва да са кумулативно налице няколко предпоставки:

1. Лицето да притежава превозно средство;

2. това МПС да е регистрирано;

3. да е регистрирано на територията на РБългария;

4. да не е спряно от движение.

На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени доказателства, се съдът е на становище, че се установява че жалбоподателят е годен субект на администаритвнонаказателната отговорност по цитираната норма, тъй като от справката за собственост е видно, а и не се спори, че именно той е собственик на процесното МПС.

Не е изпълнена обаче втората предпоставка за реализирането на отговорността по чл. 483, ал.1 т. 1 от КЗ, а именно МПС да е регистрирано. Напротив установява се от представената от административнонаказващия орган справка, че регистрацията на собственото на жалбоподателя МПС е била прекратена на 25.02.2026 г. и същото не е било регистрирано, което обстоятелство е отчетено в АУАН с № 3917063/03.04.2026 г.

Липсата на регистрация прави несъставомерно деянието по чл. 483, ал.1 т. 1 от КЗ, тъй като не са изпълнени всички фактически елементи от обективната страна на нарушението.

При установената и доказана несъставомерност на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ от обективна страна, безпредметно е обсъждането на субективната му страна.

Съдът намира, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно по посочените по-гори съображения и несъставомерността на нарушението влече отмяна на атакувания акт.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е отправил такова искане с жалбата, но от представените по делото доказателства не се установява такива да са действително сторени или техния размер, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

4

Така мотивиран

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0273-000220 от 14.05.2026 г., издадено от началник РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив, с което на Х. И. М. с ЕГН ********** с адрес ********** на основание чл. 638, ал. 1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 683, ал. 1, т.1 от КЗ.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5