Решение № 20000 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20000 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110100811 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на М. Х. П., с ЕГН **********, адрес: гр. С......, чрез адв. Д., срещу „С. К. К. Г.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град С......., чрез изпълнителния директор А. Д. С., с която се иска прогласяването на нищожността Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 14.07.2022 г., сключен между М. Х. П., като заемател, и „С. К. К. Г.“ АД, като кредитор, по силата на който на М. Х. П. е предоставен заем в размер на 500,00 лева за срок от 5 месеца, като договор, противоречащ на закона и добрите нрави, поради наличие на неравноправни клаузи, заобикаляне на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит (ЗПК) относно формирането и максималния размер на годишния процент на разходите (ГПР), както и поради неточно посочване на действително приложения ГПР, което въвежда потребителя в заблуждение относно цената на кредита, на основанията по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 и следв. от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) както и „С. К. К. Г.“ АД да заплати на М. Х. П., сумата от 5 лева предявен като частичен от сумата в пълен размер от 299,45 лева, представляваща сума, получена без основание, на база нищожността на Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 14.07.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД

Ищцата твърди, че на 14.07.2022 г. е сключила с ответника „С. К. К. Г.“ АД Договор за потребителски микрокредит от разстояние за сумата от 500,00 лева, със срок 5 месеца, при ГЛП 41,16%, дневна лихва 0.1128%, ГПР 49,89% и общо дължима сума за погасяване 552,60 лева на 5 равни месечни вноски по 110,52 лева. Ищцата посочва, че съгласно § 6 от договора се е задължила в тридневен срок да осигури поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на определени изисквания за нетен размер на трудовото възнаграждение. В § 7 от договора е посочено, че при непредставяне на обезпечение в срок и неупражняване на правото на отказ, страните приемат, че за кредитора настъпват вреди и потребителят заплаща обезщетителна неустойка в размер на 246,85 лева, платима на 5 равни части от по 49,37 лева заедно със съответната погасителна вноска, като в този случай общото задължение става 799,45 лева. Ищцата счита, че договорът е изцяло недействителен поради редица законови нарушения, всяко от които е самостоятелно основание за прилагане на чл.

22 от ЗПК. Твърди наличие на нищожна по смисъла на чл. 26 от ЗЗД клауза за неустойка (§ 7), която на практика представлява допълнителна договорна лихва или скрито 1 възнаграждение за кредитора. Тази клауза противоречи на добрите нрави, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката не отговаря на типичните обезпечителна и обезщетителна функции и е насочена към акцесорно задължение, от което не произтичат вреди. Условията за предоставяне на обезпечение са трудно изпълними в краткия срок, което показва, че целта е не обезпечение, а получаване на сумата от неустойката като допълнителна печалба.

Поддържа че е налице недействителност на договора поради неверен ГПР, различен от действително приложения. Твърди, че неустойката по § 7 е разход по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, но не е сторено. С нейното добавяне действителният ГПР е значително по-висок от обявения. Действително приложеният ГПР надвишава законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (пет пъти размера на законната лихва). Неправилното изчисляване и посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на договора в цялост на основание чл. 22 от ЗПК. Посочването на неверен ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП и Директива 93/13/ЕО. Налице е заобикаляне на изискванията на закона чрез формулиране на договорни клаузи, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК води до нищожност. Нищожността на отделни клаузи относно лихвата и ГПР влече нищожност на целия договор, тъй като те са част от задължителното му съдържание и не могат да бъдат заместени по право. Твърди, че е извършила дължимите плащания и е погасила задължението си към ответника. Направените плащания за пълно погасяване са в общ размер на 799,45 лева. Предявеният осъдителен иск е за връщане на неоснователно получени от ответника суми в размер на 299,45 лева, платени по нищожния договор. Счита, че при недействителност на договора, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи. Установяването на нищожността в настоящото производство ще има същия правен ефект като насрещния иск по отношение на дължимото. Ответникът оспорва иска. Счита претенцията за недопустима, недоказана и неоснователна. Евентуално поддържа, че при наличие на договор за предоставяне на поръчителство, той е сключен по възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода, престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите нрави, в т.ч. договорът е възмезден за услуга. Не е страна по посочения договор за заем, а твърденията за нищожност не намират опора в представените от ищеца доказателства.

В установения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който исковете се оспорват. Поддържа, че договорът за потребителски кредит и отделните му клаузи са действителни и покриват всички изисквания на ЗПК (чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и 20 и ал. 2) и ЗПФУР. В качеството си на финансова институция, дружеството работи при високи нива на риск, което е причина за по-високия размер на договорната лихва и допълнителните гаранции. Оспорва твърденията за неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Счита, че в § 1 от договора са посочени размерът на кредита, ГЛП, ГПР и общата сума за погасяване, с което са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Погасителният план съдържа ясна информация за всяка вноска и какво погасява. Подробна информация е предоставена и в Стандартния европейски формуляр. Оспорва доводите за нищожност на договора във връзка с уговорената неустойка и ГПР. Твърди, че нищожност на отделна клауза не влече нищожност на целия договор. Клаузата за лихва е акцесорна и нищожността й не се отразява на основанието на договора за заем. Неустойката не е част от съществените параметри на договора и е договорена за обезпечаване на акцесорно задължение на заемателя. Поддържа, че неустойката не следва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО, тъй като обслужва неизпълнение и има обезщетителна функция.

Оспорва твърдението, че уговорената неустойка следва да бъде включена в ГПР, като посочва, че от клаузите на договора е ясно, че тя не представлява разход по кредита, който следва да се включва в ГПР. Неустойката е индивидуално договорена, ясна и разбираема, и е дължима само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Ищцата е разполагала с право на отказ от договора в 14-дневен срок. Ответникът поддържа, че ищцата не е ангажирала никакви доказателства за извършените плащания по договора за кредит. В тежест на ищцата е да установи факта на получаване на сумата от ответника въз основа на сочения за нищожен договор и да докаже твърденията си за недължимо платено.

Заявеният частичен иск за 5 лв. при твърдение за връщане на недължимо платено в пълен размер е неоснователен и недоказан.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил и насрещен иск с който се иска 2 съдът да осъди М. Х. П., , да заплати на „С. К. К. Г.“ АД, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 14.07.2022 г., дължима за периода от 14.08.2022 г. до 14.12.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещния иск (датата на подаване на отговора на исковата молба) до окончателното изплащане както и сумата от 52,60 лева представляваща договорна лихва дължима за периода 14.08.2022г. до 14.12.2022г., на основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 240 и сл. ЗЗД.

С насрещния иск ответникът твърди, че на 14.07.2022 г. е сключен Договор за потребителски микрокредит от разстояние, по силата на който е предоставена в заем сумата от 500 лева. Съгласно § 1 от договора, ответникът се е задължил да върне получената главница от 500 лева на 5 равни вноски, заедно с фиксирана договорна лихва от 41.16% годишно или общо сумата от 552,60 лева. Сумата е следвало да бъде заплатена на 5 равни вноски от по 110,52 лева, представляващи сбор от договорна лихва и главница. Ответникът по насрещния иск не е извършвал плащания. Дружеството твърди, че М. Х. П. продължава да дължи сумата от 552,60 лева, представляваща задължение по всичките 5 вноски, като подробно е описан размерът на главницата и лихвата във всяка вноска. Налице е правен интерес от предявяване на осъдителен иск за сумата от 500 лева (главница) и 52,60 лева (договорна лихва), ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Дружеството има интерес от съвместно разглеждане на насрещния иск, тъй като произтича от същото правоотношение и постига осъдителен диспозитив, което съответства на принципа за процесуална икономия и избягва забавяне.

В установения срок е постъпил отговор на насрещната искова молба с който насрещните искове се оспорват. В отговора на насрещната искова молба, М. Х. П. (ответник по насрещния иск) поддържа следните основни твърдения: Насрещният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като първоначалният иск на М. Х. П. вече цели установяване на дължимото по договора. Установяването на недействителността на договора по първоначалния иск води до същия правен ефект като предявения насрещен иск. Ако договорът е недействителен, съгласно чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Не се оспорва сключването на договора за сумата от 500,00 лева, получаването на тази сума от М. Х. П. и фактът, че към датата на депозиране на исковата молба тя не е извършвала плащания. Оспорва се дължимостта на сумата от 52,60 лева, представляваща възнаградителна лихва, и сумата от 246,85 лева, представляваща договорна неустойка, като се поддържат подробно изложените съображения в първоначалната искова молба за недействителност на процесния договор.

Твърди, че нищожните клаузи не могат да бъдат заместени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Подчертава се, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, националните съдилища не могат да изменят съдържанието на неравноправни клаузи, а само да ги обявяват за необвързващи, тъй като в противен случай би се накърнил възпиращият ефект на директивата. Повторени са аргументите за нищожност на договора поради нарушаване на императивни разпоредби на ЗПК, водещо до последиците по чл. 23 ЗПК (връщане само на главницата), като съдът е длъжен служебно да следи за тези нарушения и за наличието на неравноправни клаузи. Поддържа се, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, но не е сторено. Тази "неустойка" всъщност представлява скрито оскъпяване и допълнителна печалба за кредитора, излизаща извън функциите на неустойката. Нейното невключване в ГПР води до това, че действително приложеният ГПР надвишава законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това представлява заобикаляне на закона и води до нищожност на клаузата. Неточното посочване на ГПР въвежда потребителя в заблуждение и представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Твърди, че договорът не съдържа задължителното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК поради некоректното посочване на ГЛП и ГПР и невключването на всички разходи, което води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.