Определение № 219 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно наказателно дело № 20255300600354 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал.7 и ал.8 от НПК.

С определение № 60 от 20.01.2025г. постановено по ЧНД № 6169/2024г. по описа на РС-Пловдив, VІІ- ми н.с. е потвърдил Постановлението на РППловдив, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 25/2020г. по описа на ОСлО при ОП - Пловдив,/ преобразувано от ДП №174/2014г. по описа на ІІ-ро РУ при ОД на МВР-Пловдив/ образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.134 ал.1 т.2, вр. с чл.129 ал.2 от НК. В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от И. Г., чрез адв.Г.Г., с която се иска отмяна на определението на РС-Пловдив като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото на РП-Пловдив за извършване на допълнителни процесуално следствени действия, поставяне на допълнителни въпроси към вещите лица изготвили съдебно стоматологичната експертиза с цел установяване на обективната истина по делото. Изложени са съображения, че неправилно е прието, че в случая, не е причинена тежка или средна телесна повреда на И.Г., поради което и необосновано не е анализирано наличието на причинно следствена връзка между действията на д-р Р. и причиненото увреждане на И.Г.. В тази насока са развити доводи, че липсата на подпис в декларацията за информирано съгласие сочи, че пострадалият не е бил запознат с всички рискове за здравето му вследствие от проведеното му лечение, което наред с констатираните лоши лечебни практики, липса на план на лечение и лоша планировка обосновава извод за наличие на причинна връзка между неправилните действия на д-р Р. и уврежданията на И.Г..

Изразява се становище, че е налице извършено престъпление по чл.134 от НК, 1 но не поради незнание или немарливо изпълнение, а вследствие на умишлени действия на д-р Р.. Иска се Определението на РС-Пловдив и Постановлението за прекратяване на наказателното производство да се отменят и делото да бъде върнато на РП-Пловдив за изготвяне на допълнителна съдебно стоматологична експертиза, която да отговори на формулирани в жалбата въпроси.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, разгледана по съществото си за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С атакуваното определение Пловдивският районен съд е потвърдил Постановление на РП-Пловдив, в което е прието, че не е осъществен състава на престъплението по чл.134 от НК, доколкото не се установява по категоричен и безспорен начин от денталните манипулации извършени от д-р Р. и д-р С. да е причинена на свид.И.Г. средна или тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 или чл.129 от НК. Прието е, че д-р Р. и д-р С. са специалисти в областта на денталната медицина, имали са съответната квалификация за извършване на медицинска дейност, която по естеството си представлява правно регламентирана дейност източник на повишена опасност.

Изложени са съображения, че от събраните по делото доказателства е установено, че в периода от месец април 2010г. до октомври 2012г. не е имало утвърдени правила за добра медицинска практика на лекари по дентална медицина в Р.България, а такива са установени едва през 2020г. от Министерството на здравеопазването, но това не отменило възприетите писани и неписани правила относно добрите практики. Липсата на трети подпис от И.Г. в Декларацията за информирано съгласие е прието, че не е нарушение на т.7 от стандарта на работа по „Лицево челюстна хирургия“, доколкото И.Г. се е разписал на две места в нея, взел я и се е запознал със съдържанието й и с описаните в нея рискове за здравето му вследствие на провежданото му лечение. Прието е, че дори и да е осъществен състава на престъплението по чл.134 от НК то наказателното производство следва да се прекрати, предвид изтичането през месец 02.2020г. на абсолютния срок за разследване визиран в чл.81 ал.3 от НК, който надвишава с ½ срока визиран в чл.80 ал.1 т.4 от НК

При извършения съдебен контрол на Постановлението за прекратяване на наказателно производство, РС-Пловдив е възпроизвел изложената от РППловдив фактическа обстановка, като е приел, че са събрани всички доказателства и доказателствени средства относими към предмета на доказване по делото. Изложил е съображения, че е правилен извода на представителя на държавното обвинение, че в случая липсват медикобиологични данни за причинена телесна повреда – средна или тежка на свид.Г., за да се анализира наличието на причинно-следствена връзка с осъществените дентални манипулации от страна на д-р Р. и д-р С.. Приел е, че 2 представената декларация за информирано съгласие, подписана от свид.Г. сочи, че същият е имал възможност да се запознае със съдържанието й и описаните в нея рискове за здравето му при предприетото му лечение.

Наведени са доводи, че в периода 2010-2012г. всеки лекар по дентална медицина с регистрирана практика е имал право да поставя зъбни импланти.

Възприето е и виждането на прокурора, че дори да бъде доказано, че са осъществени съставомерните признаци на престъплението по чл.134 от НК, то към настоящия момент наказателното производство следва да се прекрати, тъй като е изтекъл абсолютния давностен срок, за наказателно преследване на деянието по чл.134 от НК, от седем години и половина, съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК.

Настоящият състав на Пловдивският окръжен съд счита, че фактическа обстановка е правилно установена въз основа на необходимите и възможни, събрани по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, поради което и не следва да се преповтаря. Доказателственият материал е обстойно обсъден и анализиран от прокурора в Постановлението за прекратяване на наказателното производство, предвид което и правилно контролираният съд е приел, че постановлението е обосновано и мотивирано.

Въззивният съд напълно споделя изложените аргументи както от наблюдаващия прокурор, така и от състава на РС-Пловдив, че не се установява от събраните по делото доказателства да е налице медико биологичен признак на причинена телесна повреда на свид.Г.. Така вещите лица изготвили заключението на СМЕ са посочили, че не може да се направи категоричен извод за наличие на връзка между поставените импланти и настъпилия максиларен синуит и че отпадането на импланти, които са протези, не реализира медико биологичен признак на телесна повреда, тъй като основната функция на зъбите – дъвчене и говорене – може да бъде затруднена само при отпадане на собствени на организма зъби. Съдебните лекари са посочили, че при всяко лечение е налице опасност от развитие на усложнения, в частност и на възпаление, но от деонтологична гледна това не може да се приеме за увреждане и телесна повреда. Това заключение на тройната СМЕ е потвърдено и от заключението на назначената съдебно стоматологична експертиза по писмени данни

№533/2023г., която е изследвала здравословното състояние на свид.Г. преди провеждане на дентално лечение от д-р В.Р. и е установила, че същия още тогава е бил с диагноза максиларен синузит. Описани са резултати от медицински изследвания, от които е видно, че в случаи свързани с дентални манипулации е възможно да се причини ятрогенен пробив в максиларния синус, впоследствие навлизане на микроорганизми от оралната микрофлора в синуса и възпаление на неговата лигавица, като е възможно то да е и в резултат на екстракция на зъб. Прието е, че случай на остър възпалителен процес в денталната практика от гледна точка на медицинската деонтология може да се отнесе към нещастните случаи, а именно неблагоприятен изход от лечението настъпил в резултат на случайно стекли се обстоятелства, които лекарят не е в състояние 3 да предвиди и при най добросъвестното изпълнение на професионалните си задължения.

В т.11 на Постановление №3/1979г. на ВС на Р.България изрично е посочено, че „избИ.ето на зъби без които се затруднява дъвченето и говоренето“ касае естествени, а не изкуствени зъби, към които следва да се приравнят имплантите. Липсват доказателства по делото вследствие на поставените импланти да е увредена челюстта или друга част, от която зависи дъвченето и говоренето и доколкото свид.И.Г. преди предприетото лечение при д-р В.Р. е имал хроничен пародонтит, не може да се приеме, че е налице средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК – „счупване на челюст или избИ.е на зъби без които се затруднява дъвченето и говоренето“.

Липсват доказателства вследствие на проведеното от д-р В.Р. дентално лечение, свид.И.Р. да е „загубил речта си“, а именно съобразно т.4 на Постановление №3/1979г. на ВС на Р.България - да е бил лишен от възможността да изразява мислите си чрез членоразделна реч, да е бил неспособен да говори, поради което и не може да се приеме, че вследствие на действията на свид.Р. му е причинена тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК. Изложеното обосновава, че правилно в Постановлението за прекратяване на наказателното производство и в атакувания съдебен акт е прието, че от действията на свид. Д-р В.Р. не се установява да е причинена на свид. И.Г. средна или тежка телесна повреда по смисъла на чл.129 или 128 от НК. Липсата на медикобиологичен признак на причинена телесна повреда обосновава несъставомерност на деянието по чл.134 от НК, поради което и не е необходимо да се обсъжда наличие на причинна връзка между действията на д-р Р. и настъпилите усложнения в здравословното състояние на свид.И.Г.. По тези съображения направените в тази насока възражения във въззивната жалба не се приемат за основателни. Несподелима е и застъпената теза на пострадалия, че му е причинена умишлено телесна повреда от д-р Р., доколкото както беше посочено по- горе не са налице доказателства за причинена телесна повреда по смисъла на НК на свид.Г., поради което не следва да се изследва дали същата е причинена умишлено или по непредпазливост.

Несподелимо е направеното във въззивната жалба възражение, че доколкото липсва трети подпис на свид.И.Г. в декларация за информирано съгласие същият не е бил наясно с опасностите от предприетото му дентално лечение. Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свид. И.Г., свид.В.Р. и С. и представената от свид.Г. декларация за информирано съгласие пред РС-Карлово и пред разследващите органи се установява безспорно, че същата му е предоставена и той е имал необходимото време да се запознае със съдържаните й, при необходимост и да потърси юридическа или друга помощ, ако не е разбирал съдържанието й и да я подпише. Фактът, че същата е подписана от него на две места е категорично доказателство, че същият се е запознал със съдържанието й и е бил наясно с предприетото му лечение и възможните рискове от него. Липсата на трети 4 подпис в декларацията не може да обуслови съставомерност на престъпно деяние от д-р Р. по НК, но същата евентуално представлява административно нарушение, чието санкциониране не е от компетентността на този съд.

Изложеното сочи, че не е необходимо извършване на допълнителни действия по разследването и в частност назначаване на допълнителна съдебно стоматологична експертиза, доколкото поставените във въззивната жалба въпроси към вещите лица, са обстойно обсъдени и обосновано са ценени с доверие от контролирания съд.

При горните факти и правни изводи обжалваното определение на първоинстанционният съд е законосъобразно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.243 ал.8 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 60 от 20.01.2025г. постановено по ЧНД № 6169/2024г. по описа на РС-Пловдив, VІІ- ми н.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________