Решение № 588 от 09.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Велико Търново, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20254100500924 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от К. Г.

Т. въззивна жалба против Решение № 954/04.08.2025 г. по гр.д. № 831/2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е оставен без уважение предявеният от К. Г. Т. иск против Министерство на правосъдието гр. София, представляван от Министър на Правосъдието Г. Г., за заплащане на сума в размер от 3300 евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са последица от нарушение на разглеждането на подаденото заявление за услуга с Уникален идентификационен номер ... от дата 29.03.2024 година в 17:47:20 часа към Публичен електронен регистър от Закона за мерките срещу изпиране на пари, в разумен срок, съгл. чл. 6, §. 1. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от подаване на заявлението /29.03.2024 г./ до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Ищецът е осъден да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 500 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят заема становище за невалидност, недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на 1 материалния закон и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, като не е обсъдил всички доводи и доказателства по делото. Посочва, че обжалваният съдебен акт е нищожен поради липса на мотиви, като цитира съдебна практика, която счита за относима. Твърди, че не е спазено правилото на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като в първоинстанционното производство не е конституирана контролираща страна. Излага доводи, че неправилно първоинстанционният съд е разпределил тежестта на доказване в доклада по чл. 146 ГПК, не е посочил правнорелевантните факти по делото и не е дал правна квалификация на всички претендирани от страните права и възражения. Посочва, че е допуснато нарушение на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ГПК, което е довело до неправилно приложение на материалния закон, като излага подробни аргументи в тази насока. Счита, че доколкото са налице други съдебни дела, по които въззивникът е ищец, а ответник е Районен съд – Горна Оряховица, то съдиятадокладчик е следвало да се отведе от разглеждане на делото на основание чл.

22, ал. 1, т. 6 ГПК. С оглед изложеното, моли решението да бъде прогласено за нищожно, евентуално обезсилено или отменено и делото върнато за разглеждане от друг състав.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна Министерство на правосъдието е депозирала отговор, в който се заема становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено. Счита, че първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и правилно е установил фактическата обстановка.

Посочва, че не са налице сочените във въззивната жалба пороци, като съдът правилно е приложил материалния закон, мотивирал е съдебния акт и правилно и обосновано е отхвърлил предявения иск. Оспорва твърденията за допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като в производството е участвал представител на РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица.

Счита, че доказателствените искания на въззивника са неоснователни, тъй като не е налице необходимост от назначаване на експертиза. Оспорва да е било налице основание за отвод на съдията-докладчик по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, като излага подробни съображения в тази насока. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск от К. Г. Т. против Министерството на правосъдието на Република 2

България, първоначално предявен в Административен съд – Велико Търново.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че упражнява свободна професия като адвокат. Посочва, че през месец март 2024 г. е подал заявление за услуга с УИН .. от 29.03.2024 г. в 17:47:20 часа в Публичен електронен регистър от Закона за мерките срещу изпиране на пари. Твърди, че при разглеждане на същата не е спазена гаранцията на чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната система и чувството за справедливост в процеса. Заявява, че в тази връзка е претърпял душевни болки и страдания, които са строго индивидуални и зависят от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Посочва, че от негова страна е налице активност за упражняване правото му да бъде вписан в регистъра, което не разколебава извода за изпитани от него негативни емоции. Счита, че претърпените от него вреди са пряка последица от нарушаване правото на Европейския съюз, правото му да не бъде третиран по различен начин в сходни производства, а от там и достъпа му до съд. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 3300 евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са последица от нарушение на разглеждането на подаденото от него заявление за услуга с Уникален идентификационен номер ... от 29.03.2024 г. към Публичен електронен регистър от Закон за мерките срещу изпиране на пари, в разумен срок, съгл. чл. 6, § 1. от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно с лихва от подаване на заявлението /29.03.2024 г./ и направените по делото разноски.

Постъпил в срок е отговор на исковата молба от ответника. Заема становище за нередовност на исковата молба, което прави невъзможна и преценката за нейната допустимост. Оспорва претенцията по основание и размер, като счита, че в случая разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧОС е неприложима. Излага подробно становище относно изложените от ищеца факти и неоснователността на предявения иск. Оспорва както наличието на претърпени от ищеца вреди, така и техният размер, като счита, че не са представени каквито и да било доказателства в тази насока. С оглед неоснователността на главния иск, моли да бъде отхвърлена и претенцията за присъждане на лихва.

При собствения анализ на събраните по делото доказателства, с оглед направените от страните възражения и доводи във въззивното производство, съдът намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.

269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка, съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи 3 до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника, че обжалваното решение е нищожно поради липса на мотиви, както и поради необсъждане на всички доводи и доказателства. На първо място, според настоящия съдебен състав изложените от първоинстанционния съд мотиви, макар и кратки по обем, не могат да бъдат приравнени на липса на мотиви, както твърди жалбоподателят. На следващо място, следва да бъде посочено, че мотивите към решението не са част от него, като нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение. Освен това, такова нарушение може да обуслови отмяна на съдебното решение като неправилно, но не и неговото обезсилване /в този смисъл - Решение № 248 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 572/2011 г., IV г. о., ГК/. Възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи и доказателства е бланкетно, като същият не е посочил в какво се изразява твърдяната непълнота на мотивите, като настоящият състав намира, че в достатъчна степен първоинстанционният съд е аргументирал своите фактически и правни изводи, както и въз основа на какви доказателства е достигнал до същите. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи недопустимост на съдебното решение.

При проверка за правилността на съдебното решение по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

На първо място, неоснователно е направеното от въззивника възражение, че решението е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с наличие на данни за отвод на съдебен състав по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Макар в жалбата да се съдържа подробно изложение във връзка с посоченото основание за неправилност на съдебното решение, жалбоподателят не посочва конкретни факти и обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на първоинстанционния съдия, разгледал делото по същество. Настоящият съдебен намира, че в случая не са налице обективни данни, които поставят под съмнение безпристрастността на съдията-докладчик по делото. Фактът, че ищецът води други производства срещу Районен съд – Горна Оряховица, към който се числи съдията-докладчик, както и обстоятелството, че съдията престира своя труд в орган на съдебната власт, не пораждат съмнения в неговата безпристрастност, тъй като той не е страна в лично качество по тези дела, нито разглежда по същество същите. В случая съмненията на жалбоподателя в безпристрастността на съдията са по-скоро хипотетични, а искането за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК предполага наличието на конкретни фактически обстоятелства, които обективно са от естество да породят основателно съмнение, каквито в случая не са били изложени нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд. Обстоятелството, че съдиятадокладчик престира труда си в орган на съдебната власт също не съставлява 4 обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото това само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито е налице определена зависимост между самия предмет на делата, която да изключи възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени от първоинстанционния съд по вътрешно убеждение и с оглед събраните по делото доказателства. Предвид изложеното, съдът намира, че по делото липсват доказателства да е било налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК спрямо съдията-докладчик, постановил първоинстанционното решение, поради което и решението не е неправилно на това основание. Не се споделят и възраженията на въззивника, че е допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като видно от материалите по делото, в него е участвал представител на Районна прокуратура - Велико Търново, ТО – Горна Оряховица и са спазени законовите изисквания в тази насока.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че по същество предявеният иск е неоснователен по следните съображения:

Неоснователни са възраженията на въззиввника относно съставения от първоинстанционния съд доклад по делото. Съставеният проект на доклад, който в последствие е приет за окончателен, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в чл. 146 ГПК. Съдът е посочил правната квалификация на предявения иск, правилно е разпределил тежестта на доказване, като е посочил конкретните факти, които подлежат на доказване от страните и фактите, за които между страните не е налице спор. Съдът е обявил проекта за доклад за окончателен, като страните не са възразили срещу неговото приемане. В мотивната част на обжалваното решение съдът е изложил съображения относно установените факти, доказателства въз основа на които е сторил това и правните изводи, които следват от тях. Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице нарушение във връзка със съставянето и приемането на доклад по делото, нито във връзка с обсъждане на доказателствата и доводите, наведени от страните.