Решение № 78 от 13.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Варна, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20233001000474 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подаденa e въззивна жалбa от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, чрез адв. Т. С., против решение № 290 от 23.06.2023 г., постановено по т. д. № 625/2022 г. на Окръжен съд - Варна, в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на Й. В. Й. сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на дата 07.05.2021 г., причинено от А Т М като водач на лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован с действаща към момента на инцидента застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност, поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Намира за необосновани изводите на съда относно характера и интензитета на констатираните травматични увреждания. В тази връзка твърди, че присъденото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, не е определено в съответствие с правилата на чл. 52 от ЗЗД във вр. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва изводите на съда, че понесените вреди са с продължителен и траен характер, и са отнели дълъг срок на възстановяване от страна на пострадалата. Смята, че при определянето на размера на обезщетението съдът не е отчел пълното й 1 възстановяване. Навежда оплаквания за допуснати процесуални нарушения, с оглед неспазване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК при кредитирането на свидетелските показания на бащата на пострадалата. Сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че счупването е настъпило при изпадането на ищцата от автомобила, която е била без правилно поставен обезопасителен колан. В този смисъл се излагат доводи, че ищцата с поведението си е спомогнала за собственото си увреждане, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. Съобразно приетото заключение на СМЕ по делото счита, че ако пострадалата беше с поставен колан, то тя е щяла да предотврати получаване на описаните счупвания, тъй като от изпадането от автомобила и нараняването има пряка причинно-следствена връзка. Намира за недоказани твърденията на ищцата за претърпян значителен емоционален дискомфорт.

Воден от изложеното, моли за отмяна на обжалвания съдебен акт, а в условията на евентуалност - за намаляване размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба, депозиран от Й. В. Й., чрез процесуалния й представител адв. Н. В.. Оспорва така подадената жалба, като я намира за неоснователна. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приложил материалния и процесуалния закон, съобразил е константната съдебна практика и е съблюдавал принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед събраните по делото доказателства относно механизма на произшествието, причинените телесни увреждания и негативните психологически изживявания, смята, че присъденият размер на обезвреда е определен справедливо от съда. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от контролиращата страна в производството Дирекция „Социлна подпомагане“ – Варна, отдел „Закрила на детето“.

Постъпила е и частна въззивна жалба от адв. Н. В. срещу определение № 994 от 12.07.2023 г. по т. д. № 625/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските и е намалено претендираното на основание чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение. Излага доводи, че неправилно съдът е преценил коя редакция на Наредба № 1/2004 г. следва да се приложи в конкретния случай. Моли съда да отмени обжалваното определение като незаконосъобразно, като отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер според редакцията от 04.11.2022 г. на Наредба № 1/2004 г за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

Депозиран е отговор на частната жалба, подаден от ЗАД „ОЗК Застраховане“ 2

АД, чрез адв. Т. С., в който се излагат доводи за неоснователност. Намира за правилно определен адвокатския хонорар съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в редакцията й към датата на учредяване на валидна представителна власт и инициирането на съдебното производство. Смята за неприложимо за процесния случай изменението на текстове на подзаконовия нормативен акт, въведено с редакцията от 04.11.2022 г. Сочи, че изменението на чл. 7 от Наредбата има действие занапред. По горните съображения моли съда да остави частната жалба без уважение.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбите са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

В проведеното съдебно заседание на 13.02.2024 г. въззивникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД се представлява от адв. Т. С.. Поддържа вече изложеното в жалбата.

Моли за отмяна на решението, в евентуалност за намаляване на определения от съда размер на обезщетението съобразно нанесените вреди, както и наличието на съпричиняване. Поддържа становището за неоснователност на подадената частна жалба. Претендира разноски.

В същото о.с.з. въззивникът Й. В. Й. не се явява, представлява се от адв. Н. В. и адв. А. С.. По подробно изложени доводи поддържат изложеното в отговора на въззивната жалба. Претендира разноски.

За да се произнесе, настоящата съдебна инстанция приема за установено следното :

Окръжен съд - Варна е сезиран с иск от Й. В. Й., чрез адв. Н. В., ВАК и адв. А.

С. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на телесни увреждания, получени при ПТП, настъпило на 07.05.2021 г. на път 1130, на отбивката за гр. Девня, в посока към кв. Повеляново. Претендираният размер на обезщетението е 35 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2021 г. - датата на предявяване на претенция пред застрахователя до изплащане на главницата.

В депозираната искова молба се излагат доводи, че на 07.05.2021 г., в резултат на процесното ПТП, поради превишена и несъобразена скорост А М, като водач на автомобил „БМВ 320Д“ с peг. № ХХХХХХ, е причинил ПТП и ищцата като пътник в автомобила е пострадала. Твърди се, че е получила телесни увреждания, изразяващи се в травма в областта на главата, довела до повърхностна травма на окосмената част на главата, гадене, световъртеж и главоболие, счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост вляво. Сочи се, че след инцидента е била приета по спешност в МБАЛ „Света Анна“ – гр. Варна, където били извършени изследвания и гипсова имобилизация. Получените увреждания са причинили на ищцата значителни 3 затруднения на обичайния и начин на живот. Наложило се е да бъде подпомагана от семейството й дори за еллементарни битови нужди. Счита се, че възстановителният процес от получената физическа и психическа трамва не е приключило понастоящем.

При промяна на атмосферните условия тя изпитвала болки в областта на счупванията, а в резултат на получения стрес отказвала да пътува в автомобил. Посочва се, че към датата на процесното ПТП за автомобила е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, въз основа на която било отправено искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното застрахователно дружество, но такова липсва.

С допълнителната искова молба се поддържа изложеното от ищцата.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените претенции. Не възразява относно наличието на застрахователно правоотношение за процесния автомобил, действащо към момента на ПТП. Не отрича, че ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си, но сочи, че не са били представени всички необходими документи, респ. доказателства, въз основа на които да има възможност да се произнесе по заявената щета. Счита, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, която е пътвуала без поставен обезопасителен колан. Намира претендираният размер на обезщетението за прекомерен, както и че не всички увреждания, които се твърдят, че са в резултат от ПТП.

С допълнителния отговор се поддържат така направените възражения за неоснователност на претенциите по основание и размер.

Контролиращата страна ДСП-Варна не излага становище.

Настоящата съдебна инстанция, с оглед на всички събрани по делото доказателства, съобрази и приема следната фактическа установеност:

Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП е било налице застрахователно правоотношение за автомобила, с който същото е извършено, обвързващо отговорността на застрахователното дружество. Не се спори и относно предявената извънсъдебно претенция от пострадалата спрямо застрахователя във връзка с настъпилите за нея неимуществени вреди в резултат на това ПТП.

Относно случилото се ПТП от писмените доказателства по делото се установява, че по силата на решение № 94 от 04.08.2022 г., постановено по АНД 240/2022 г. на Районен съд – Девня /л. 10-15 от делото на ВОС/, А Т М е признат за виновен в това, че на 07.05.2021 г. по път 1130, на отбивката от АМ „Хемус“ в посока към кв. Повеляново, на 1 000 метра от началото на отбивката, на третия завой, е управлявал автомобил с марка „БМВ 320Д“, с peг. № ХХХХХХ, с превишена и несъобразена скорост - 103,72 км/ч., с което е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на чл.

4

21, ал. 1 от ЗДвП, като така по непредпазливост е причинил на Й. В. Й. две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, обусловило трайно затруднение в движението на горен ляв крайник и счупване на лакътната кост на лявата предмишница, обусловило трайно затруднение в движението на горен ляв крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

От приетата по делото медицинска документация /л. 3/ относно пострадалата Й. В. Й. се установява, че към датата на ПТП същата е на 16 години и след инцидента е приета за лечение по спешност в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД с оплаквания за гадене, световъртеж и главоболие. Констатирано е наличието на повърхностна травма на окосмената част на главата, както и съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост вляво. На следващия ден е изписана, поради отказ на баща й да продължава лечението в болницата. Видно от амбулаторния лист от 10.05.2021 г. /л. 45/ не е извършавана дислокация и е налице единствено гипсова имобилизация по повод установената фрактура.

От заключението по назначената и приета по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно дадена и неоспорена от страните се установява причинно-следствена връзка между процесното ПТП и описаните в исковата молба травматични увреждания, представляващи счупване на левите лъчева и лакетни кости в средна трета, обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от месец.

Установена е и контузия на главата, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За счупването на лъчевата и лакетни кости е проведено лечение с обездвижване в гипсова превръзка за 45 дни, и раздвижване след свалянето й, а за контузията на главата са предписани обезболяващи медикаменти. Според вещите лица обичайният срок за възстановяване от получените травматични увреждания е около 2,5 – 3 месеца. Липсват данни за проведена рехабилитация.