Решение № 27 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110209737 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на *** срещу наказателно постановление/НП/ № 826622-F812231/13.05.2025г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности”-София, дирекция „Оперативни дейности“-София в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 27012.36 лв. на основание чл. 278б, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/ за нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, като се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че не е посочено ясно и недвусмислено мястото на нарушението. Счита се, че от АУАН и НП не става ясно дали това е мястото, където контролният орган е извършил проверката, дали е мястото, където е съставен АУАН или друго място. Твърди се, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението. Изтъква се, че в НП са посочени няколко дати, като не е ясно коя от тях АНО приема за дата на извършване на нарушението. Счита се, че правната квалификация на нарушението е непълна, тъй като не са посочени 1 конкретни разпоредби от Наредба № Н-5/29.09.23г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на РБ. Поддържа се, че нарушението е недоказано и неясно описано. Алтернативно се счита, че случаят е маловажен и следва да бъде приложен чл. 28 ЗАНН. Наведен е и довод за противоречие на санкцията с правото на ЕС. Изтъква се, че в практиката на Съда на ЕС е възприето разбирането, че санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. Моли се за отмяна на НП или за намаляване на размера на санкцията до 5000 лева. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Димитров, който моли НП да бъде потвърдено. Счита, че материалният закон е правилно приложен и не са допуснати процесуални нарушения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2025г. в 10.44 часа от инспектори по приходите при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е извършена проверка на ГКПП Оряхово на МПС марка DAF с рег. № AR09ALP и ремарке с рег. № B50UAR и водач Mihai-Daniel Ciungu, като е преценено, че се превозват стоки, включени в списъка на СВФР – „Мляко и сметана, неконцентрирани, без захар или други подсладители; С тегловно съдържание на мазнини, превишаващо 1%, но непревишаващо 6%; Превишаващо 3%; В опаковки с нетно съдържание, непревишаващо 21, код по КН № 04012091 – 9600 кг. и „Масло: С тегловно съдържание на мазнини, непревишаващо 85%; Натурално масло; Други“, код по КН № 04051019 - 12544 кг. Водачът не е представил на проверяващите уникален номер за превоз/УНП/ за транспорта на стоките. Контролните 2 органи са съставили протокол за извършена проверка на СВФР при ВОП № 060703381103_1/05.02.25г. и са поставили техническо средство за контрол на МПС.

На 07.02.2025г. контролните органи от ГД „Фискален контрол“ са посетили адрес за разтоварване на стоката в с. ***, ***, складова база на „***“. Проверката е извършена в присъствието на В.С., упълномощено лице от „*** ***. На адреса за разтоварване органите по приходите са установили транспортно средство марка DAF с рег. № AR09ALP и ремарке с рег. № B50UAR и водач Mihai-Daniel Ciungu, като е преценено, че се превозват стоки, включени в списъка на СВФР – „Мляко и сметана, неконцентрирани, без захар или други подсладители; С тегловно съдържание на мазнини, превишаващо 1%, но непревишаващо 6%; Превишаващо 3%; В опаковки с нетно съдържание, непревишаващо 21, код по КН № 04012091 – 9600 кг. и „Масло:

С тегловно съдържание на мазнини, непревишаващо 85%; Натурално масло;

Други“, код по КН № 04051019 - 12544 кг.

Въз основа на фактура № 9190666478/07.02.25г. е установено, че стойността на стоката е 34528 евро с левова равностойност 67530.90 лв. по фиксиран курса на БНБ.

От ЧМР № 171165/04.02.25г. е установено, че изпращач на стоката е фирма „ S.C. SOLE MIZO ROMANIA S.R.L.“ с VAT № RO24645675.

Получател на стоката е „*** ***. Въз основа на ЧМР е установено, че фирмата превозвач е „***“ с ***, както и че движението на превоза на стоката е от Румъния за България.

На мястото на проверката в обекта за превоза на стоката е представен УНП 2025020510341/05.02.25г., подаден в 11:20:23 ч. с вх. № 2900И0719120/05.02.25г.

За резултатите от проверката е съставен протокол №

060703381103_9/07.02.25г.

На 27.02.2025г. св. Т.В. главен инспектор по приходите в ЦУ на НАП, съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № F12231/27.02.25г. на „*** *** за нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК. АУАН е връчен на Мирослав Петков, упълномощено лице от „*** ***.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното 3 наказателно постановление, с което на „*** *** е наложена имуществена санкция в размер на 27012.36 лв. на основание чл. 278б, ал. 3 ДОПК за нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК.

Със заповед № ЗЦУ-384/27.02.24г. в т. 1.8 изпълнителният директор на НАП е упълномощил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания на основание чл. 278б ДОПК, а органите по приходите да съставят АУАН за нарушения, регламентирани в ДОПК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Т.В.

Съдът не изгради убеждението си относно фактите, които прие за установени, въз основа на следните приобщени към административнонаказателната преписка документи на чужд език - фактура № *** за което съображения ще бъдат изложени по-долу.

Събраните по делото доказателства не налагат обстоен доказателствен анализ.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя, които изясняват действията, които е извършил по служба, фактите, които е възприел по случая и обстоятелствата по съставяне и връчване на АУАН. В подкрепа на показанията на свидетеля са и изготвените два броя протоколи за извършена проверка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Видно от чл. 279, ал. 1 ДОПК и приобщената по делото 4 заповед № ЗЦУ-384/27.02.24г. на изпълнителния директор на НАП началникът на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП е оправомощен да издава наказателни постановления по чл. 278б ДОПК.

Съдът споделя възраженията в жалбата, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят формална незаконосъобразност на обжалваното НП.

На първо място основателни са възраженията в жалбата за липса на посочване на място и дата на извършване на нарушението, макар и с малко поразлични мотиви от изложените в жалбата.

В АУАН изобщо отсъства информация за място и дата на извършване на нарушението. За първи път тези факти се твърдят в НП, което е недопустимо и съществено нарушава правото на защита на наказаното лице. Съобразно чл.

36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставянето на АУАН, като той следва да съдържа всички признаци от обективната страна на нарушението, което се вменява на субекта на нарушението.

АУАН

№

F12231/27.02.25г., с който е образувано административнонаказателното производство, не съдържа изрично твърдение коя е датата на извършване на вмененото нарушение по чл. 127и, ал. 1 ДОПК.

Посочена е датата на извършване на проверката на ГКПП Оряхово – 05.02.25г., както и датата на извършване на проверката в с. ***, складова база на „***“ – 07.02.25г. Актосъставителят се е задоволил да опише датите на проверките, извършените констатации, словесно да цитира и нормата на чл.

127и, ал. 1 ДОПК, но липсва твърдение, че датата на нарушението е 05.02.25г., 07.02.25г. или която и да било друга дата, още по-малко обосновка защо определена дата се приема за дата на извършване на нарушението.

В АУАН не се съдържа и твърдение за мястото на извършване на нарушението. Както бе посочено по-горе, описани са местата на извършване на проверките – ГКПП Оряхово и с. ***, но липсва информация относно вмененото място на извършване на конкретно нарушение.

Едва в атакуваното НП АНО словесно е посочил както дата, така и място на нарушението. В НП вече се съдържа информация, че твърдяната дата на нарушението е датата на преминаване на държавната граница на транспортното средство, а именно - 05.02.25г., а като място на нарушението е 5 посочен гр. София, като е изтъкнато, че мястото на извършване е седалището на компетентната дирекция по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК, в конкретния случай ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ в гр. София.

Липсата на дата и място на нарушението в АУАН следва да се оценят като допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, ал.

1, т. 3 ЗАНН.

Чл. 53, ал. 2 ЗАНН е приложима единствено в случаите, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на извършителя и неговата вина. Под установяване на нарушението следва да се има предвид установяване на всички негови характеристики като време, място, изпълнително деяние, механизъм. При отсъствието на твърдения относно време и място на извършване на нарушението в АУАН, допълненията в НП не само че не отстраняват нередовността на АУАН, но и внасят за първи път в НП съставомерни елементи от твърдяното нарушение и неприсъствала в АУАН правна аргументация/относно датата и мястото на нарушението/, с което на нарушителя за първи път с НП се предявяват факти и обстоятелства, които не са му били известни при съставяне на АУАН и срещу които същият вече не може да упражни правото си на защита по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

На следващо място настоящият съд приема, че не е описан коректно и ясно обективен елемент от състав на нарушението, а именно – превозваната стока, която за да е съставомерно деянието, следва да бъде включена в Списъка на стоките с висок фискален риск/СВФР/. И актосъставителят, и административнонаказващият орган са посочили, че се превозват стоки, “включени в списъла на СВФР”. Вместо да се посочи каква е точно тази стока, е цитиран класът стоки под конкретен код, като са изписани всички стоки под този код. Липсата на конкретно твърдение каква е превозваната стока отнема възможността на санкционираното лице да се разбере обективните параметри на вмененото му противоправно поведение. Обсъжданият признак е сред найсъществените за неговата индивидуализация и не би могъл да бъде изведен по тълкувателен път или чрез предположения. Касае се за елемент от обективната страна на нарушението, като неяснотата относно него съществено накърнява правото на нарушителя да разбере за какво конкретно се ангажира неговата отговорност. Съдът също е поставен в обективна невъзможност да прецени дали процесният превоз на стоки попада в обхвата на приложената материална 6 норма, доколкото това обстоятелство е обусловено от категоризацията на стоките като такива с висок фискален риск.