Решение № 229 от 21.11.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. гр.Мадан, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100329 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Б. К. К. против „Вивус.БГ“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 576,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за кредит № ** от 18.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 18.01.2023 г между страните бил сключен договор за кредит № **, по силата на който ответникът в качеството му на кредитор по договора предоставил на ищеца заем в размер на 1 200 лева.

След сключването на анекс за удължаване на срок от дата 04.04.2023г. параметрите на кредита били следните: общ размер на кредита - 1200,00 лева, стандартен лихвен процент - 40,97 %, лихвен процент за срока на кредита след удължаване -10,99 %, годишен процент на разходите - 49,70 %, обща дължима сума на кредита - 1468,19 лева, избран срок и такса за удължаване - 30 дни, 288 лева. Ищецът счита, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, поради което приложение намира ЗПК. Ищецът се позовава на чл. 22 от ЗПК, като сочи, че договорът за кредит е сключен в нарушение на императивни правни норми. Същият бил недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Ищецът се позовава на чл. 23 от ЗПК, като сочи, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. В изпълнение на Договор за кредит № ** от 18.01.2023г.

1 ищецът бил заплатил по сметка на ответника сумата от 1776,00 лева посредством следните разписки чрез „ИЗИПЕЙ" АД: на 24.02.2023г. с разписка № 0300018017515494 - 288,00 лева с основание „удължаване с 30 дни", на 04.04.2023г. с разписка № 0300018359468351 - 288,00 лева с основание „удължаване с 30 дни“, на 09.06.2023г. с разписка № 0300018936854701 - 95,00 лева, на 03.07.2023г. с разписка № 0300019133095569 - 100,00 лева, на 03.07.2023г. с разписка № 0300019152335581 - 50,00 лева, на 22.08.2023г. с разписка № 0300019578571546 - 120,00 лева, на 21.09.2023г. с разписка № 0300019847298079 - 120,00 лева, на 06.11.2023г. с разписка № 0300020256533261 - 60,00 лева, на 14.11.2023г. с разписка № 0300020331187612 - 60,00 лева, на 05.12.2023г. с разписка № 0300020523183619 - 120,00 лева, на 19.01.2024г. с разписка № 0300020961349060 - 130,00 лева, а 13.02.2024г. с разписка № 0300021186771633- 120,00 лева, на 15.03.2024г. с разписка № 0300021492316412 - 105,00 лева, на 04.04.2024г. с разписка № 0300021686502850 - 120,00 лева. Ищецът счита, че клаузата за заплащане на „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума", е нищожна на основание чл.10а ,ал 1 ЗПК. Допълнителните такси по процесния договор и анексите към него, по своето естество, представлявали такси и услуги, свързани с управлението на кредита. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З-то от ЗЗД било налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Когато била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Сумата която се предоставяла по така уговорената „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума", съставлявала допълнителна сума, която била в размер на почти 50% от общата сума на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Подобна клауза била неясна и не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Посочената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока. Основната цел на така уговорената клауза била да води до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитоподучатедя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 50% от предоставената главница. Сочи че, в настоящия случай, възнаграждението което следва да се заплати по „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума" следвало да бъде отразено в определения ГПР по договора. Посоченият процент на ГПР не отговарял на действително прилагания между страните, доколкото в него не фигурирало 2 възнаграждението по таксата, с което бил нарушен чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът сочи, че на 18.01.2023 г. между страните е сключен Договор за кредит № ** в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на 1200,00 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е за период от 30 дни и е с падежна дата 17.02.2023 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 40,43 лева и такса за заявена допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 227,76 лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 1468,19 лева. Още на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри по Договора, преди неговото сключване, се предоставял Стандартен европейски формуляр (СЕФ), който съдържал всичката относима по договора информация – размер на заявена за отпускане сума, дължима договорна лихва, размер на такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане, общ размер на задължението и падежна дата и др. Б. К. се е възползвал от правото си и изрично бил заявил получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената такса. Допълнителната услуга за Бързо разглеждане не била задължително условие за получаване на заявената сума и не повишавала шансовете на кредитополучателя да получи кредит.

В ОИМ се сочи, че заявената и отпусната сума по Договора е преведена от „ВИВУС.БГ“ ЕООД на Б. К. К. на 18.01.2023 г. по сметка на каса на „ИзиПей“ АД. Съгласно утвърдените и съгласувани с КЗП Общи условия към Договора за кредит, на 24.02.2023 г. и на 04.04.2023 г. г-н К. се е възползвал от правото си да удължи срока за връщане на кредита. Всички параметри по Договора, с изключение на падежа, били останали непроменени и в сила. За всеки от двата Анекса, г-н К. заплатил по 288 лева. След сключване на втория Анекс за удължаване срока за връщане на кредита, новата падежна дата била 04.05.2023 г. С настъпване на падежната дата 04.05.2023 г., ищецът бил задължен да изплати задължението си в пълен размер. След настъпването на падежната дата по кредита г-н К. бил изпаднал в просрочие. В периода 09.06.2023 г. – 04.04.2024 г. Б. К. е направил 12 частични плащания по кредита, а именно: на 09.06.2023г. - 95,00 лева, на 03.07.2023г. - 100,00 лева, на 05.07.2023г. - 50,00 лева, на 22.08.2023г. - 120,00 лева, на 21.09.2023г. - 120,00 лева, на 06.11.2023г. - 60,00 лева, на 14.11.2023г. - 60,00 лева, на 05.12.2023г. 120,00 лева, на 19.01.2024г. - 130,00 лева, на 13.02.2024г. - 120,00 лева, на 15.03.2024г. - 105,00 лева, на 04.04.2024г. - 120,00 лева. Не било налице спор между страните относно факта, че Б. К. К. е заплатил общата сума в размер на 1776,00 лева, състояща се от две такси за удължаване на падежната дата и 12 3 частични плащания, с цел погасяване на просроченото задължение и натрупаните лихви към него.

Ответникът оспорва твърдението за недействителност на Договора на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Сочи, че видно от Специалните условия по Договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,97 %. Сългасно т. 9.1. от Общите условия, ,,кредитополучателят заплаща на кредитора лихвата за предоставяне на кредита в зависимост от срока и сумата по Договора за кредит. Лихвата за предоставяне на кредита оставала непроменена през целия срок на договора.

Точната сума на лихвата била посочена в специалните условия на договора за кредит. Счита, че са спазени всички законови изисквания, поради което аргументите за противоречие със законовите предписания са неоснователни. В Специалните условия на процесния договор изрично бил посочен размер на разходите по кредита, който от своя страна съответства на заложената законово допустима граница, определена в ЗПК. Всички параметри по процесния договор за кредит били изначално известни на кредитополучателя – г-н К., още на етап преддоговорна информация (обективирани в СЕФ).

Предвид изрично упоменатото в т. 7.1 на ОУ, а именно – в ГПР не са включени разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на Кредитополучателя по негово искане, доколкото единственият друг разход по кредита е договорната лихва, неоснователно се явява твърдението, че не става ясно каква е методиката на формиране на ГПР. Единственият разход, включен в ГПР е договорната лихва. Единствен обективен и задължителен показател за максималния размер на ГПР, е действащото правило на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Предоставените допълнителни незадължителни услуги, които г-н К. изрично е заявил, съответстват изцяло на законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал.1 ЗПК ал.1 ЗПК, съгласно която ,,Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит“. Именно такъв е характерът на такси „Бързо разглеждане“ и „Удължаване на срока“. Процесният договор за потребителски кредит бил съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК. Разпоредбите на ЗЗП също били спазени изцяло като в изпълнение на чл. 148, ал. 3 от ЗЗП, съгласно който ,,Когато в нормативен акт не е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребители за финансови услуги и последващите изменения в тях, те се изпращат от търговеца до Комисията за защита на потребителите за одобрение“, Общите условия, включително и регламентираните в тях допълнителни незадължителни услуги били предварително изпратени и съгласувани със специализиран държавен орган (КЗП), който е правоприлагащ и следящ за точното изпълнение разпоредбите на Закона за защита на потребителите. По изложените в ОИМ съображения счита, че твърденията посочени в исковата молба са неоснователни и сключеният договор за кредит не страда от релевираните пороци, респективно, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение. Моли за отхвърляне на 4 иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за кредит № ** от 18.01.2023г., по силата на който на ищеца Б. К. К. е предоставен потребителски кредит в размер на 1200 лева, както и че ищецът е заплатил в полза на ответника ВИВУС.БГ ЕООД сумата в общ размер от 1776 лева по процесния договор за кредит.

Като доказателство по делото е прието заверено копие от сключения между страните Договор за кредит № ** от 18.01.2023г, видно от което параметрите на договора са следните: сума на кредита: 1200 лева; Срок на кредита: 30 дни; Стандартен лихвен процент 40,97%; Лихвен процент за срока на кредита: 40,99%; Годишен процент на разходите: 49,7%; Такса за бързо разглеждане: 227,76 лева; Общо дължима сума по кредита1468,19 лева; Дата на връщане на кредита: 17.02.2023 г.