Решение № 1042 от 12.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1042 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. А. при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Методи Н. А. Административно наказателно дело № 20215330207563 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-010071 от 27.10.2021г. на Началник ГРУПА към ОДМВР Пловдив, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г. и МЗ № 8121з825/19.07.2019г на МВР, с което на Т. И. И. ЕГН:**********, с адрес: гр.** на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение по чл.40 ал.1 от ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата ГЛОБА в размер на 50 лв. за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява.

Представлява се от упълномощен представител - адв. Д., редовно призована.

С писмена молба, желае да се даде ход на делото. От жалбоподателката са постъпили писмени бележки, по същество, с искане за отмяна на НП.

Административнонаказващия орган – Началник ГРУПА към ОДМВР Пловдив, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ редовно призован, не изпраща представител, оспорва в писмено становище, подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От полицейски инспектор Г. Н. Т. бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл.№ АА974547/04.10.2021г против Т. И. И. за това, че на 18.09.2021г около 21.00 часа в гр.Пловдив на ул. Алцекокръстовището с ул. Железарска като водач на л. а. Ауди А 3 с рег. №**, лична собственост, извършва следните нарушения: при движение назад не се убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен и допуска ПТП с материални щети. След ПТП не остава на мястото да установи последиците от ПТП, не уведомява МВР, като АУАН бил издаден във връзка с преписка № 441000-8505/21г.

Констатираните нарушения са били квалифицирани от актосъставителя Г. Т. по чл.40 ал.1 и чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата. Актът с бланков № 974547/04.10.2021г. бил подписан с възражения на оспорване на фактите в него от страна на жалбоподателя.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Т. заявява, че той е съставил акта и че поддържа същия. В допълнение сочи, че АУАН е съставен на 04.10.2021г, във връзка с извършено на нарушение от жалбоподателката на 18.09.2021г около 21.00 часа, за което била изпратена преписка от Четвърто РУ на МВР Пловдив, с приложен снимков материал и диск, със запис на ПТПто. При прегледа се виждало как момиче с МПС Ауди А 3 влиза в пресечката, дава назад и блъска бариерата. Двете момичета, излезли от колата, огледали и си тръгнали. Имало щета по бариерата, видно от записа.

По делото е изискана и постъпила преписка от Община Пловдив с вх.№ 15387/24.02.22г в РС – Пловдив, под опис/ лист 15/, съдържаща – становище НИНКН, удостоверение за проектантска правоспособност, застрахователна полица, оферта ремонт на автоматична бариера от фирма ** ООД, гр.**, Комплексен инвестиционен проект за доставка и монтаж на паркинг система и кабинка за охрана с възложител **, снимки -7 бр.

В съдебно заседание на 18.04.22г е разпитана свидетел Л. Т. Б., която в показанията си сочи, че месец септември миналата година, след първия учебен ден отишли с Т./ жалбоподателката/ в „Капана“. Нямало място за паркиране и спрели на свободно място паралелно на бариерата, пред която имало поставена камера. Т. споменала на свидетелката да се оглежда за камерата, при което докато управлявала на заден ход лекия автомобил бутнала бариерата, съвсем леко. Бариерата се изкривила и се върнала на място. Свидетелката не забелязала да има друго счупено. След инцидента, паркирали по-надолу, върнали се и пили кафе близо до бариерата. Никой не питал за нея, на място не дошли органи на полицията.

По почин на съда от 12.12.2022г до Община Пловдив е изискана справка за поставени, около бариерата на улици Алцеко и Железарска пътни знаци към 18.09.21г. В постъпилото от Община Пловдив уведомление се сочи, 2 че към процесната дата 18.09.21г са поставени следни пътни знаци на кръстовището ул. Алцеко и Железарска – знак Д4/ еднопосочно движение след знака/Б27/ забранени са престоят и паркирането/ и табела „Зелена зона“.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни, логични и съответстващи с другите доказателства по делото, приобщени и цитирани по-горе в обстоятелствената част на съдебното решение, в т.ч.

Протокол за ПТП от 04.10.21гм снимков материал, справка нарушител, заповеди цитирани в НП – преписка и приложени към нея.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е предвидено, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В случая, съгласно изложеното в АУАН и НП, на деянията е дадена правилна квалификация с конкретно отразени относими норми, които кореспондират с обстоятелствената част на наказателното постановление.

Изпълнено е изискването на чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН от формална страна, като размерът на претърпените от ПТП материални щети не са елемент от обективния състав на нарушението и непосочването им в АУАН и НП не води до непълнота, обуславяща отмяната на последното.

Безспорно жалбоподателката не е ангажирала в производството пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи констатациите на актосъставителя относно описаните в АУАН нарушения. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място, Т. И. е извършила описаните в НП нарушения на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, като е извършила маневра движение на заден ход, без да се убеди, че пътя зад управляваното от нея МПС е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, което в случая е довело до възникване на ПТП, а и освен това е напуснала мястото на ПТП, без да спре и да установи какви са последиците от произшествието. При анализа на доказателствата по делото се налага категоричният извод, до който е достигнал и АНО, че по същество извършването от въззивния жалбоподател на административните нарушения е доказано от обективна и субективна страна.

Основният спор в производството се развива на плоскостта дали по безсъмнен начин е доказано авторството на двете деяния, както и ,че намиращата се на кръстовището с улиците Алцеко и Железарска бариера е незаконно поставена. Акцентира се, от страна на жалбоподателя, върху 3 довода, че актосъставителят не е очевидец на деянията и констатациите му се градят на предположения. Това разбиране съдът не приема за правилно.

Вярно е, че служителят на с-р ПП при ОДМВР не е присъствал при извършване на нарушенията, но фактите, съдържащи се в показанията му представляват косвени доказателства за авторството на нарушенията, подкрепени от тези на св. Б., която е била пряк очевидец на същия и няма съществени разминавания относно показанията им, по механизма на причиняване на процесната имуществена щета. Пък и техните показания, убедително се подкрепят от неоспорения протокол за ПТП, както и приобщените писмени и веществени доказателства. Няма съмнение, че поставената бариера е собственост на Община Пловдив, и е монтирана с одобрен инвестиционен проект, както и според изискванията на действащия ЗУТ. Няма съмнение, че са налице щети по бариерата, както и същите са остойностени по оферта на изпълнителя ** ООД. В случая е ирелевантен фактът, каква е тяхната стойност и дали са огледани/ щетите/ в присъствието на нарушителя, тъй като тези обстоятелства не са предмет на настоящото производство. Няма съмнение, че на улиците са били поставени предупредителни знаци Д4/ еднопосочно движение след знака/Б27/ забранени са престоят и паркирането/, които на практика не са спазени водача при движение на л. а. в тази зона на града.

Както АУАН, така и съставения протокол за ПТП по своята доказателствена същност представляват официални документи, върху които съдът може да формира своето вътрешно убеждение, в който смисъл е Решение № 547 от 14.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 580/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията В.И..

Установените по делото факти се субсумират под фактическия състав на визираната като нарушена правна норма на чл.40 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят е извършил виновно нарушението, поради което правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност за допуснатото нарушение. Законосъобразно наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 20лв. за водач, който наруши правилата за движение назад.

Размерът на глобата е правилно определен и съответен на предвидения в закона фиксиран размер. Предвид на това НП в тази част е правилно и законосъобразно,

Безспорно с поведението си, изразяващо се в напускане на пътнотранспортното произшествие, от страна на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, който е участник в ПТП с материални щети, същият е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1 т.1, ЗДвП, тъй като с това си свое поведение, същият не е изпълнил задължението си, в качеството на участник в ПТП да спре и установи причинените щети, поради и което съдът намира за напълно доказан съставът на нарушението по т. 2 от наказателното постановление.

Съдът, счита, че правилно е била ангажирана отговорността на 4 жалбоподателя на основание чл. 175 ал.1 т5 от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 50 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец в качеството му на водач на МПС. Хипотезата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП е приложима само в случаите, в които участникът в ПТП изобщо не е спрял, което в конкретния случай е налице , предвид събраните гласни и веществени доказателства и НП следва да се потвърди, и за цитираното нарушение като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1030-010071 от 27.10.2021г. на Началник ГРУПА към ОДМВР Пловдив, с-р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г. и МЗ № 8121з825/19.07.2019г на МВР, с което на Т. И. И. ЕГН:**********, с адрес: гр.** на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение по чл.40 ал.1 от ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата ГЛОБА в размер на 50 лв. за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5