Решение № 44 от 12.06.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Враца, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Н. Х. при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Христо Н. Х. Търговско дело №

20221400900161 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендира се и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва до окончателното изплащане на сумите.

Постъпила е искова молба от Б. Б. Х., с ЕГН **********, от *** и М. Б. Х., с ЕГН **********, от ***, срещу „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адресна управление: ***.

В исковата молба се твърди, че на 12.03.2022 г. около 10 ,40 ч. в гр. Враца на *** е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ , с рег. № ВР *** СА, управляван от водача А. З. Н. (участник № 1). В резултат на неправомерното и несъобразено с разпоредбите на ЗДвП двиЖ.е на този участник, вкл. с несъобразена скорост, водачът А. З. Н. блъснал правомерно движещия се пешеходец Б. Ц. Х., пресичащ в този момент на пешеходната пътека на ***, гр. Враца. Твърди се, че виновният водач е управлявал автомобила несъобразявайки се с пътните условия, характера на пътя и видимост и с другите участници в двиЖ.ето по пътищата, които в настоящия случай са поуязвими съгласно разпоредбите на ЗДвП, а именно пешеходците, и то в междублоковото пространство. В резултат на това блъснал правомерно движещия се пешеходец Б. Ц. Х., който получил тежки травми, изразяващи се във фрактура на черепа и мозъчен вътрешен кръвоизлив, във връзка с което бил доведен до състояние с опасност за живота, като е бил транспортиран в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД гр. Плевен, но въпреки усилията на медицинския екип починал на 14.03.2022 г. . Поддържа се, че в пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП била причинена смъртта на лицето Б. Ц. Х., роден баща на 1 ищците Б. Б. Х. и М. Б. Х.. Видно от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 967000-2729/15.03.2022 г., отговорен за произшествието бил участник № 1 - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ , с рег. № ВР *** СА, управляван от водача А. З.

Н.. Във връзка с настъпилото ПТП било образувано ДП № 270/2022 г. по описа на РУ на МВР Враца, както и пр.пр. по опис на РП-Враца, която впоследствие била изпратена към ОП-Враца. Видно от данните на Информационен център към Гаранционен фонд, към датата на събитието за лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № ВР *** СА била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД-гр.София, обективирана в застрахователна полица № BG/06/***, с период на валидност от 08.09.2021 г. до 07.09.2022 г., предоставяща покритието по чл. 493 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ. Твърди се, че при спазване на изискванията на чл.380 КЗ, в качеството си на увредени лица по чл.478 КЗ, ищците депозирали до ответника на 04.07.2022 г. извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, за което била образувана преписка с № 43072952200116 от 12.07.2022 г. В отговор на писмото ответникът изискал от ищците да представят допълнителни документи за произнасяне по предявената претенция, като до момента на предоставянето им според същия нямало основание да им изплати застрахователно обезщетение. Ищците приравняват това писмо на отказ, и то отказ при липса на мотиви съгласно закона, тъй като, на първо място, ответникът им указал да представят документи, с които същите не разполагали към онзи момент, а на следващо място посочил като абсолютна предпоставка за произнасяне по претенцията необходимостта от документи, които не са абсолютна предпоставка съгласно чл. 496, ал. 3 КЗ, което по смисъла на закона било приравнено на отказ по чл. 496, ал. 2, т. 2. а) от КЗ, тъй като към претенцията били прилоЖ. всички необходими документи и наличните такива, въз основа на което ответникът имал възможност да определи обезщетение или да откаже мотивирано. В подкрепа на гореизложеното ищците посочили и практика на ВКС. Предвид гореизложеното ищците считат, че „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД гр.София не било възпрепятствано да разгледа претенциите и да определи застрахователно обезщетение на увредените лица, като дължи законна лихва на две отделни основания: законната лихва, дължима от виновния водач (самия застрахован), респ. от застрахователя, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на депозиране на извънсъдебна претенция – от 04.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва, дължима от застрахователя за собствената му забава на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, върху размера на застрахователното обезщетение (главница и лихва по чл. 429, ал. 3 КЗ), ако не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, а именно – от 26.07.2022 г. до окончателното им изплащане. Във връзка с неимуществените вреди ищците твърдят, че със смъртта на техния баща Б. Х. изгубили своята най-голяма емоционална и духовна опора, център на тяхното семейство, най-ценното в живота си - своят родител, любим човек, приятел, подкрепата им. Смъртта настъпила по такъв нелеп начин, когато техният баща се прибирал към дома си, пресичайки на пешеходна пътека, напълно здрав.

Ищците поддържат, че преживяват изключително тежко загубата на своя баща. Негативните 2 последици били невъзстановими и оставяли дълбок и болезнен отпечатък завинаги, и имайки предвид силната емоционална връзка, която ищците имали, правело вредата в това отношение непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето. Ищците осъзнавали и страдали от факта, че завинаги са лишени от любовта и подкрепата на своя баща, любим човек, и че неописуеми и жестоки болки и страдания от загубата на толкова близък за тях човек ще търпят винаги, още повече, че сега оставали без своя наставник в живота. Твърдят, че Б. се грижил за тях през целия си живот, както финансово, така и морално и емоционално. Същият бил деен и работлив, и макар че бил на възраст, никога не оставал без работа и като баща осигурявал всичко необходимо на децата си. Загубата на баща съставлявала едно от най-тежките възможни житейски събития, така че дори и интензивността на страданието на ищците да намалява във времето, негативните последици били невъзстановими и оставяли дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка дете-родител. Б. бил в отлично здраве, и се радвал на спокоен живот с децата си, които отгледал, пораснали и реализирали се в живота, част от тях и създали собствени семейства, но винаги останали заедно с родителите си и баща си.

Твърди, че ищците живеели в една и съща къща с баща си и до настоящия момент продължавали да живеят на същия адрес, като домът към момента бил пуст и неуреден, без стожера на семейството и водач в живота. Приживе Б. се радвал на спокоен живот и на внуците си, за които се грижил и ги е отглеждал от раждането им. Тези обстоятелства правели загубата на Б. един истински ужас и неописуема трагедия за тях. Наред с обстоятелството, че смъртта му настъпила по такъв нелеп начин, и то когато починалото лице било в своята зряла възраст, още повече засилвало болките и страданията им, тъй като пострадалият бил жизнен, отзивчив и изпълнен с желание да живее, всеотдаен, работлив, грижил се за семейството си, като осигурявал финансови средства и прехраната им години наред, тъй като никога не останал без работа. Понастоящем ищците не се отърсили от случилото се и страдали от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, честно главоболие и тревожност, като наличните им здравословни проблеми се задълбочавали и развивали в отрицателна посока. Преди настъпилото събитие те били контактни, радвали се на сплотена семейна среда и на спокоен живот, както и на срещи с близки и приятели. В момента се забелязвала затвореност и отчужденост на ищците, избягвали срещи с други лица и обичайните за всеки нормален човек стремеж към положителни емоционални преживявания. Затворили се в своя социален и семеен кръг и не общували извън него, като настъпили и промени с общуването им с най-близките им лица и помежду им, тъй като всеки преживявали тежко загубата. Ищеца Б. бил роден през 1972 г., завършил средното си образование в гр. София, благодарение на средствата, които осигурявал баща му Б., който години наред работил в строителния бранш и бил изключителен професионалист. От 2006 г. Б. бил семеен, като от брака му се родири двама сина, на 15 г. и на 12 г.. Поради факта, че децата му порастват, ищецът Б. взел решение да се премести и да живее в отделно домакинство от майка си и баща си, но в непосредствена близост до тях. В този момент баща му Б. изтеглил ипотечен кредит и им закупил апартамент, като всяка една вноска била изплащана от него до погасяване на кредита.

3

Ищецът М. бил роден през 1973 г., завърш ил средното си образование в гр. Враца, тъй като не желаел да се отделя от родителите си и да учи в гр. София. Още тогава знаел, че ще последва баща си и ще се занимава с неговата професия. От 2007 г. М. бил семеен, като от брака му се родили две деца – син и дъщеря - на 13 г. и на 7 г. Всички живеели в едно домакинство заедно с родителите на М. – Б. и М.. Ищците изпитвали тъга и липса, като техният баща им липсвал неимоверно много, и настъпилото събитие имало за последица силно негативно влияние върху целия им бъдещ живот. За ищците смъртта на техния баща била особено голяма и тежка загуба, тежестта от която се усещала все по-силно и все почесто всеки изминал ден – чувствали се сираци и сами на този свят, независимо, че имали своята майка и сестра. Били особено близки с баща си и винаги се допитвали и разчитали на неговото мнение, житейски и бащин съвет, времето с него винаги било полезно и приятно.

Тези обстоятелства и фактът, че катастрофата била причинена така внезапно, а смъртта се отличавала с изключителна жестокост, правели загубата му един истински ужас и неописуема трагедия за цялото семейство. До настоящия момент ищците не са отърсили от случилото се и страдали от нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди катастрофата те били активни, борбени и силни млади хора, радвали се на сплотена семейна среда и на спокоен живот, както и на срещи с близки и приятели, а след инцидента станали по-уязвими, по-неуверени и по-несигурни в своите възможности. Наблюдавала се промяна в поведението им, станали дистанцирани и затворени, изпитвали страх и безпокойство, че във всеки момент ще се случи нещо лошо с друг член от семейството им. Ищците били млади хора в трудоспособна възраст и случилото се отразява ло силно негативно върху целия им бъдещ живот, тяхната самостоятелност, продължаване на живота им като нормални хора. Те за всичко разчитали на баща си и били зависими от него независимо от възрастта, той бил най-голямата им опора и подкрепа за всяко начинание, а след загубата му останали сами, без ментор, настойник и пътеводител в живота, сираци, което оставяло траен отпечатък върху живота им. С уведомяването за смъртта на Б., всички изпаднали в паника, напълно съкрушени, и продължавали до момента да са сломени от смъртта на баща си. Отказвали да приемат и не могли да повярват, че Б. няма да се върне повече. Продължавали да го чакат да се върне. Налице бил особен интензитет на търпените болки и страдания, както и силно негативен отпечатък върху психиката на ищците. Агонията, ко ято преживяли и продължавали да преживяват, надявайки се и молейки се в продълЖ.е на 2 дни, които за тях са били безсънни нощи и протяжни дни, сторили им се седмица, да оздравее и да се изправи на крака. Дължимото обезщетение от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД-гр.София за компенсиране на неимуществените вреди, които претърпели, продължава ли и щели да продължават да търпят Б. Х. и М. Х., били в размер на по 200 000 лв. за всеки един от тях, който считат за справедлив и актуален с оглед икономическото и политическо състояние, в което се намира страната от 2020 г. . Директен показател за икономическата обстановка било нивото на инфлация, съответно дефлация, и определеното обезщетение следвало да бъде съобразено с тези процеси в страната. След като цените на стоките и услугите нараствали, то покупателната способност на националната ни валута намалявала, и това намаляване можело да бъде компенсирано, чрез увеличаване на трудовите доходи и социалните 4 плащания. Ищците претендиратобезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от смъртта на баща им, починал вследствие на ПТП от 12.03.2022 г., в размер на по 200 000 лева за всеки един, ведно със законната лихва, считано от уведомяването с извънсъдебна претенция – 14.07.2022 г., до окончателното плащане на дължимите суми и ведно със законната лихва, считано от датата на която изтичат 15 работни дни от уведомяването – 26.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.