Решение № 1600 от 19.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1600 гр. Пловдив, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330201773 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. М. М. от гр. П., ул. *** против Наказателно постановление № 22-5697-001485/23.01.2023г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Специализирани полицейски сили, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.

С жалбата се оспорва установената в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Вместо него се явява адв.Т.Т. от АК ***, който поддържа жалбата.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 26.12.2022 г. служители, осъществяващи контрол на движението по пътя, един от които и св. Р. С. В., установили, че в с. Труд посока гр. Пловдив се движи МПС рег. № *** с висока скорост. Движението на МПС с висока 1 скорост станало повод за проверка на водача на посоченото МПС. МПС било настигнато от служебния автомобил на контролните органи около пътния възел на АМ Тракия като продължавало да се движи с висока скорост, но и на това място нямало възможност да бъде спряно, поради което служебният автомобил продължил след него и МПС било спряно за проверка едва в гр.

Пловдив ул. Васил Левски №242. При движение на МПС и при влизане в населеното място до ул. Васил Левски №242 автомобилът продължил да се движи в лявото платно за движение. На място бил установен за водач на МПС жалбоподателят. На водача бил съставен фиш № 1748059 за нарушение на чл. 15, ал.1 от ЗДвП, който водачът отказал да подпише. Поради отказа на водача да подпише фиша на същия му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бл. № 434662 от същата дата, а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Р. С. В., писмо от Областно пътно управление Пловдив вх. № 50437/01.06.2023 г., писмо от Общинско предприятие Организация и контрол на транспорта при Община Пловдив вх. №68601/25.07.2023 г., заверено копие на Заповед № 81321з1632/02.12.2021 г., справка за нарушител.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, актосъставителят Р. В. потвърди направените от него констатации по време на проверката на пътя.

Показанията на този свидетел са в съответствие с писмените доказателства по делото - писмо от Областно пътно управление Пловдив вх. № 50437/01.06.2023 г., писмо от Общинско предприятие Организация и контрол на транспорта при Община Пловдив вх. №68601/25.07.2023 г., Видно от постъпилата по делото от Областно пътно управление Пловдив информация републикански път II-64 / Карлово Пловдив / е с едно платно и две ленти за движение до км 48+166 , като след този километър и до км 52+582 / което е начало на гр. Пловдив/ с по две ленти в посока, т.е. общо четири ленти – по две ленти във всяка посока, съответно лява и дясна.

От писмо от Общинско предприятие Организация и контрол на транспорта при Община Пловдив вх. №68601/25.07.2023 г. в участъка от с кръстовище с бул. България до кръстовище с бул. Дунав ул. Васил Левски е с едно платно с четири ленти – по две ленти във всяка посока.

Подобно е положението и от кръстовище с ул. Брезовска до кръстовище с бул. България, където е налице едно платно с две ленти за движение, както и от кръстовище с бул. Дунав в посока север до пътен знак Д11 , където са налице две платна с по три ленти за движение.

При движение на автомобила от с. Труд към гр. Пловдив става ясно, че жалбоподателят се е движел извън населено място, в лявата пътна лента за движение, като причината за започналата проверка е била високата скорост на управлявания от него автомобил. Поради високата скорост автомобилът на жалбоподателя е бил последван от служебния автомобил чак до влизането му в гр. Пловдив, по ул. Васил Левски, като и в населеното място се е движел 2 бързо като движението му е продължило в лявото платно за движение.

Правилно и в съответствие с получен ата информация от Областно пътно управление Пловдив, както и от Община Пловдив е установената в двата акта фактическа обстановка.

Правилни са и изводите за съставомерност на нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Възможно е преминаваното на автомобила от дясното в лявото платно за движение извън населено място при наличие на условия за това прекъсната линия, липса на друг автомобил в насрещната лента за движение, когато е налице едно платно с две ленти за движение – по една за всяка посока извън населено място. Както става ясно високата скорост на движение на автомобила извън населеното място е била причина за започване на проверката, но автомобилът се е движел трайно и непрекъснато с висока скорост само в лявата страна на пътя. Недопустимо е обаче насрещното платно за движение да се използва от водачите на МПС с друго предназначение - другото предназначение има изцяло състезателен характер, преследва други цели и е възможно на специално определени места, а следва да се използва единствено за свободно придвижване и то без да се създава опасност за останалите участници в движението. Същото следва да се приеме и за движение на автомобила в населено място, където вече са обособени по две платна с по две ленти за движение за всяко платно. Всъщност самата организация на пътя не се оспорва от жалбоподателя и в жалбата, в която подробно разяснява на съда развилата се обстановка на пътя, броя на платната извън населеното място и в населеното място две платна за движение -север юг / за влизане в града/ и пътно платно с обратна посока за движение - юг – север / посока с. Труд/.

Въвеждането на две ленти за движение - лява и дясна е с цел да се осигури бързо и без затруднения придвижване на МПС в населено място.

Става ясно, че и при движение на МПС в населено място същото е продължило да спазва същата траектория на движение и е попаднало в лявата лента за движение. Допустимо е използване на лявата лента за движение в населено място от всеки водач, в случай че лентата се използва по предназначение, какъвто не е процесният случай. Както се установява от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, който съобщава, че скоростта на движение на проследявания автомобил била толкова висока, че бил настигнат на АМ Тракия, но не могъл да бъде спрян отново заради високата скорост и че спирането му било възможно едва в гр.

Пловдив, ул. Васил Левски № 242. От разпита на свидетеля се установява също, че движението на МПС било непроменено от момента на установяването му до момента на спирането му – в лявата страна.

Действително в ЗДвП е разяснен смисълът на понятията „пътна лента“, „пътно платно“, „граница на платно за движение“, като напълно безпредметно е да се възпроизвежда тяхното съдържание, тъй като правната уредба на всяко от понятията ясно и точно е регламентирана в закона. Действително налице е и разлика между платно и лента за движение. Само че, както се установява от събраните доказателства по делото, МПС не е било в покой, а в движение и то се е движело с висока скорост, което е направило впечатление на 3 проверяващите и е станало повод за проверката му. Движението на МПС е установено извън населено място и то именно в лявото платно за движение, като това движение на МПС е продължило в лявата лента за движение по платното за влизане в град Пловдив. Напълно ясно е, че движението на автомобила в лявото /насрещното/ платно извън населено място е продължило и в населеното място . Както се изложи вече организацията на пътя - платната и лентите за движение вече е направено с цел безопасно и лесно придвижване на участниците в движението, но в случая водачът на МПС не е сам на пътя и не може трайно, постоянно да заема лявото платно, респ. лента, за да се придвижва, защото по този начин създава опасност и пречи за движението и на останалите участници на пътя.

Правилно е приложен материалният закон. Нормата на чл.15, ал.1 от ЗДвП предвижда общо правило за поведение за водачите на пътя като не прави разлика дали пътят е с едно платно – с две ленти за движение – по една за всяка посока, или в града с няколко ленти за движение. Водачът на МПС в настоящия случай не може да се ползва от изключенията, предвидени в ал.2 на същата разпоредба, тъй като става ясно, че става дума за започнала гонка на пътя между автомобила на водача и този на проверяващите. Ал.2 на същата разпоредба е напълно неприложима за процесния случай. Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба, предвиждаща налагане на административно наказание глоба във фиксиран размер, в какъвто размер е и наложената на жалбоподателя.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени процесуалните изисквания като не се констатират нарушения от категорията на съществените, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Става ясно, че първоначално е съставен фиш № 1748059 за нарушение на чл.

15, ал.1 от ЗДвП, като при отказ за подписването му от водача е бил съставен и акт за същото нарушение, а въз основа на него и наказателното постановление. Нарушението е описано по ясен начин. Несподеляеми са оплакванията в жалбата относно неяснотата на описаните обстоятелства в АУАН и НП. Напълно превратно се тълкува от жалбоподателя възприетото от актосъставителя, а впоследствие и от наказващия орган, че е прието, че автомобилът се е движел в насрещното платно в населено място, като се акцентира на неправилно боравене на понятията платно и лента за движение.

Стана ясно от събраните доказателства, че става дума за движение на МПС, започнало именно в лявото платно за движение извън населено място, което движение е продължило и в населеното място гр. Пловдив, ул. Васил Левски №242., където нарушението е довършено. Обстоятелството, че в гр. Пловдив автомобилът вече е бил в лявата лента за движение, не може да бъде основание да се приеме, че описанието на нарушението е неясно за жалбоподателя.

Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Налице е и висока степен на обществена опасност на самия водач, което се установява от обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В допълнение на този извод се явява и обстоятелството, че поведението, което е демонстрирал на пътя водачът 4 въобще не може да бъде толерирано, наложило е множество усилия от проверяващите по спирането и установяването му, освен това се касае за нарушител, който отскоро е придобил право да управлява МПС, а има множество нарушения по ЗДвП на негово име видно от приложената за него справка.

Поради изложеното следва наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва в тежест на жалбоподателя да се присъдят и сторените по делото разноски, а именно 10 лв., представляващи разходи за свидетел, изплатени от бюджета на съда. Н а основание чл. 189, ал.

1 и чл. 190, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН разходите се дължат от страната, в чиято полза не е съдебния акт. На основание чл. 84 ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК в случая чл.189 от НПК.