Решение № 5182 от 17.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5182 гр. София, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100500927 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20175681/23.08.2021 г., постановено по гр.д. № 8820/19 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 44 състав, е отхвърлен предявеният от С. Г. Д., ЕГН **********, срещу „Тополофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, иск с правна квалификация чл. 55, ал.

1, изр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1013,22 лева., претендирана като подлежаща на връщане поради липса на правно основание за нейното събиране по изп. Дело № 20168560401670 по описа на ЧСИ Б.Б., въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 08.02.2013 г. по гр. д. № 1213/2010г. по описа на СРС, 81 с-в, ведно със законната лихва, считана от датата на подаване на исковата молба. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 251411198/21.09.2021 г., подадена от ищеца С. Г. Д., с която е обжалвано решението в цялост. Въззивникът навежда оплаквания за неправилна оценка на приетите по делото доказателства, необоснованост и противоречие с процесуалния закон. Въззвникът твърди, че съдът неправилно не е отчел, че „Топлофикация ЕАД“ некоректно е изчислила размера на главницата, което рефлектира и върху лихвите и неоснователно завишава размера на цялото задължение. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови акт, с който да се уважи изцяло предявеният иск, както и да се присъди законна лихва от предявяване на иска.

Претендира сторените разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, изр 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 1013,22 лева, която ответникът е получил без основание.

Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на основание за осъщественото имуществено разместване.

В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната престация.

В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.; Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.

Въз основа на събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция приема за изяснено следното от фактическа страна:

1) От представеното с исковата молба запорно съобщение от 10.03.2011 г. се установява, че въз основа на Изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 01759/2002 г. на СРС, 68 състав, е образувано изп. д. № 20118580400163 по описа на ЧСИ У. Д., по което въззивникът дължи главница в размер 768. 73 лв със законната лихва в размер на 507, 77 лв.

2 за периода 15.02.2006 г. - 24.03.2011 г., разноски по изпълнителното дело 150 лв., като общата сума възлиза на 1881, 44 лв. Видно от съобщение на ЧСИ У. Д. до въззивника е, че изп. д. № 20118580400163 е приключено с разпореждане от 15.06.2011 г., като са приложени и документи, съгласно които са извършени преводи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД за сумите 989, 32 лв. и 555, 93 лв., тоест общо 1545, 25 лв.

2) С исковата молба е приложено и Решение от 25.06.2012 г. по гр. д. 20271/2011 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 47 състав, с което се приема за установено, че ищецът по делото С. Д. поради изтекла погасителна давност не дължи сумата от 1881, 44 лв., събрана в хода на изп. д. № 20118580400163 по описа на ЧСИ У. Д.. Съгласно банково извлечение, представено от ищеца, е видно, че по неговата сметка на 20.12.2012 г. е постъпил превод от „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 1810, 71 лв.

3) От представените с исковата молба изпълнителен лист от 08.02.2013 г. издаден по гражданско дело 1213/2010 г. на СРС, III ГО, 81 състав, както и Решение от 06.04.2012г., по гр. д. 21430/2010г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 75 състав, се установява, че въззивникът С. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1557, 35 лв., представляваща главница (за потребена топлинна енергия за периода декември 2006 г. април 2009), ведно със законната лихва върху главницата, както и лихва за забава в размер 293, 32 лв. за периода 01.02.2007 г. до 02.12.2009г.

4) От приложените към исковата молба справки за плащане на абонат се приемат за осъществени следните плащания от страна на С. Д. към „Топлофикация София“ ЕАД: на 10.08.2012 г. е заплатена сумата от 100 лв., представляваща съдебни разходи, на 08.05.2012 г. е заплатена сумата 250 лв., представляваща съдебни разходи, на 18.12.2012 г. са заплатени 1200 лв.(от които 317, 63 лв. погасяват главницата, 759,74 лв. погасяват лихвите и 122,63 лв. съдебни разходи), като на 21.12.2012 г. са заплатени 400 лв. (от които 398,60 лв. погасяват главницата, а 1,40 лв. погасяват лихвата).

5) С исковата молба е представена и молба от „Топлофикация София“ ЕАД до ЧСИ Б.

Богданова и покана за доброволно изпълнение по изп, д. № 20168560401670 от 27.05.2016 г., от които се установява, че според „Топлофикация София“ ЕАД дължимия остатък от задължението, след извършените от ищшеца плащания, се равнява на 841.12 лв. Видно от удостоверение по изп. д. № 20168560401670 от 5.10.2016 г. по сметката на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД е преведена сума в общ размер преведена сума в общ размер 1598, 39 лв.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка могат прави следните правни изводи:

Ищецът излага твърдението си за осъществен състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, изр 1 от ЗЗД, въз основа на това, че в хода на изпълнителния процес дължимият размер на главницата, респективно на лихвите, е бил неправилно изчислен.

Според въззивника главницата на задължението е 12,10 лв., а не претендираните от ответника 841,12 лв., защото „Топлофикация София“ ЕАД е разполагала по своя сметка със сумата от 1545, 25 лв. ( събрана в хода на изп. д. № 20118580400163 и върната на ищеца 3 на 20.12.2012 г. ), която се различава с 12,10 лв. с главницата по задължението му, установено с Решение от 06.04.2012г., по гр. д. 21430/2010г.

Доводите на ищеца, че лихвата трябва да бъде начислявана върху 12,10 лв, а не върху 841,12 лв., са неоснователни, тъй като не намират опора в материалното право, както и в събрания по делото доказателствен материал. Сумата от 1545,25 лв. действително е била преведена по банкова сметка на „Топлофикация София“ ЕАД в хода на изп. д. № 20118580400163(което е прекратено през 2011г.), но въз основа на друго валидно, макар и погасено по давност, вземане на дружеството към ищеца по делото, установено с влязло в сила съдебно решение по гр. д. 20271/2011 г. Същата сума впоследствие е върната на ищеца за което свидетелства представеното банково извлечение, от което е видно, че по неговата сметка на 20.12.2012 г. е постъпил превод от „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 1810, 71 лв.

Не са въведени твърдения, респективно не са представени доказателства за извършено съдебно и/или извънсъдебно изявление за прихващане, направено от някое от страните по настоящето дело. Твърдяната сума е била в патримониума на ответното дружество, като впоследствие я връща на ищеца, но само от този факт не може да се направи обоснован извод, че тя е послужила за погасяване на главницата на задължението на ищеца, установено с Решение от 06.04.2012г., по гр. д. 21430/2010г. Налице са две самостоятелни вземания, които се индивидуализират със различни правопораждащи факти, респективно период през който са начислявани и размер. Освен това с извлечение от собствената си банкова сметка, ищецът сам доказва връщането на тази сума на основание влязлото в сила Решение от 25.06.2012 г. по гр. д. 20271/2011 г. „Топлофикация София“ ЕАД в молбата си до ЧСИ Б. Богданова правилно е изчислила дължимия остатък от главницата, респ. лихвите, отчитайки извършените плащания от страна на ищеца през 2012 г., за които са издадени и справките за плащания на абонат, приложени към исковата молба.

Следователно, следва да се приеме, че ищецът не доказва извършено плащане над дължимия към ответното дружество размер, което да обоснове приложение на института на неоснователното обогатяване.

Настоящата инстанция приема, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото не се установиха елементи на твърдения от ищеца правопораждащ фактически състав на спорното субективно материално право.

По отговорността за разноските:

При този изход на делото отговорността за разноски е в тежест на въззивника С. Г. Д..

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е представила доказателства за сторените разноски в размер на 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20175681/23.08.2021г., постановено по гр.д. № 8820/19г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 44 състав.

ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Тополофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 50 лева, представляваща сторените в настоящето производство съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5