Решение № 1005 от 08.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1005 гр. П., 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330201398 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №22-0435-000116/20.05.2022 г., издадено от ***** към ОДМВР гр. П. с което на Б. Б. Ф. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание глоба в размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Жалбоподателят Ф., чрез процесуалните представители адв. Д. и Й. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че липсва извършено от жалбоподателя нарушение, доколкото мястото предназначено за хора с трайни увреждания не било обозначено. Също така негов приятел се намирал в колата и по този начин, процесното МПС не било паркирано, а се намирало в престой. Също така лекият автомобил бил собственост на лице, което било с увреждане. При условията на евентуалност намира случая за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител. С придружителното писмо оспорва подадената жалба, намира същата за 1 неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 25.04.2022 г. около 08:00 часа в гр. П. на бул. ,,*****, като водач на лек автомобил ,,Пежо 306‘‘ с рег. № ***** собственост на В.А.К. с ЕГН:

**********, паркира това МПС на място определено за хора с трайни увреждания обозначено с пътен знак Д-21, като по този начин е извършил нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Р. П., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че било установено лице, което било паркирало на място за инвалиди. Установил впоследствие водачът, който му обяснил, че бил за малко, защото трябвало да отиде до магазина. Последният му обяснил, че автомобилът няма издадено разрешително за паркиране на инвалидни места. Нямал спомен мястото да било боядисано в синьо, но със сигурност имало поставен знак.

По инициатива на жалбоподателя беше разпитан свидетелят Я.Я., който заяви, че е присъствал по време на извършване на процесната проверка и се намирал в лекия автомобил, доколкото жалбоподателят бил отишъл до магазина. Впоследствие дошли полицаи. На мястото не било боядисано в синьо, като не е видял да има знак.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото макар и свидетелят Я. да беше разпитан по инициатива на жалбоподателя, то показанията на последния и актосъставителя напълно се припокриват, като единственото разминаване е в насока, че Р. П. заяви, че не е имало друго лице в колата, а Я.Я. твърдеше, че се е намирал в колата. Това обстоятелство, обаче не се явява от съществено значение за разкриване на обективната истина.

2

На първо място установява, се че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил паркиран пред денонощен магазин. Актосъставителят заяви, че със сигурност е имало поставен знак, докато свидетелят Я. посочи, че не е видял да има знак. Също, така настоящият съдебен състав изготви разпечатка о т google.maps за процесното място /намираща се по кориците на делото/, поради което следва да се приеме, че е имало поставен знак Д-21. Установява се също така, че жалбоподателят е отишъл до денонощния магазин, като се е намирал извън процесния автомобил, тоест идването на полицейските органи не е било в него присъствие. Напълно ирелевантно е обстоятелството дали в лекия автомобил се е намирал свидетелят Я., както и че същият е могъл да премести процесното МПС. Мястото на което е бил паркиран е предназначено за хора с трайни увреждания и при възникването на нужда няма да бъде житейски оправдано правоимащото лице да отиде и да каже на спътника в колата да я премести и по същото време автомобилът на първия да пречи на движението по натоварения булевард.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания.

В конкретния случай жалбоподателят Ф. е паркирал върху място отредено за паркиране на хора с трайни увреждания.

Неоснователно се явява наведеното възражение от страна на процесуалния представител жалбоподателя, че действията на нарушителя не се изразявали в паркиране, а в престой.

Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДвП е в насока, че пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Съществен елемент от това се явява обстоятелството да е налице и водачът на съответното МПС и това да е необходимо за качването или слизането на пътници или товаро-разтоварни работи. Актосъставителят и свидетелят Я. посочиха, че жалбоподателят Ф. е 3 бил извън паркирания автомобил и се е намирал в намиращ се наблизо денонощен магазин.

За да е налице паркиране, съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗДвП е необходимо пътното превозно средство да бъде спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

Ето защо, се достигна до извод, че е било налице паркиране от страна на Б. Ф..

По делото се представиха доказателства в насока, че лицето на което е регистрирано процесното МПС е лице с трайни увреждания, а именно представи се копие от Експертно решение, видно от което се установява, че В.К. попада кръга от тези лица.

За да е позволено паркирането на МПС върху места обозначение за хора с увреждания е необходимо да е изпълнен следния фактически състав, а именно да има лице, което е с трайни увреждания, като не е необходимо то да е собственик на процесния автомобил. Да е издадено нарочно такова разрешение от съответната Община и най-важната предпоставка, лицето с трайните увреждания да се намира към момента в автомобила, тоест лекият автомобил да го обслужва. В случая, процесното МПС е собственост на лице с трайни увреждания, но липсва най-важната предпоставка, а именно, че В.К. не е била в лекия автомобил.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Самоличността на нарушителя се установява по несъмнен начин, като той е бил установен към момента на извършване на нарушението. Изпълнителното деяние се изразява в паркирането на място определено за хора с трайни увреждания обозначено с пътен знак Д-21.

Неоснователно се явява наведеното възражение в насока, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

4

Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

В настоящия случай съдът намира, че са налице редица обстоятелства, които ограничават възможността за прилагането на чл. 28 ЗАНН. На първо място трябва да се вземе предвид множество предходни нарушения извършени от жалбоподателя, същият е правоспособен водач от 2018 г., но през тези четири години е бил санкциониран с осем наказателни постановления, седем броя фиша, като е бил признат и за виновен за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества за което му е било наложено и кумулативно предвиденото в чл. 343г НК наказание лишаване от право да 5 управлява МПС за срок от 12 месеца.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.

По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0435-000116/20.05.2022 г., издадено от ***** към ОДМВР гр. П. с което на Б. Б. Ф. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание глоба в размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 6