Определение № 464 от 29.06.2026, Районен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 464 гр. Добрич, 29.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20263230200523 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство по ч.н.д. № 523/2026 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, по жалба от Г. Р.

М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап.

***, в качеството на майка и законен представител на малолетната М. С. С., ЕГН **********, родена на *** г., срещу постановление на Районна прокуратура Добрич от 24.04.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 419/2024 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - Добрич, пр. пр. № 1445/2024 г. по описа на Районна прокуратура Добрич, Териториално отделение Балчик № 302/2024 г., образувано и водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

С жалбата се иска постановлението да бъде отменено като неправилно.

Жалбата е допустима като подадена от заинтересовано Л. - пострадал и в законоустановения седемдневен срок.

Разгледана по същество, същата се явява не основателна, предвид следното:

С постановление от 07.06.2024 г. на Районна прокуратура Добрич, Териториално отделение Балчик е било образувано досъдебно производство № 419/2024 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - Добрич, за това, че в периода от 28.11.2023 г. до месец юни 2024 г., в град Добрич, след като е бил осъден да издържа низходящата си М. С. С., родена на *** г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

На 31.03.2025 г. в качеството на обвиняем е бил привлечен С. С. М., като му е било предявено обвинение за това, че в периода от 28.11.2023 г. до месец март 2025 г., в гр. Добрич, след като е бил осъден с влязло в сила на 28.11.2023 г. решение № 911 от 28.11.2023 г. по гр. дело № 2701/2023 г. по описа на Районен съд Добрич, да издържа свой низходящ - дъщеря си М. С. С., ЕГН **********, като й изплаща месечна издръжка в размер на 195,00 лева, 1 съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 16 месечни вноски по 195,00 лева, като общият размер на задължението е 3120 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

С постановление от 24.04.2026 г., Районна прокуратура Добрич, Териториално отделение Балчик, прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 419/2024 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР Добрич, пр. пр. № 1445/2024 г. на Районна прокуратура Добрич Териториално отделение Балчик № 320/2024 г., водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Видно от обжалваното постановление, прокурорът от Районна прокуратура Добрич е прекратил наказателното производство, тъй като деянието е извършено от наказателно неотговорно Л., действащо в състояние на невменяемост по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК и извършеното от него не покрива признаците на престъпление по чл. 9, ал. 1 от НК.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Обвиняемият С. С. М. и свидетелят Г. Р. М. живеели на съпружески начала, като по време на съвместното им съжителство, на 05.07.2016 г. се родила дъщеря им М. С. С..

На 24.08.2016 г. обвиняемият С. М. и свидетелят Г. М. сключили граждански брак пред длъжностното Л. по гражданско състояние при Община град Добрич.

С влязло в сила на 28.11.2023 г. решение № 911 от 28.11.2023 г. по гр. дело № 2701/2023 г. по описа на Районен съд Добрич, сключеният на 24.08.2016 г. граждански брак между двамата съпрузи бил прекратен с развод.

Родителските права по отношение на малолетното дете М. С. С., ЕГН **********, били предоставени на майката, като на бащата бил определен режим на лични контакти. Със съдебния акт обвиняемият М. бил осъден да заплаща на детето М. С. С., чрез неговата майка и законен представител Г. Р.

М., месечна издръжка в размер на 195,00 (сто деветдесет и пет) лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. По силата на решението, след прекратяване на брака, съпругата следвало да носи предбрачното си фамилно име „А.“.

С оглед неизплащане на дължимата издръжка, на 18.04.2024 г., Г. Р. А. депозирала в Районна прокуратура Добрич жалба, въз основа на която след извършена предварителна проверка било образувано и настоящото досъдебно производство.

В хода на разследването е била назначена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, от заключението на която се установило, че освидетелстваният С. С. М. страда от психично заболяване, покриващо критериите според Международната класификация на болестите, Ревизия 10/МКБ-10/ органично разстройство на личността. С придружаващи заболявания: епилепсия - grand mal, припадъци, неуточнени, хронично посттравматично главоболие. Органичното разстройство на личността е психично заболяване, което представлява т.нар. „продължително разстройство на съзнанието“. Видно от заключението на вещите лица, към 28.11.2023 г. и понастоящем (т.е. към момента на изготвяне на експертизата - 29.03.2026 г.) са били и са наЛ. прояви на настъпила личностна промяна с мисловни 2 разстройства. Възможността на освидетелствания да разбира свойството на постъпката си вероятно не е била тежко нарушена (под предлог за липса на средства). Възможността обаче да осмисли значението на постъпката си, нейната непозволеност от правна и морална гледна точка, на фона на наличната личностна промяна, е ликвидирана от заболяването, като ръководенето на постъпките е страдало не само поради количествени, но и качествени нарушения на волевия акт. Видно от заключението на вещите лица, М. не е в състояние да възприема правилно и точно факти и обстоятелства, имащи значение за наказателното производство, както и да ги запаметява и възпроизвежда по достоверен начин.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Невменяемостта съгласно чл. 33, ал. 1 от НК е особено качество на дееца, което изключва неговата наказателна отговорност, а не само вината му.

Невменяемостта е пречка за възбуждане на наказателно производство или за продължаването на неговата висящност. Целите на наказателния процес и на наказанието не могат да се реализират спрямо наказателно неотговорните лица.

Вменяемостта предполага кумулативна даденост на двете психически способности на дееца:

1. Да може да разбира свойството и значението на извършеното (интелектуален момент) и

2. Да може да ръководи постъпките си (волеви момент).

Поради това, деецът е невменяем, както когато не може да разбира това свойство или значение, така и когато въпреки наличността на възможност за такова разбиране, той вследствие на засягане специално на волята, не е в състояние да ръководи постъпките си.

С други думи, едно Л. ще бъде невменяемо само тогава, когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, у него е липсвала която и да е от възможностите: да разбира свойството на извършеното, да разбира неговото значение, да ръководи постъпките си.

Видно от заключението на вещите лица по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, С. С. М. страда от психично заболяване, покриващо критериите според Международната класификация на болестите, Ревизия 10/МКБ-10/ органично разстройство на личността, което органично разстройство на личността е психично заболяване, представляващо т.нар.

„продължително разстройство на съзнанието“. Съгласно заключението на вещите лица, обвиняемият М. вероятно е могъл да разбира свойството, но не и значението на деянието и не е могъл да ръководи постъпките си.

Иначе казано – както към 28.11.2023 г. (датата на влизане в сила на решение № 911 от 28.11.2023 г. по гр. дело № 2701/2023 г. по описа на Районен съд Добрич), така и към момента на изготвяне на експертизата 29.03.2026 г., обвиняемият С. С. М. е бил невменяем, тъй като у него е липсвала възможността да разбира значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране, като същият не е способен правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, респективно - не е в състояние да участва в 3 наказателното производство и да носи наказателна отговорност.

Достигайки до тези изводи, представителят на държавното обвинение е прекратил наказателното производство, приемайки, че деянието е извършено от наказателно неотговорно Л., действащо в състояние на невменяемост по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК, поради което извършеното от него не покрива признаците на престъпление по чл. 9, ал. 1 от НК.

В компетентността на съда по жалбата, подадена от Г. Р. М., в качеството на майка и законен представител на малолетната М. С. С., съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК, е да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В рамките на своята компетентност, очертана от закона, съдът, на основание чл. 243, ал. 6 от НПК с определение може да потвърди, да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства или да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на представителя на държавното обвинение, че извършеното от обвиняемия С. С. М. не покрива признаците на престъпление по чл. 9, ал. 1 от НК, тъй като същото е извършено от наказателно неотговорно Л., действащо в състояние на невменяемост по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК.

С оглед изложените в жалбата доводи, че независимо от органичното разстройство на личността, С. С. М. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него, съдът намира за нужно да отбележи следното:

Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключение не е достатъчно ясно и пълно, а повторна, когато при проверката и преценката на експертното заключение се стигне до извода, че същото не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

В настоящия случай експертното заключение на вещите лица е пълно, ясно и научнообосновано, изградено на базата на събраните по делото данни и факти, на базата на обстойно анализиране на анамнестичните данни и медицинската документация, приложена по делото и личните наблюдения на вещите лица, като за съдебния състав не възниква ни най-малко съмнение за неговата правилност.

Следва да се отбележи, че в жалбата не се сочат каквито и да са признаци, обуславящи извода за необоснованост на заключението, като липсват и конкретни доводи, поставящи под съмнение неговата правилност. Не се сочат и никакви признаци, обуславящи извода за недостатъчна пълнота или недостатъчна яснота на заключението.

Ето защо, съдът намира заключението на вещите лица по изготвената на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за пълно, ясно и научнообосновано, като не възниква съмнение за неговата правилност, поради което и въпросът може ли обвиняемият да носи наказателна отговорност или не, съдът намира за безспорно установен.

С оглед изложеното съдът намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е обосновано и законосъобразно. Решаващият извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство на 4 основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е сторен съобразно принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 от НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото - чл. 14, ал. 1 от НПК.