Решение № 479 от 19.11.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Русе, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Галина Магардичиян

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20254500500460 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ц. Ц. Ц. чрез адв. И. И. АК Русе против Решение № 225 от 10.02.2025 г., постановено по гр. д. № 4583/2022 по описа на РРС, с което са отхвърлени предявените от него против Р. И. Т. искове за заплащане на 4500 лв. на отпаднало основание по иск по чл. 55 от ЗЗД и 620 лв. обезщетение за вреди от неизпълнен договор за тръби и помпа с правно основание чл. 79, ал.1, предл. последно ЗЗД, ведно с мораторната лихва върху цялата сума от датата на покана - 23.02.2021 г. до завеждане на настоящото дело и от завеждането на делото до окончателното плащане, като неоснователни и недоказани и върху него са възложени разноските по делото. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, постановено при недопустимо нарушаване на материалния и процесуалния закон. Заявява, че не само в решението, нo и в хода на делото прозират недопустими съмнения за заинтересованост и обвързаност от резултата. Възразява, че липсва безпристрастност при провеждане на процеса и вземане на решение, обосновано с обстоятелството, че съпругата на ответника е деловодител в РРС. Твърди, че това му станало известно едва след последното съдебно заседание, поради което и не направил искане за отвод на съдията. Заявява, че преди последното съдебно заседание адв. И. депозирал молба, подписана с ел. подпис, че се намира в болница и поискал да не се дава ход на делото.

Тази молба обаче изобщо не била докладвана на съда, поради което в нарушение на правото му на защита бил даден ход и делото приключило с обжалваното в настоящото производство решение. Заема позиция, че причината за недокладване на 1 молбата на съда е в деловодството на РРС, в което работи и съпругата на ответника.

Така, според жалбоподателя, е оказано влияние върху хода на делото и е преграден пътят му за защита. Излага съображение, че неясно защо съдът не сезирал органите на прокуратурата за наличие на категорични доказателства за довършен опит за измама, а именно, че ответникът се легитимирал пред ищеца като служител на „Геологически институт“ при БАН и така създал у поръчващия Ц. впечатление, че договорът и изработката се изпълняват от ГИ на БАН. Жалбоподателят възразява против изводите на съда, че взаимоотношенията между ищеца и ответника „почивали" на устна договорка въпреки представените от него доказателства като договори, кореспонденция, плащания. Представеният попълнен договор бил изпратен от ответника, който през цялото време се държал като служител на ГИ на БАН, но съдът изобщо не го обсъдил, не посочил дали го приема като доказателство, а избирателно приел и обсъждал доказателствата по делото, което довело до неправилно прилагане на закона.

Заема позиция, че договорът бил подписан и предаден, a сумата с ДДC преведена по посочената банкова сметка, нo фактура не била издадена. Найсъществената уговорка в договора бил чл. 4, в който ясно и категорично било посочено, че: „предаването и приемането на работата ще се извърши с приемателнопредавателен протокол". Такъв протокол обаче нямало, откъдето според жалбоподателя следвало, че няма изработка и приемане, а оттам и документирано изпълнение.

Възразява срещу приетото в т. 3 от Определение № 754/20.02.2023 г. от РРС, а именно: „признава се, че страните са имали договор за прокопаване на тръбен кладенец с ПВЦ тръби с диаметър 125 мм и дълбочина 30 метра за цена oт 4500 лв., която сума ищецът е заплатил". Заема позиция, че неправилно в обжалваното съдебно решение е посочено, че страните са сключили устен договор на 30.04.2020 г. да се изгради тръбен кладенец oт ПВЦ с диаметър 125 мм и дълбочина 30 м за цена 4500 лева. Според жалбоподателя никъде в представените доказателства няма такива данни.

Единствено в имейл от 02.07.2020 г. били посочени такива параметри, нo това било близо 2 месеца пo-късно. Неясно оставало и дали сумата, за която са cе „договорили" е с ДДС. Оспорва изведеният от съда извод досежно конкретните договорки между страните, като заявява, че неправилно за тях са ценени свидетелските показания. Заема позиция, че предявената от него рекламация е затова, че построеният тръбен кладенец в имота нa ищеца въобще не работи, a помпите са засипани с пясък и кал и поради с имейл през февруари, 2021 г. ищецът правейки рекламацията посочва, че има настъпили скрити дефекти, дoвeждaщи до пълна невъзможност да се използва изработеното и платеното, за липсата на качеството /функционалността/, за което отговаря изпълнителят. Претендира връщане на делото на друг състав на РРС, необвързан с деловодителката Т.а, който да разгледа делото и да го реши съгласно представените по делото доказателства. В условията на алтернативност претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените от него искове да бъдат уважени, ведно със законните последици.

Въззиваемата страна Р. И. Т. не е депозирал писмен отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК. В о. с. з. пред настоящата инстанция, проведено на 7.11.2025 г. процесуалният му представител адв. В. АС Русе взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и прави искане тя да не уважава, за което излага съображения. Претендира разноски по чл. 38 ЗА.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в 2 законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Ц. Ц., който твърди, че през 2020 г. решил да изгради тръбен кладенец в имота си във вилната зона на с.

Николово, като за целта потърсил лице, фирма или организация, която има нужната техника и познания за това. Така открил и се свързал с отв. Р. Т., който се представил за ръководител на клона на БАН в Русе. Същият му предложил цена за сондажа от 150 лв. на метър, включваща изработка с негови материали на работещ кладенец /с дебит/ до окончателно завършване на обекта. Въпреки високата цена, която тогава нормално възлизала на 100 лв. на метър се съгласил, впечатлен от сериозността на фирмата.

Поискал да му бъде изпратен договор на имейла и получил такъв. По-късно същия ден- на 30.04.2020г. отв. Т. поискал да направи плащанията не по банковата сметка, посочена в договора, а по сметка в ОББ АД, посочена в имейла. На 01.05.2020 г. ищецът превел по нея 1500 лв. като аванс. След няколко дни, на 07.05.2020 г. на адреса на имота му дошла фирмата, доставила техника и тръби и започнала работа. За времето на работа на сондьорите подсигурил присъствието на негов представител, който да се отзове при необходимост, а и самият ищец посещавал обекта минимум по един път на ден. Заявява, че в горния имот над неговия имало кладенец и там водата била на 22-рия метър, но предвид денивелацията при него следвало да бъде на 18-тия метьр. Твърди, че с ответника се договорили да се сондира до около 30-тия метър, където сондиращите специалисти казали, че гарантират дебит. Започнали работа, но после спрели за около седмица, защото изчаквали да им бъде доставена специална сондираща глава. Според ищеца, срокът на изпълнение посочен в договора бил 10 работни дни при подходящи метеорологични условия. Заявява, че в случая условията били прекрасни и въпреки забавянето бил съгласен да се свърши работата, посочена в договора - работещ тръбен кладенец. На 20.05.2020 г. от имота му била изнесена сондиращата техника, което за ищеца било ясен знак, че няма да се довърши започнатата и заплатена работа. Поискал да му се даде приемо-предавателен протокол или нещо, от което да е видно какво му се оставя, в какво състояние, че няма достатъчен дебит и т. н. Сондьорите отговорили, че това ще бъде уредено от господин Т.. Твърди, че след като те напуснали обекта поставената помпа работила два дни с малък дебит и спряла. Опитал се да я извади, но не успял. Поставил друга помпа, но дебитът отново бил съвсем малък и недостатъчен за каквото и да било.

Твърди, че на 27.05.2020 г. заплатил втората вноска съгласно уговореното в договора в размер на 1000 лв., а на 09.06.2020 г. платил остатъка от 2000 лв.

Заявява, че на 24.06.2020г. с имейл до отв. Т. поискал да му бъдат представени документи за СМР, от които да е видно за какво се иска от него да заплати допълнителни суми. На 02.07.2020 г. получил имейл, в който ответникът заявил, че са извършени сондажни работи и настоява за доплащане на 1200 лв. над договорената и 3 заплатена до момента сума от 4500 лв. В същия имейл ответникът твърдял, че следвало да открият повърхностния воден слой в имота му, че са закупили материали до 30-тия метър, но трябвало да се изкопаят още 15 м, за да се гарантира наличието на вода и дебит. Посочената сума била за материали и труд, която обаче ищецът не платил. На 10.07.2020 г. отново поискал да му бъдат изпратени документи за СМР в обекта.

Твърди, че се оказал с разходи над 5000 лв. и сондаж без вода. В края на 2020 г. потърсил друга фирма, за да се консултира какво се случва. Тя констатирала, че сондажът е изпълнен непрофесионално и е неизползваем, а помпите са затрупани с пясък и кал. Специалистите посочили, че няма начин сондажът да се поправи, защото е затрупан. Констатирали неговата дълбочина на около 20 метра. Уточнява, че след изкопаване на кладенеца в продължение на цялото лято по малко, продължително време изчерпвал вода в очакване на утаяването и избистрянето и стабилизиране на дебита. Малко преди подаване на имейла до ответника, около 20.02.2021 г. констатирал пълното спиране на водата от помпата в кладенеца.

Заявява също така, че с фактура закупил тръби за 300 лв. и 2 броя помпи по 160 лв., или общо дал 620 лв. С имейл от 23.02.2021 г. запознал отв. Т. с констатациите за некачествена работа и поискал да му бъде върната платената сума в размер на 5120 лева /4500 +620/. Твърди, че развалил договора като с имейла дал подходящия двуседмичен срок да му бъде възстановена сумата и посочил, че в противен случай ще потърси правата си по съдебен ред. Не получил никакъв отговор, поради което претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 5120 лв. поради пълно неизпълнение на договора от 30.04.2020 г., ведно с мораторната лихва от поканата - 23.02.2021 г. до завеждане на настоящото дело и от завеждането на делото до окончателното плащане, както и направените разноски по настоящото дело.

Първоначално искът на ищеца е насочен против ГИ при БАН, но с молба от 03.01.2023 г. същият поискал на основание чл. 228, ал. 3 ГПК замяна на ответник, изрично заявявайки, че искът следва да се счита за предявен против Р. И. Т..

Депозиран е и отказ от иска против първоначалния ищец, по отношение на когото производството е прекратено с влязло в сила определение.

След дадени му от въззивния състав указания, ищецът уточнява, че претендира 4500 лв., представляваща сума, с която ответникът неоснователно се обогатил, като се позовава на чл. 55, предл. 3 вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД, както и 620 лв. претърпени вреди от неизпълнение на договора.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от Р. И. Т., с който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените против него искове и претендира тяхното отхвърляне. Признава, че с ищеца се договорили да му изгради тръбен кладенец с ПВЦ тръби с диаметър 125 мм и дълбочина 30 м за цена от 4

4500 лв., която ищецът изцяло му заплатил. Твърди, че на 07.05.2020 г. започнал работа, като прокопал кладенец и поставил тръби на възложената му дълбочина от 30 м. Тъй като обаче на нея нямало вода, ищецът му възложил прокопаването на още 15 м, което той приел и изпълнил до 20.05.2020г. със закупени от него тръби. Заявява, че тази допълнителна работа и материали не му били платени от ищеца. Твърди, че на дълбочина от 45 м кладенецът постепенно се запълнил с вода, при което завършил сондажа и спуснал своя помпа, с която извършил успешни демонстрационни изпомпвания. Ответникът заявява, че разяснил на ищеца, че за да се утаи водата и стабилизира дебита е необходимо време. Ищецът изразил задоволство от изградения кладенец и поискал от изпълнителя да му остави помпата си с прилежащото оборудване докато си закупи свои и приел работата без забележки. Около края на месец май Ц. му върнал оставената помпа, а след това и прилежащото оборудване.

Разпечатката съдържа 29 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca7adbea-7054-427f-9c05-97e5e756374d