Решение № 766 от 18.05.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 616/2023
- Вид
- Решение № 766
- Подписан
- 18.05.2023
- В сила
- 20.10.2023
- Състав
- Албена Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал.1 т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 402 ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 415 ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 766 гр. Варна, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110200616 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:
Производството е образувано въз основа на жалба предявена от „ВИОЛА 5” ЕООД с ЕИК 204283754 със седалище гр. Варна, управлявано от Е.Т.А. против НП № 03-2201211/21.12.2022 г. на Директора на Дирекция“Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл. 415 ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.
В подадената до съда жалба се излага становище, че процесното НП е издадено в нарушение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Оспорва се съставомерността на описаното в НП деяние. Навеждат се твърдения, че не е обсъдена маловажността на случая, предвид липсата на други нарушения на КТ, за които въззивника е санкциониран, както и с оглед обстоятелството, че нарушението веднага е отстранено. Твърди се, че инспекторът е бил сезиран, че част от документите, които са изискани се намират у лице осъществяващо трудовите функции на счетоводител, което е било възпрепятствано да ги предостави поради заболяване. Сочи се, че впоследствие управителят на дружеството е упълномощил служтиеля В.Х., която е оказала исканото съдействие.
Излага се становище, че са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен такъв по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
1
В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпила е молба от адв. Д. при ВАК, редовно упълномощена от жалб. А., с която поддържа жалбата с наведените в същата доводи. Навежда допълнителни аргументи за незаконсъобразност на издаденото НП, а именно – за неправилна квалификация на твърдяното нарушение. Иска съдът да отмени обжалваното НП и да присъди в полза на въззивника сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена се представлява от юк Ошавкова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага становище, че от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява безспорно, че дружеството-жалбоподател не е оказало исканото съдействие на контролен орган, като е реализирал бездействие и не е предал исканите документи, с оглед на което е възпрепятствано извършването на проверка, инициирана по сигнал на органи на ТД на НАП. Излага твърдение, че с оглед поведението на нарушителя санкцията е наложена в максимален размер. Иска се присъждане в полза на ГИТ на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверено копие на протокол за извършена проверка № ПР 2239344/30.11.2022 г., както и копие за връчване на покана.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
През мес. ноември 2022 г. в ДИТ – Варна постъпил сигнал от ТД на НАП – Варна във връзка с констатации по повод извършени проверки съвместно с други институции. Един от сигналите се отнасял до обект – пекарна, находяща се в гр.
Варна, пазар „Чаталджа“, обект 8483, стопанисван от „Виола 5“ООД. На 23.11.2022 г. обектът бил посетен от свид. М. Ж. на длъжност „главен инспектор“ в ДИТ – Варна, която извършила фактическа проверка и с оглед извършване на документална такава изготвила призовка № 2261/21.11.2022 г. адресирана до дружеството-жалбоподател, която съдържала указание за представяне на изрично посочени документи на 23.11.2022 г. в 10.00 ч. в сградата на ДИТ – Варна. Призовката била връчена на служителката в обекта З.М.М., осъществяваща трудовите функции на пекар.
На посочената в призовката дата и час в сградата на ДИТ- Варна не се явило представляващо дружеството лице, съотв. не били представени изисканите документи.
На 30.11.2022 г. свид. Ж. приключила инициираната проверка, като за констатациите й бил съставен протокол за извършена проверка № ПР 2239344/30.11.2022 г.
На 05.12.2022 г. свид.Ж. съставила на дружеството – жалбоподател АУАН за 2 извършено нарушение на чл. 415 ал.3 от КТ, за това, че на 23.11.2022 г. в гр. Варна, на адреса на седалище на ДИТ-Варна не е оказал съдействие на контролните органи, като не се е явил управляващия дружеството респ. упълномощено от него лице, който да представи изисканите документи с Призовка № 2261/21.11.2022 г. необходими за приключване на образуваното административно производство. Актът е връчен на посочената дата на упълномощеното лице В.Х..
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 415 ал.3 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.
Посочената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от приобщените по делото писмени и гласни доказателства, които са кореспондиращи помежду си и взаимодопълващи се.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.
399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага административни наказания по КТ е Изпълнителният Директор на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице.
Наказателно постановление № 03-2201211/21.12.2022 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, видно от приобщеното по делото заверено копие на Заповед № 3-0693/15.08.2022 на Изпълнителния Директор на ИА“ГИТ“.
АУАН е съставен от компетентно лице – свид. Ж., която към момента на съставянето му е изпълнявала длъжността „главен инспектор“ в Д"ИТ"Варна.
Административно-наказателното производство се е развило в рамките на преклузивните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Като нарушен материален закон, както в 3
АУАН, така и в НП е визирана нормата на чл. 415 ал.3 от КТ, която е санкционна такава, доколкото съдържа конкретното нарушение в хипотезата си. Неизпълненото правило за поведение обаче се съдържа в разпоредбата на чл. 402 ал.2 от КТ, според която работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. В случая липсва задължителен реквизит в АУАН и НП, съгласно разпоредбата на чл. 42 ал.1 т.5 съотв. чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН, поради което не е налице хипотезата на чл. 63 ал.7 от ЗАНН, която урежда правомощието на съда на измени НП.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
От съдържанието на нормата на чл. 402 ал.2 от КТ следва изводът, че задължение на работодателя е да окаже съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. За да възникне посоченото задължение е необходимо обаче контролните органи да са изискали съдействие от работодателя, съотв. да са го осъществили по установения за това ред. Видно от приобщеното чрез АНП копие от призовка № 2261/21.11.2022 г., същата е връчена на служител в проверявания обект, стопанисван от „Виола 5“ЕООД, а именно – на лицето осъществяващо трудовите функции на длъжност „пекар“ – З.М.. По делото не е представено пълномощно, което удостоверява наличие на представителна власт на служителя в отношенията между работодателя и контролните органи на ДИТ – Варна. Служителят в търговското предприятие единствено подпомага търговеца във фактическото изпълнение на на търговската дейност и в тази връзка е търговски помощник, но не и пълномощник. С оглед на изложеното служителят З.М. не се явява упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, чрез връчването на призовка на когото да е реализирано надлежно искане за съдействие от дружеството-жалбоподател. Поради изложените съображения, съдът намира, че неоказаното съдействие в посочения в призовката срок се явява несъставомерно, доколкото такова не е изискано от работодателя чрез упълномощен негов представител.
С оглед пълнота на настоящото изложение, съдът намира, че са неоснователни доводите на въззивника за наличие на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение осъществяването, на което всякога влияе застрашава обществените отношения, които е призвана да гарантира съответната материално-правна разпоредба, в случая съдържащата се в чл. 402 ал.2 от КТ, поради което липсата на вредни последици не е аргумент в този смисъл. В хода на съдебното производство, от друга страна, въззивникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията, че нарушението е отстранено в кратки срокове, а видно от показанията на свид. Ж. до приключване на 4 проверката на 30.11.2022 г. изисканото съдействие не е оказано. Липсата на данни за други нарушения на КТ, допуснати и санкционирани с влязло в сила НП срещу дружеството, могат да обосноват единствено извода за несправедлив размер на наложеното наказание, което според настоящия състав следва да бъде определено в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 415 ал.3 от КТ.
Предвид констатираните нарушения на процесуалния и материалния закон обаче, НП следва да бъде отменено.
Като взе предвид направените искания от страните за заплащане на юрисконсултско съотв. адвокатско възнаграждение, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В хода на съдебното производство е представен договор за правна помощ между въззивника и адв. Д., видно от който на адвоката е заплатено възнаграждение в размер на 400 /четиристотин / лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.3 от Наредбата, към чиято хипотеза се отнася настоящия случай, при интерес от 10 000 до 25 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение и в размер на 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв.