Решение № 301 от 29.09.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Костинброд, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20261850100019 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба от П. П. П., от гр. Костинброд, чрез адв. Т. Ц.- САК, с която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу „КР“ ЕАД и „КГ“ ЕООД.

П. П. П., от гр. Костинброд е предявила срещу „КР“ ЕАД, иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия - Премиум" № *****, сключен между нея и ответника, като противоречащ на разпоредбите на закона –чл.22, вр чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

Предявен е иск от страна на П. П. П., от гр. Костинброд срещу „КГ“ ЕООД, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 , вр.чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 20.02.2025 г. към договор за потребителски кредит тип „кредитна линия премиум“ № ***** от 20.02.2025 г., поради противоречие с разпоредбите на закона.

При условията на евентуалност е предявен иск от П. П. П., от гр.

Костинброд срещу „КР“ ЕАД, с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит тип 1

„Кредитна линия – Премиум“ № *****, сключен между нея и ответника, като противоречащ на добрите нрави.

При условията на евентуалност е предявен иск от П. П. П., от гр.

Костинброд срещу „КГ“ ЕООД, с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за възлагане на поръчителство от 20.02.2025 г. към договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия – „Премиум“ № *****, сключен между нея и ответника, като сключен без основание.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 20.02.2025 г. ищцата е сключила с „КР“ ЕАД, договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия – Премиум“ № *****, по силата на който, е бил предоставен кредитен лимит в размер на 2000 лева.

Сочи се, че в чл. 1, ал. 4, т. 3 от договора за кредит е договорена лихва в размер на 36% , а в чл. 1, ал. 1, т. 7 от договора е посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в размер на 42.57%.

Твърди се, че съгласно чл. 1, ал. 4, т. 4 от договора за кредит ищецът е поел като задължение да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители; 2) банкова гаранция или 3) одобрено от кредитодателя дружество - поръчител.

Сочи се, че в погасителния план е включено възнаграждение за обезпечение, тъй като кредитонолучателят има задължение в рамките на 5 календарни дни да предостави такова според обявените условия от „КР" ЕАД.

Твърди се, че в погасителния план е посочено, че размерът на вноската е 200,92 лева, с включената главница за целия срок от 2000 лева и договорна лихва в размер на 411,04 лева.

Твърди се, че на 20.02.2025 г. ищцата е сключила с „КГ“ ЕООД, договор за възлагане на поръчителство от 20.02.2025 г. към договор за потребителски кредит тип "кредитна линия премиум" № ***** от 20.02.2025 г., по силата на който ответникът по този договор се задължава да поръчителства за изпълнение на задълженията на ищцата по договора за кредит тип "кредитна линия премиум" № ***** от 20.02.2025.

Твърди се, че в договора за поръчителство е посочено, че той влиза в сила в момента на неговото подписване, по ще породи действие, само ако 2 кредитополучателят в 5 дневен срок от одобреното искане за усвояване на всяка сума по договора за кредит не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „КР" ЕАД банка съгласно списък.

В чл. 2, ал. 1 от договора, е било посочено, че клиентът заплаща на „КР" ЕАД, възнаграждение в размер зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в погасителен план, неразделна част от този договор. Възнаграждението по смисъла на договора за поръчителство, представлява сбора от вноските по погасителен план, като е посочено, че възнаграждението за поръчителя ще бъде заплащано на части, съгласно погасителен план.

Твърди се, че съгласно чл. 2, ал. 4 от договора за поръчителство в случай на предсрочно погасяване на кредита, клиентът дължи възнаграждението за поемане на поръчителство, намалено с посочената в погасителния план отстъпка за съответната дата на плащане. Съгласно погасителния план с включено възнаграждение за обезпечение размерът на вноската по кредита нараства до 344 лева, а размерът на възнаграждението за поръчителство е 113,31 лева за целия срок на договора с 12 вноски.

Ответникът „КР“ ЕАД, с подадения ОИМ, оспорва исковите претенции.

Не се оспорва размера на ГПР и договерната лихва, както и това, че в ГПР не са включени разноските свързани с договора за поръчителство.

В о.с.з., ищцата е редовно призована, не се явява, не се представлява.

С писмено становище се отправя искане да се уважат предявените претенции.

Ответникът „КР“ ЕАД, р.пр., не изпраща представител.

Ответникът „КГ“ ЕООД, р.пр., не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Съдът е определил за безспорни и ненуждаещи се от доказване 3 обстоятелствата, че между страните по делото е бил сключен договор за потребителски кредит тип „кредитна линия премиум“ № ***** от 20.02.2025 г., както и това, че в определения ГПР в договор за потребителски кредит тип „кредитна линия премиум“ № ***** от 20.02.2025 г. не са включени определените разноски във връзка със сключения договор за възлагане на поръчителство от 20.02.2025 г. към договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия – „Премиум“ № *****.

По делото се установи, че между ищцата и „КР“ ЕАД е бил сключен договор за потребителски кредит тип „кредитна линия премиум“ № ***** от 20.02.2025 г., по силата на който страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит под формата на кредитна линия с кредитен лимит от 2000 лева, при годишен лихвен процент по кредита в размер на 42,57%. И размер на договорната лихва в размер на 36 %. Страните са се били уговорили задълженията по кредита да бъдат изплатени на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 200.92 лева, а при непредоставяне на обезпечение съобразно изискванията на договора, то следва да се дължат и 12 месечни вноски всяка в размер на 143, 08 лева.

В представения погасителен план към договора е уговорено, че страните се съгласяват, че погасителния план има силата на споразумение между тях относно размера на усвоената сума от 2000 лева за срок от 12 месеца, отпусната по искане за усвояване на сума по кредит тип „Кредитна линия“, като общата сума, дължима от потребителя е 4 128 лева, с включени към тях вноски към определеното от кредитодателя трето лице- поръчителдругият ответник по делото.

Видно от съдържанието на договора и погасителния план, правоотношението е уговорено като договор за кредитна линия с предоставен кредитен лимит от 2000 лева, но още на датата на неговото сключване страните са постигнали съгласие /обективирано в погасителния план от същата дата със силата на споразумение между страните/, че в действителност се касае за предоставен потребителски кредит в размер на 2000 лева платим на равни месечни погасителни вноски за срок от 12 месеца.

При това положение съдът приема, че още към датата на сключване на договора за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента, е била известна както сумата по кредита, така и периодът на ползването му, а също така и общият разход по кредита, т. е. всички компоненти, необходими за формиране на годишния процент на разходите.

4

Въпреки това такъв не е посочен нито в текста на договора, нито в погасителния план към него. Посочването на примерни годишни проценти на разходите в приложение към договора /непредставено по делото/ в зависимост от ползваните суми и периоди на изплащане не удовлетворява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , защото след като параметрите на кредитното правоотношение /размерът на отпуснатия и усвоен кредит и периодът на плащане/ са били известни още при сключването на договора, кредиторът е следвало да посочи ясен и конкретен годишен процент на разходите в точен цифров размер, също както е посочил общата дължима сума по кредита. След като не е сторил това, кредиторът не е спазил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК.

Относно договора за поръчителство, съдът намира следното:

Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал.

2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.

Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.

Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски 5 кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК , както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е нищожен и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране.

В настоящия случай от процесния договор за възлагане на поръчителство се установява, че по силата на него „КГ“ ЕООД се е задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на договор за потребителски кредит тип „кредитна линия премиум“ № ***** от 20.02.2025 г.

Този договор влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие, само ако кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като обезпечение п о кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с, минимално месечно възнаграждение в размер на 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка съгласно списък.

В чл. 2, ал. 1 и ал. 2 е предвидено, че размерът на възнаграждението на поръчителя е определено в погасителен план, а според представения погасителен план това възнаграждение е в размер на 1 716,96 лева, платимо на 12 равни месечни вноски от по 143, 08 лева с падежи, съвпадащи с падежите на месечните вноски по договора за потребителски кредит. В чл. 2, ал. 3 е уговорено, че възнаграждението ще се заплаща по банкова сметка, която е идентична със сметката, по която се извършва плащането на кредита съгласно 3, ал. 1 от договора за кредитна линия, или в брой на търговските обекти на „посредника“ чиято самоличност не е уточнена в договора за предоставяне на поръчителство.