Решение № 19 от 15.01.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Сливница, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20221890100820 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 535, ал. 1 от ТЗ от К. С. К. срещу Р. Б. Г., с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че съществува вземането на ищеца за сумата от 4120 лева по запис на заповед от 21.02.2016 г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение № 79/28.01.2020 г. по ч.гр.д. № 419/2020 г. по описа на РС – гр. Сливница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че ответникът, като издател на запис на заповед от 21.02.2016 г., е поел задължението да заплати безусловно на ищеца или на неговата заповед сумата от 4120 лв., като бил уговорен падеж на 20.07.2016 г. Отразено е в исковата молба, че до момента ответникът не е изпълнил поетото задължение. Поради това, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, във връзка с което била издадена заповед № 79/28.01.2020 г. по ч.гр.д. № 419/2020 г. по описа на РС – гр. Сливница.

Тъй като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК ответникът подал възражение срещу издадената заповед, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска за установяване на вземането. Моли съдът да постанови решение, с което се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата, обективирана в заповедта за незабавно изпълнение. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че исковата молба е недопустима, а по същество неоснователна. Прави възражение за нищожност на ценната книга, поради липса на форма.

Изтъква, че записът на заповед не съдържа изискуемите по чл. 535 ТЗ реквизи за валидност, че в него липсват попълнени данни за размера и валутата на сумата, че ЕГН на ремитента е зачеркнато. Поддържа, че не може да се направи извод за идентичност между ищеца и поемателя по записа на заповед. Прави възражение за погасяването на вземането по давност, която в случая е три години, считано от 20.07.2016 г. и е изтекла на 20.07.2019 г. При тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди твърденията на страните и събраните по делото доказателства, 1 достигна до следните фактически и правни изводи:

На 04.09.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на процесния запис на заповед, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 419/2020 г. по описа на Районен съд – Сливница. По същото е издадена заповед № 79/28.01.2021 г. и изпълнителен лист № 43 от същата дата, последният допълнен с определение № 389/12.11.2021 г.

ЗНИ и ИЛ са били връчени на ответника като длъжник на 02.09.2022 г., ведно с покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С.Л.. В предвидения по чл.414, ал.2 ГПК срок последният е депозирал възражение срещу заповедта.

По заповедното производство е приложен оригинал на запис на заповед от 21.02.2016 г., в която като издател е посочен ответникът и е отразено, че послединят е поел задължението да заплати безусловно на ищеца или на неговата заповед сумата от 4 120 и бил уговорен падеж на 20.07.2016 г.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи.

На първо място основателно е възражението на ответинка за настъпила погасителна давност. Съгласно чл. 537 ТЗ вр. чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете по запис на заповед срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа. В случая падежът е настъпил на 20.07.2016 г. и от този момент е започнала да тече тригодишната давност, която е изтекла на 20.07.2019 г., а заявлението за издаване на ЗНИ по чл.417 ГПК е подадено в съда на 04.09.2020 г. Следователно вземането по записа е погасено по давност. В този смисъл са и разясненията, дадени в ТР № 4/2014 г. по тьлк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в ТР № 2/2015 г. по тьлк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които вземането, посочено в запис на заповед се погасява при бездействие на кредитора в тригодишен срок от падежа му.

Това е самостоятелно основание за отхвърляне на иска.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 535, ал. 1 от ТЗ, записът на заповед трябва да съдържа: 1./ наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; 2./ безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3./ падеж; 4./ място на плащането; 5./ името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6./ дата и място на издаването; 7./ подпис на издателя. Строгата форма на записа на заповед е съществено условие за неговата действителност и ако не съдържа един или повече реквизити от заложените в разпоредбата на чл. 535, ал.1 от ТЗ, няма достатьчна определеност на менителничното задължение.

В конкретния случай липсват съществени задължителни реквизити на записа: ремитентът не е индивидуализиран с три имена, не са посочени трите имена и на лицето, на което следва да се плати и не е посочена валутата на дължимата сума, а фигурира само размерът - „4120 /четри хиляди сто и двадесет/”. Касае се за видими дефекти на ценната книга, допуснати при нейното съставяне, водещи несъмнено до недействителен менителничен ефект, поради липса на необходими реквизити - поемател и вид валута, от което следва, че е липсвало валидно задължение за плащане на посочената в записа на заповед сума.

Доколкото записът на заповед е абстрактна сделка и менителничният ефект възниква от наличието на задължителните реквизити на чл. 535 от ТЗ, съдът приема, че процесният запис на заповед е нищожен поради липса на форма.

При тези съображение искът за съществуването на вземането по ценната книга е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника разноски в размер на на 800 /осемстотин/ лева, 2 представляващи адвокатско възлагнаждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 535, ал.1 от ТЗ, предявен от К. С. К. с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ............., представляван от адв. Д. от САК срещу Р. Б. Г. с ЕГН **********, с адрес в с. ............., представляван от адв. К. от САК, с който се иска да бъде признато за усановено, че съществува вземането на ищеца за сумата от 4 120 лева, по запис на заповед от 21.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К. С. К. с ЕГН **********, да заплати на Р. Б. Г. с ЕГН **********, сумата от 800 лева, представляваща направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № 419/2020 г. по описа на РС – гр. Сливница и последното да се докладва.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

3