Решение № 1561 от 16.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1561 гр. София , 09.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20201001002414 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 74519/24.07.2020 г. на „Билдинг-Кар“ ООД срещу решение № 864/22.06.2020 г. по т.д.№ 157/2019 г. по описа на СГС, VI-20 състав, с което с което е признато за установено по предявения от Г. В. М. иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.1 ГПК за установяване нищожност на решенията на общото събрание на Билдинг-Кар ООД, ЕИК ***, от 13.06.2017 г. за търсене на отговорност от управителя Г. В. М. за причинени на дружеството вреди, за предявяване на иск срещу него и за назначаване на Р. Н. А. за представител за водене на процеса, поради тяхната липса и е отхвърлен предявения от Билдинг-Кар ООД срещу Г. В. М., иск с правно основание чл.145 ТЗ за заплащане на сумата от 170 280 лв., представляваща обезщетение за причинени на дружеството вреди в резултат от извършени действия по отчуждаване на магазин № 4 на партерен етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ХХ-253 от кв. 18 по плана на гр. ***, м.

***.

Жалбоподателят поддържа, че становището на съда за характеристиката на протокола на общото събрание на съдружниците /ОСС/ била неправилно. В случаите като процесния, при ООД с двама съдружници, при редовно свикано ОСС с писмена покана с обявен дневен ред и изискуемо съдържание, своевременно връчена и получена от съдружника-адресат на поканата и при неявяване на този съдружник, при възприемане на аргументите на първоинстанционния съд, не би могло да се докаже провеждането и дори изобщо да се проведе легитимно ОСС, ако на обявените дата, час и място се е явил само съдружникът, свикал това ОСС. Съдът незаконосъобразно бил определил, че тежестта за доказване на отразените в протокола юридически факти и взети решения принадлежи на дружеството, което следва да ги доказва непременно с някакви други доказателствени средства. След като авторството на протокола не било оспорено /не се твърдяло същият да е неавтентичен, нито подписа на участвалия съдружник и съставител на протокола да е 1 неистински и фалшифициран/ и не се твърди неистинност на документа, не било налице оспорване по смисъла на чл.193 ГПК. Съдът неправилно приел, че липсва материална доказателствена сила. Жалбоподателят твърди, че протоколът е доказателство за обстоятелствата, отразени в него, както и за направените изявления и взетите решения от ОСС. Счита, че дружеството е доказало провеждането на ОСС на посочената дата и че на това редовно свикано и редовно проведено събрание са взети решенията, както са отразени в протокола.

Жалбоподателят твърди, че решението по иска на дружеството срещу М. като управител по чл.145 ТЗ е неправилно, тъй като съдът неправилно счел, че не е налице вредоносно поведение от управителя М. и че същият не е нанесъл вреда на представляваното и управлявано от него дружество. Поддържа, че при наличие на сключен предварителен договор, „Билдинг-Кар“ ООД не спазило задължението си да сключи окончателен, тъй като ответникът като управител осуетил това нормално развитие на правоотношенията, създал е предпоставки за предявяване на конститутивния иск за обявяване на предварителния договор за окончателен като в хода на производството признал иска и по този начин реализирал „особена" и „специфична" продажба на имот зад гърба на другия съдружник и също управител, без взето решение на общото събрание, което било задължително през 2007 г. Поведението на ответника по сключване на предварителния договор, както и това в последвалия процес за сключване на окончателен договор сочело на виновно нанасяне на умишлена вреда на дружеството по този заобиколен начин, който позволявал продажбата на дружествената недвижима вещ да се извърши без знанието и съгласието на другия съдружник и последващо присвояване на цената.

Неправилна била преценката на съда относно действителната пазарна цена на имота, както и действителното състояние на имота към момента на прехвърлянето на собствеността, което произтичало от неправилното интерпретиране на доказателствата свидетелските показания и заключенията на двете вещи лица. Съдът извършил преценки, които били извън правната и правораздавателна дейност. Въззивникът поддържа, че действитена пазарна цена е сумата 170 280 лв., посочена и определена от компетентното вещо лице инж.П.Ц., притежаващ нужните специални знания. Изводите на съда и относно счетоводството и счетоводните документи били неправилни с оглед некредитирането на показанията на св.Т.. Не било съобразено, че фактурите относно плащанията за имота били издавани от ответника М..

Съдът следвало да съобрази, че датата на сключване на предварителния договор, трите плащания с необичайно кратък срок между тях, краткия срок на падеж на задължението за сключване на окончателен договор, и също краткото време до завеждане на делото и бързото му и безпроблемно приключване, благодарение на активното съдействие на ответника сочели на вредоносна за дружеството дейност на ответника като управител.

Ответникът създал и устроил цялата операция около тази сделка по начин, че да се създаде външна видимост за правна издържаност, но в действителност да съставлява заобикаляне на закона и злоупотреба с право, действия зад гърба на другия съдружник и причиняване вреда на дружеството в собствена изгода.

Въззивникът моли да бъде допусната повторна или разширена експертиза за определяне на действителната пазарна стойност на имота с оглед изложените от съда доводи.

Въззиваемият Г. В. М. не взема становище по подадената въззивна жалба.

2

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която ищецът „Билдинг-Кар“ ООД твърди, че се представлява поотделно от двамата съдружници Р. Н. А. и ответника Г. В. М.. Основната търговска дейност на дружеството била строителство и продажба на недвижими имоти. Ответникът М., в качеството си на управител, сключил предварителен договор за продажба на собствен на дружеството недвижим имот - магазин № 4 на партерен етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ХХ253 от кв. 18 по плана на гр. ***, м. *** и в съдебното производство по чл.19, ал.3 от ЗЗД за сключване на окончателен договор направил признание на иска, предявен срещу дружеството. В резултат от тези действия се стигнало до отчуждаване на имота без решение на общото събрание на съдружниците и на цена, значително по-ниска от пазарната. Цената по сделката не постъпила в касата на дружеството. Ищецът иска да бъде реализирана отговорността на управителя М. за нанесените с описаните действия вреди, за което било взето решение на общо събрание от 13.06.2017 г., както и по-късно – на общо събрание от 13.12.2019 г. Поради изложеното претендира заплащане на обезщетение в размер на 170 280 лв. – цената на иска е увеличена в о.с.з. на 03.06.2020 г. Претендира законната лихва от предявяване на иска до погасяването и сторените по делото разноски.

С определение от 8.07.2019 г., по реда на чл. 213 ГПК съдът е присъединил за съвместно разглеждане т.д. № 445/2019 г. на СГС, ТО, 20 състав, образувано по предявени от Г. В. М. срещу Билдинг-Кар ООД искове за установяване нищожността, а евентуално незаконосъобразността на решенията, обективирани в протокол за ОС от 13.06.2017 г., за търсене на отговорност от него чрез предявяване на иск за обезщетение за вредите от извършената отчуждителна сделка и за назначаване на другия управител за представител за водене на делото.

Г. В. М. твърди, че искът по чл. 145 ТЗ е недопустим, тъй като решението за реализиране на неговата отговорност е нищожно или при условията на евентуалност незаконосъобразно. Оспорва провеждането на процесното събрание, като твърди, че такова не се е състояло и поради това не е налице взето решение в горепосочения смисъл.

Евентуално, ако се установи провеждане на събранието, М. счита, че взетите на него решения са незаконосъобразни, тъй като събранието не било свикано надлежно, тъй като връчването на нотариална покана чрез залепване на уведомление било извършено без спазване на предпоставките на чл. 47 ГПК, като същевременно не бил правен опит за връчване на действителния адрес, обитаван от него и известен на дружеството. Събранието било проведено на място и в час, различни от посочените в поканата. Нарушено било изискването за кворум, установено в чл. 8, ал. 2 от дружествения договор, с което са накърнени правата на съдружника да участва и гласува в общото събрание. По същество оспорва иска за обезщетение, като твърди, че имотът е отчужден със знанието на другия съдружник и на цена, съответна на пазарната, която била реално заплатена. Моли съда да уважи предявените от него искове и да прекрати производството по иска по чл. 145 ТЗ, а ако го разгледа по същество – да го отхвърли. Претендира разноски.

Представен е протокол от проведено на 13.06.2017 г. общо събрание на съдружниците на „Билдинг-Кар“ ООД с дневен ред вземане на решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ във вр. чл.145 от ТЗ за предявяване на искове на дружеството срещу управителя Г. В.

М. за ангажиране на имуществената му отговорност за причинени от него имуществени вреди на дружеството. На събранието е присъствал само съдружникът Р. А., който е взел решение за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу Г. М..

3

Представена е покана, изпратена от Р. А. в качеството му на управител на „Билдинг-Кар“ ООД до Г. В. М., с която последният е поканен на Общо събрание на съдружниците на „Билдинг-Кар“ ООД на 13.06.2017 г. от 13.00 часа на адреса на управление на дружеството при дневен ред вземане на решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ във вр. чл.145 от ТЗ за предявяване на искове на дружеството срещу управителя Г. В. М. за ангажиране на имуществената му отговорност за причинени от него имуществени вреди на дружеството. Покана е връчена по нотариален ред по реда на чл.47, ал.1 от ГПК като е поставено уведомление.

Представен е протокол от проведено на 13.12.2019 г. общо събрание на съдружниците на „Билдинг-Кар“ ООД с дневен ред вземане на решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ във вр. чл.145 от ТЗ за предявяване на искове на дружеството срещу управителя Г. В.

М. за ангажиране на имуществената му отговорност за причинени от него имуществени вреди на дружеството. На събранието са присъствали двамата съдружници - Р. А. и Г. М..

Взето е решение за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу Г. М..

Представена е покана, изпратена от Р. А. в качеството му на управител на „Билдинг-Кар“ ООД до Г. В. М., с която последният е поканен на Общо събрание на съдружниците на „Билдинг-Кар“ ООД на 13.12.2019 г. от 13.00 часа на адреса на управление на дружеството при дневен ред вземане на решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ във вр. чл.145 от ТЗ за предявяване на искове на дружеството срещу управителя Г. В. М. за ангажиране на имуществената му отговорност за причинени от него имуществени вреди на дружеството. Поканата е връчена лично на Г. М. на 5.12.2019 г..

Представен е предварителен договор от 24.07.2007 г., сключен между „Билдинг-Кар“ ООД, представлявано от Г. В. М. и М. Л. А. за продажба на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ магазин № 4, находящ се в УПИ ХХ-253, кв. 18, по плана на гр. ***, м. ***. Уговорената продажна цена за правото на собственост върху процесния имот е 120 000 лв. с ДДС, платима на три вноски.

Представена е искова молба, с която М. Л. А. е сезирала Софийски районен съд с иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД срещу „Билдинг-Кар“ ООД за сключване на окончателен договор за имот магазин № 4 на партерен етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ХХ-253 от кв. 18 по плана на гр. ***, м. ***. Посочено е, че поради неявяване на представител на продавача за сключване на окончателен договор купувачът М. А. предявила иск по чл.19, ал.3 ГПК, в производството по който продавачът, представляван от М., признал иска. С влязло в сила решение от 11.02.2008 г., постановено по гр.д. № 4098/2007 г. на СГС, І ГО, 1 състав, правото на собственост е прехвърлено.