Решение № 1592 от 29.03.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12045/2021
- Вид
- Решение № 1592
- Подписан
- 29.03.2023
- В сила
- 29.03.2023
- Състав
- Мариана Георгиева, Виолета Йовчева, Димитър Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1592 гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Виолета Йовчева
Димитър Ковачев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100512045 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 19.04.2021г. по гр.д. № 38798/2019 г. на СРС, II ГО, 170 състав „П.И.П. К.“ ООД е осъдено да заплати на „К. БГ“ ООД на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД сумата 14 203. 71 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби в резултат от неизпълнение на Договор № 400005753 за абонаментно поддържане на компютърна техника от 01.11.2015г. от страна на „П.И.П. К.“ ООД, ведно със законна лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на исковата молба в съда 05.07.2019г. до окончателното й изплащане. С решението е отхвърлен предявеният от „К. БГ“ ООД срещу „П.И.П. К.“ ООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 1 955. 83 лева, представляващи пропуснати ползи от неизпълнението.
Срещу решението в частта, с която е уважен иска, е подадена въззивна жалба от ответника „П.И.П. К.“ ООД, с оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че задълженията му по договора са били контролно-методически, а не с изпълнителски характер, като е осъществявал мониторинг, давал е указания за избор на локации и техники за архивиране, така че да не бъдат засегнати безвъзвратно данните на ищеца. Твърди, че до момента, до който му е предоставяна възможност за контролиране на правилното архивиране на данни, е изпълнявал задълженията си в тази насока и затова изгубената информация е 1 могла да бъде възстановена от архИ. на ищеца и той не е имал задължение за декриптирането . Сочи, че е дал указания на ищеца да се снабди с устройство и техника за архивиране, което е направено едва на 19.10.2018г.
Навежда доводи, че не е имал задължение да извършва ежемесечен мониторинг на системите за грешки, които предотвратява каквато и да е злонамерена намеса. Излага съображения, че съгласно чл. 4.4 от договора е било задължение на ищеца да осигури и поддържа условия за правилна експлоатация на компютърната техника и програмното осигуряване, вкл. защита срещу вируси и хакерски атаки, каквито условия не са били осигурени. Твърди, че ищецът не е изпълнил и задълженията си по чл. 4, ал. 1 от договора – липсва опис на компютърната техника, както и административни пароли за достъп, като не са подписани приложения № 2 и № 5 към договора, както и задълженията си по чл. 4, ал. 9 – да определи свои служители, които да отговарят за изпълнението на договора. Навежда доводи, че съгласно чл. 8, ал. 3 от договора, ответникът не носи отговорност за действия на служители на ищеца или трети лица, като заразяването на системата с криптовирус е невъзможно без активното поведение на служител на ищеца, който по небрежност, по невнимание, некомпетентност или умишлено, е активирал вируса. Посочва, че „бекъп сървърът“, на който се е архивирала информацията на ищеца, е бил в различна сграда от офиса на ищеца - в офиса на „Л.С.“ ЕООД, което било свързано с ищеца дружество.
Инсталираната програма е правила автоматично архив на всеки 24 часа, като била осигурена VPN връзка със сървъра. Твърди, че през м. февруари или март 2018г., „Л.С.“ ЕООД е прекратил договора с интернет доставчика си, поради което връзката между системите на ищеца и сървърът е била нарушена и не е имало възможност за архивиране. Посочва, че с ответника се е свързало лицето Д.Х., с молба за дистанционно изключване на сървъра, поради преместване на офиса на „Л.С.“ ЕООД, като самото преместване е завършено през м. юли 2018г. Поддържа, че след този момент „Л.С.“ ЕООД, което също до този момент е използвало услугите на ответника, е заявило, че той вече няма ангажимент към тази техника. Твърди, че трето лице – консултант, посочен от ищеца, е имал администраторски права до техниката, вкл. и до криптирания сървър, за чиито действия не може да носи отговорност на основание чл. 8, ал. 3 от договора. Навежда доводи, че в заключението си вещото лице е посочило, че ищецът е нямал нужда да заплаща декриптирането на информацията, защото е можел да я възстанови от архИ., който е воден правилно и е бил в изправност, като е установил че целостта на файловете не е била нарушена. Твърди, че връзката между ищеца и сървъра е прекъсната с прекратяване на договора с интернет - доставчика на „Л.С.“ ЕООД, като архивиращият сървър е бил собственост на това дружество, физически се е помещавал при него, поради което ответникът не е разполагал с техника, с която да осъществява архивирането. Поддържа, че е било задължение на ищеца да осигури техника за това, което той не е направил, като действия в тази насока са били предприети едва след заразяването на системата му. Навежда доводи, че въпреки противопоставянето на ответника, ищецът е заплатил сума в размер на 8000-9000 лв. за възстановяване на 2 данните, вместо да подаде сигнал за извършено престъпление. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли напълно предявените искове, с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззИ.емата страна „К. БГ“ ООД, в депозиран отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Оспорва доводите на ответника, че последният не е задължен да извършва ежемесечно мониторинг за правилното архивиране на данните, като това противоречи на съдържанието на сключения между страните договор. Навежда доводи, че при наличието на редовно архивиране на данните на сървъра на ищеца, е можело да бъде преодоляно криптирането, чрез възстановяване на коректно архивираната информация, без да се налага заплащане, в който смисъл било и заключението на вещото лице. Оспорва ответникът добросъвестно да е изпълнявал задълженията си по договора, като съгласно експертното заключение, „ Log file“ е бил пълен с грешки и не е направено успешно архивиране на данните на ищеца. Твърди, че последното успешно запазване на данни е направено на 12.03.2018г. Посочва, че липсата на надлежно архивиране наложило ангажирането на специалист, който да се заеме с дейността по декриптиране. Поддържа, че доводите за неизпълнение на ищеца на негови задължения по договора са неотносими, доколкото не са в причинна връзка с процесното увреждане, настъпило изцяло по вина на ответника. Намира, че ответникът неправилно е възприел изложеното от вещото лице във връзка с правилното архивиране на данните и нуждата от извършване на разходи за декриптиране на информацията. Излага съображения, че депозираните свидетелски показания подкрепят гореизложените изводи. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част с присъждане на разноски.
Решението в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по предявени от „К. БГ“ ООД срещу „П.И.П. К.“ ООД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 14 203. 71 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби, както и сумата от 1 955.
83 лева, обезщетение за пропуснати ползи, настъпили в резултат от 3 неизпълнение на договор № 400005753 за абонаментно поддържане на компютърна техника от 01.11.2015 г. от страна на „П.И.П. К.“ ООД, ведно със законна лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове, като е посочил, че е изпълнил надлежно задълженията си по договора. Навел е доводи, че не е имал задължение за водене, съхранение и правилно архивиране на данните от компютърните системи на ищеца, неизпълнението на което е довело до процесните щети, като той не е имал задължение за осъществяване на ежемесечен мониторинг. Изложил е твърдения, че достъпът му до сървъра, в който до определен момент се архивирали данните, е бил ограничен, като в същото време ищецът не осигурявал необходимата техника. Поддържал е, че ищцовото дружество не е изпълнило редица свои задължения по договор, което е спомогнало за настъпване на увреждането. Изложил е, че заразяването на системата на ищеца би било невъзможно без активно поведение на негов служител, за което, на основание чл. 8, ал. 3 от договора, ответникът не отговаря.
По делото не се спори, че между страните е сключен договор № 400005753 за абонаментно поддържане на компютърна техника от 01.11.2015г., по силата на който ответникът се е задължил да извършва дейността по поддръжка на компютърна техника, собственост на ищеца.
Съгласно чл. 1 от договора, това включва профилактика на компютърна техника, проверка състоянието на мрежата и инсталираното програмно осигуряване - четири пъти годишно; оценка на IT риска; изготвяне на предложение за оптимизация на дейността; следене за обновяване на антивирусната защита с информация за нови вируси; следене за правилното архивиране на данните и други услуги и дейности.
По делото не се спори също така, че на 25.09.2018г. след зловредна намеса в компютърната система на ищеца е била криптирана и е бил ограничен достъпът до цялата налична в системата информация.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде кредитирано се установява, че последният архив на данните на ищеца - „К. БГ“ ООД, е бил направен на 12.03.2018г. Вещото лице дава констатация, че ако е бил прилежно воден, защитен и поддържан архИ. на ищеца, е можело да се предотврати загубата на информация при подобна хакерска атака и да не се стигне до заплащане на парична сума в биткойни, респ. не би имало нужда ищецът да заплаща декриптирането на информацията, защото е можел да я възстанови от архИ.. При наличието на редовно архивиране на данните на сървъра на „К. БГ“ ООД, е можело да бъде преодоляно криптирането чрез възстановяване на коректно архивираната информация без да се налага заплащане. Съгласно заключението на вещото лице, последният успешно направен архив на данните на ищеца е 6 месеца преди събитието по криптиране на информацията. За периода 18.03.2018 г. 22.09.2018г. няма Log файл, който да показва успешно направен backup на 4 данните на ищеца. В заключението е посочено, че не е бил воден редовно backup на данните на ищеца. Вещото лице посочва, че в случай, че е воден ежемесечният мониторинг на системата за грешки, е можело те да бъдат своевременно отстранени и да се възстанови редовното архивиране на информацията.
По делото са разпитани свидетелите А.С.А., К.Р.К., С. Ю..П. и Д.А.Х..
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че в обхвата на задълженията на ответника по договора е било дейността по следене за правилното архивиране на данни от системата на ищеца. След като е взел предвид заключението на вещото лице е приел, че ответникът не е изпълнил задължението си, като информацията на ищеца не е била архивирана за периода от 18.03.2018г. до настъпване на пробИ. в системата.
Достигнал е до извод, че от това неизпълнение за ищеца са настъпили вреди под формата на загуби от извършени разходи за възстановяване на криптираната информация.