Определение № 984 от 15.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 984 гр. Бургас, 15.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500403 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.1 ГПК.

Образувано е по повод жалба на „Уви Кредит Булбанк“ - АД – гр.София, срещу Определение №1153/20.02.2024г., постановено по ч.гр.д.№557/24г., с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на Заповед №380/31.01.2024г. , издадена по ч.гр.д.№557/24г., в частта, относно разноските.

Жалбоподателят изразява недоволство от постановеното определение, като претендира отмяната му с постановяване на въззивно определение, с което в негова полза да бъдат присъдени още 299.01 лева.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.01.24г., „Уни Кредит Булбанк“ – АД, чрез процесуален представител адвокат Стоян Георгиев Атанасов от АК - София, е предявил заявление по чл.417 ГПК, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Т. Р. М., за следните суми: 2306.50 лв. – главница, дължима по сключен между страните договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка с № 402/0046/35988246/08.07.2015 год.; 777.25 лв. - мораторна лихва, начислена за периода от 10.08.2022 год. до 30.01.2024 год., законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2024 год. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 161.68 лв., в т.ч. 61.68 лв. – държавна такса и 399.01 лв. – адвокатски хонорар.

По заявлението е издадена Заповед №380/31.01.24г. относно претендираните суми. По направеното искане за разноски, съдът е намерил, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се следват деловодни разноски, в т.ч. адвокатски хонорар, чийто размер следва да се определи съобразно указанията, дадени с Решение на Съда на ЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16, относно прилагането на чл.101, пар.1 от ДФЕС във вр. с чл.3, пар.3 от ДЕС, при отчитане спецификата, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и че ограниченията на минималните размери на 1 адвокатските възнаграждения, наложени с Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С, не отговарят на легитимни цели, респ. не се свеждат до осигуряване изпълнението на тези легитимни цели.

С молба вх.№7189/19.02.24г., заявителят е поискал от съда да измени заповедта в частта, относно разноските, като присъди още 299.01 лева – адвокатско възнаграждение с оглед материалния интерес на подаденото заявление и съобразно изводите на ВКС в Определение №28/21.01.22г. по ч.т.д.№2347/21г. Според заявителя, претендирания размер е под минималния, посочен в чл.7, ал.7, вр. ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. МРАВ, който е 545.03 лева с ДДС.

С тук обжалваното определение, БРС е приел, че поначало възнаграждението е присъдено законосъобразно. Но като допълнителен аргумент е изложил съображения, основани на Решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 год., постановено във връзка с отправени запитвания относно тълкуването на чл.56, параграф 1 и чл.101, параграф 1 ДФЕС, както и на Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22.03.1977 год. относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги. Като краен извод съдът е приел, че възнаграждението за защита на заявителя в заповедното производство следва да се определи и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, извършените от пълномощника на страната процесуални действия и положените от адвоката усилия, а именно: попълване на заявление по образец и евентуално депозиране на доказателства в срока по чл.415, ал.1 ГПК, относно предявяване на установителен иск, каквито са обичайните действия за защита на страна в заповедно производство.

В частната жалба се изразява недоволство от акта на съда. С цитиране и позоваване на Определение №28/21.01.22г. по ч.т.д.№2347/21г. на ВКС, жалбоподателят намира, че следва да му бъде присъдена сумата 399.01 лева (или още 299.01 лева), която е в рамките на минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Бургаският окръжен съд, при така установената фактическа обстановка, като взе предвид изложените от страните съображения намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съобразно нормата на чл.413, т.6 ГПК, освен друго, заповедта за изпълнение следва да съдържа разноските, които длъжникът следва да плати. В общата разпоредба на чл.78, ал.1 ГПК са посочени разноските, които подлежат на присъждане на страната, в чиято полза се е произнесъл съдът – заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.

Съобразно нормата на чл.36 ЗАдв., адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.

В настоящия случай по делото е представено пълномощно, с което адвокатска кантора „Атанасов и Иванов“ - дружество по ЗЗД е упълномощена от законните представители на „УниКредит Булбанк“ – АД да представляват Банката пред различни органи и институции в Република България, в това число в съдебни производства. Представени са и: преводно нареждане и фактура №9673/25.01.24г., относно заплатени в полза на дружеството 1570.67 лева – правни услуги, съгласно възлагателен протокол №10240105/25.01.24г.; възлагателен протокол, относно заплатени суми – адвокатско възнаграждение за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Т. Р. Маринова, в размер на 327.01 лева с включен ДДС.

Бургаският окръжен съд намира, че в полза на заявителя следва да се присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство, в размер на сумата 327.01 лева, съобразно посочените по-горе писмени доказателства. Съдът споделя поначало аргументите на БРС, основани на посочената практика на СЕС, в каквато насока е и Решение от 25.01.24г. по дело С-438/22, относно незадължителния характер на Наредба №1/2004г. МРАВ при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Но независимо от това, въззивният съд намира, че намаляване размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на страната може да се 2 извърши не служебно, а по възражение на насрещната страна. В едностранното производство по чл.417 ГПК, насрещната страна има ред за защита – същата може да заяви насрещно възражение за прекомерност по реда на чл.413 ГПК и тогава съдът следва да обсъди предпоставките, касаещи размера на възнаграждението, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

По отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение за изготвяне на покана за доброволно изпълнение, определението на БРС е правилно и законосъобразно – това възнаграждение не е заплатено в рамките на съдебното производство, за да подлежи на присъждане като съдебно - деловодни разноски, а и не са представени доказателства за заплащането му.

Поради това определението на БРС разпореждането в обжалваната част следва да бъде отменено частично – за сумата 227.01 лева. в останалата част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1153/20.02.2024г., постановено по ч.гр.д.

№557/24г., в частта, с което е отхвърлена молбата на „Уникредит Булбанк” АД, за изменение на Заповед №380/31.01.2024г., издадена по ч.гр.д.№557/24г., в частта, относно разноските, за сумата 237.01 лева – адвокатско възнаграждение И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът Т. Р. М. от ***, ЕГН – ********** , ДА ЗАПЛАТИ на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление в гр.

София, район „Възраждане”, пл.“Св.Неделя“, №7 СУМА, в размер на още 227.01 лева – съдебно – деловодни разноски – адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1153/20.02.2024г., постановено по ч.гр.д.

№557/24г., в частта, с което е отхвърлена молбата за сумата над 227.01, до претендирания размер от 299.01 лева.

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение в горния смисъл.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3