Решение № 150 от 17.08.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. *****, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20261420200494 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. П. И. от гр.*****, срещу Наказателно постановление № 26-0967-000219 от 02.06.2026г, издадено от Началник група в ОДМВР *****, Сектор ПП, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР му се отнемат общо 10 точки.

В жалбата се поддържа, че НП е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Вмененото нарушение било несъставомерно от субективна страна, тъй като жалбоподателят не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на л.а.Налице било неизпълнение на задълженията в тази насока от страна на администрацията.Позовава се на ТП № 22/05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Иска се отмяна на обжалваното НП. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, и не взема изрично становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС *****, с което е представена административната преписка, ответникът моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави искане при евентуално уважаване на жалбата за присъждане на адвокатско възнаграждение под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум. Не претендира разноски.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване и против акт от категорията на обжалваемите - НП.

1

Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4727207/27.02.2026г. от Цв.Ц.

- мл.полицейски инспектор в РУ Б.***** към ОД на МВР *****, против жалбоподателя, за това,че като водач на лек автомобил, на 27.02.2026г., около 15.49 часа, в град ***** бул.“ **“,бл.66 , управлява лек автомобил м.„**“, с регистрационен номер *****, собственост на ***** Д.ов П. от гр.*****, като към датата на проверката л.а. е със служебно прекратена регистрация от 09.12.2025г., или управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

На същата дата на жалбоподателят е съставен и АУАН и за това,че управлява същия лек автомобил без сключена застраховка „ГО“,което всъщност е предпоставката за служебно прекратената регистрация на автомобила. За това нарушение е издадено друго НП/стр.32/, влязло в законна сила, което не е предмет на настоящето производство.

Констатирано е в акта- процесния, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП, която норма предвижда: “По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, подписан е от него, връчен му е лично ,като в графа „възражения“ е посочено, че липсват такива.

Съставеният акт- процесния и преписката са били изпратени на ВрРП за търсене евентуална наказателна отговорност от жалбоподателя за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК. С постановление № 1603 от 18.05.2026 г. по ПП № 1603/2026г. по описа на ВрРП е прекратено образуваното ДП на основание чл.199, 243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК, и преписката – върната отново на АНО.

След връщането било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с описана идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Последната разпоредба гласи:“ Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба от 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред,или е регистрирано,но е без табели с регистрационния номер“. В НП е възпроизведена констатацията от АУАН,както се изложи, че процесният л.а. се е движел без да е регистриран по надлежния ред,тъй като е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени доказателства: НП №26-0967-000219 от 02.06.2026г, АУАН с е р и я GA № 4727207/27.02.2026г., мотивирана резолюция, справка за историята за регистрация на МПС, два бр.писма, постановление за прекратяване на ДП от 18.05.2026г., справка за нарушителводач, заверено копие от заповед №8121з-1632/ 02.12.2021 г.,писмо-справка от 03.07.2026 от с-р ПП,копие от НП № 26-0967-000097/13.03.2026г., копие от разписка за платена глоба, копие от застрахователна полица със срок на валидност 02.03.2026г.до 01.03.2027г.,справка 2 от ГФ,пълномощни. Писмените доказателства не се оспорват от страните, същите са еднопосочни и кореспондиращи си, поради което съдът ги кредитира изцяло.

В хода на делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Цв.Ц.-актосъставител и Ст.Ц. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Двамата свидетели са категорични, че на посочените дата, час и място в акта и НП са констатирали отразеното в акта нарушение. Направили справка и установили, че л.а. е със служебно прекратена регистрация.Втората свидетелка си спомня че след време се появил сина на жалбоподателя, и направил възражение, че нито жалб., нито той като собственик са уведомявани за служебно прекратената регистрация. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления.

Същите са незаинтересован от изхода на делота, показанията им са последователни и безпротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят и от останалите доказателства по делото-писмени,вкл.и от изложеното от самия жалбоподател в жалбата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното: Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите - НП, поради което се явява процесуално допустима. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент от чл.314 ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в обжалвания санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура,и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

При издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения.И в АУАН и в НП нарушението е описано достатъчно конкретно,ясно и подробно.Не е налице разминаване в нито един детайл.

От възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че жалбоподателят като водач на лек автомобил, на 27.02.2026г.г., около 15.49 часа, в град ***** бул.“ **“,бл.66 , управлява лек автомобип м.„**“, с регистрационен номер *****,собственост на ***** Д.ов П. от гр..*****, като към датата на проверката л.а.е със служебно прекратена регистрация от 09.12.2025г. ,или управлява МПС,което не е регистрирано по надлежния ред.

С това жалбоподателят е извършил нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.Осъществил е обективния състав на посочената норма. Правилно е посочено и в акта и в НП в какво се изразява нарушението. Правилно е определена и посочена и санкционната норма – чл.175 ал.3 предл.1 ЗДвП, която санкционира водач, който е управлявал нерегистрирано по съответния ред МПС.

Независимо от това, съдът намира, че НП е издадено при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон.Нарушението, за извършването на което е наказан водача е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143 ал. 10 от 3

ЗДвП. Посочената норма на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след измененията (ДВ, бр.

64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.

574 ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574 ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваното НП, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, съгласно тази редакция на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Но считано от 01.08.2025 г., нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането (КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574 ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Р. България орган да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574 ал. 10 от КЗ, е съществено изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, в това число и на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност. В случая по делото няма доказателства за извършено уведомяване на собственика ипи ползвателя на автомобила за липсата на валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите относно въпросното МПС - нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център, поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574 ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната санкция за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че доколкото в тежест на ответника е да устави и да докаже съществуването, към датата на издаване на оспорения акт, на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата материалноправна предпоставка за налагане на санкцията, доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574 ал. 10 от КЗ, следва да са били събрани към момента на извършеното служебно 4 прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, респективно към датата на постановяването на акта за налагане на санкция по ЗДвП. В случая доказателства за изпълнение на процедурата за уведомяване, към датата на издаване на обжалваното НП, не са били представени и не са налични.Не се и навеждат подобни доводи Това, освен че сочи на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяването на оспорения акт /НП/от гл. т. на изискването по чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на елемент на административното нарушение, извършването на което е основание за издаване на процесното НП. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение е довело до фактическа правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличие на основание за налагане на санкция по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. Дори и съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП в действащата й редакция след изменението (обн. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), да липсва законово предвидено задължение за органите на МВР за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал. 11 от Кодекса за застраховането, както към датата на вмененото като извършено от жалбоподателя нарушение, така и към момента на издаване на оспореното НП, то в действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува - чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регламентира уведомяване на собственика на ППС, посочен в регистъра, при служебно прекратена регистрация на превозното средство по чл. 143 ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 07.11.2023 г.) от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал. 1, т. 2 се извършва: т. 8. (нова - ДВ, бр. 30 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2017 г., в сила от 01.08.2017 г.) по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл.18 б ал.2 от цитираната Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственика на ПС, посочен в регистъра. Както се посочва в ТП № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС-„… в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП…. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4 ал. 1 т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация.Съгласно чл. 18б ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при 5 прекратяване на регистрацията по ал. 1 т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственика на превозното средство…“. Както се посочи, действащата разпоредба на чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. регламентира уведомяване на собственика на ППС, посочен регистъра. И „ не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация“.