Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2407 от 01.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 4520/2025
Вид
Решение № 2407
Подписан
01.07.2025
В сила
14.11.2025
Състав
ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.16, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.14 · Закон за движението по пътищата
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2407 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110204520 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от И. С. Ц., ЕГН **********, против наказателно постановление № 24-4332-027010 от 08.11.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пред.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Сочи се, че Ц. не е извършил твърдените нарушения, а описаната в НП фактическа обстановка не отговаряла на истината. Твърди се и прекомерност на наложените наказания, като се прави алтернативно искане за намаляване на техния размер.

1

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП. Заявява, че в хода на делото и от събраните гласни доказателства не се установявали по категоричен начин отразените обстоятелства на извършените нарушения, които се твърдят в НП. Не били налице обективни данни Ц. да е навлязъл в лентата за насрещно движение, като на мястото на ПТП нямало линия, разделяща лентите за движение.

Същият не бил напускал мястото на произшествието, тъй като не е разбрал в момента на възникването на съприкосновението с другия лек автомобил, поради което липсвало виновно поведение. Незабавно след подаването на сигнала от другия водач Ц. предприел действие по спиране на автомобила и изчакване на полицейските органи на безопасно място. При условията на алтернативност иска намаляване на наложеното наказание до неговия минимум. Претендира разноски.

Процесуалният представител на АНО пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че актът за установяване на административно нарушение е издаден от правоимащо лице - младши автоконтрольор при Пътна полиция, в рамките на неговата компетентност и съгласно неговите правомощия. НП също било издадено от легитимирано лице. Изложените обстоятелства в акта били достатъчни, за да се приеме в цялост, че лицето е извършило нарушението и е могло да организира защитата си. Безспорно било установено от обективна и субективна страна, че е осъществен съставът на нарушението, а наложените наказания били съответни на извършеното нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Представя писмени бележки.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.10.2024 г. около 19:40 часа, жалбоподателят И. С. Ц. управлявал 2 лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *****, като се движел в град София по бул. „***“ в посока от ул. „***“ към ул. „***“. След кръстовището с ул. „Старата воденица“ пред номер 16 на бул. „***“, жалбоподателят навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с движещия се срещу него в обратна посока лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** управляван от свидетеля Г. П.. Свидетелят П. бил в автомобила с цялото си семейство – съпругата и двете си деца. Той видял идващия насреща му автомобил, който започнал да навлиза в неговата лента и затова отбил максимално вдясно на платното за движение, но въпреки това не успял да избегне удара с идващото насреща му превозно средство. Свидетелят П. поне успял да предотврати челен удар между двата автомобила, като в случая автомобилът на жалбоподателя Ц. с лявата си част ожулил лявата част на автомобила на свидетеля П.. Въпреки настъпилото произшествие, жалбоподателят Ц., който бил в нетрезво състояние (употребил алкохол), но за това деяние има образувано висящо наказателно производство, понеже е установена концентрация над 1,2 промила на хиляда, не спрял, за да установи последиците от произшествието, а продължил движението си с автомобила.

Тогава свидетелят П. направил обратен завой и тръгнал с автомобила си след жалбоподателя, като започнал да му подава звукови и светлинни сигнали, за да спре. Жалбоподателят Ц. преустановил движението си едва до номер 85 на ул. „***“. Свидетелят П. отишъл до автомобила на жалбоподателя Ц. и видял, че последният бил в неадекватно състояние, явно употребил алкохол.

Жалбоподателят Ц. започнал да предлага пари на П., за да не подава сигнал в полицията, но свидетелят П. отказал и се обадил на телефон 112. Докато дойдат полицаите жалбоподателят Ц. продължил да предлага пари на свидетеля П.. Дошлите на място полицейски служители изпробвали двамата водачи за употреба на алкохол, като резултатът на свидетеля П. бил отрицателен, а този на жалбоподателя Ц. бил над 3 промила на хиляда. Дори докато жалбоподателят Ц. бил до полицейския автомобил, за да бъде изпробван за употреба на алкохол, загубил равновесие и паднал на земята.

След това жалбоподателят бил отведен до болнично заведение за даване на кръвна проба, а свидетелят П. отишъл във 02 РУ-СДВР със съпругата си, за да дадат сведения по случая.

Срещу жалбоподателя Ц. бил съставен АУАН № 1423115 от 21.10.2024 г. за нарушения на чл.16, ал.1, т.1, пред.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

3

Актът бил връчен лично на Ц. на същата дата за запознаване и последният го подписал без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушенията.

Административнонаказващият орган приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 24-4332-027010 от 08.11.2024 г., с което за нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пред.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите Г. П., В. П. и ***, както и от писмените доказателства - приложените по делото скица на ПТП, протокол за ПТП и снимков материал.

Свидетелят Г. П. подробно разказва как на процесната дата се прибирал със съпругата си и двете си деца към село Световрачене с лек автомобил „*** ***“, бял на цвят, с рег. № ****. Управлявал автомобила, като пред него имало джип, който изведнъж отбил вдясно, а отпред срещу тях видял автомобил, който криволичел от другата страна на платното. Свидетелят П. също отбил максимално вдясно и дори спрял, като тогава автомобилът, който идвал насреща влязъл в неговата лента за движение и го зажулил отляво. След това свидетелят обърнал автомобила и тръгнал след другия водач, понеже той не спрял след удара, като му присветвал с фаровете, за да отбие. Малко понататък другият водач отбил на тротоара. Свидетелят П. отишъл до автомобила му и чукнал на стъклото. Попитал го какво става. Другият водач отворил вратата, като бил неадекватен и изглеждал пиян. Започнал да предлага пари на П., но той му отказал и звъннал на телефон 112. Дори човекът, който бил с джипа, също бил обърнал и той бил звъннал на телефон 112, но след като не бил потърпевш, от телефон 112 му казали, че нямало смисъл да остава на мястото. Докато дойдат органите на реда другият водач продължавал да предлага пари на П.. Свидетелят П. звъннал на родителите си да вземат децата, защото било студено. Дошли органите на реда. Направили 4 тестове за алкохол с дрегер, като този на П. бил 0,0 промила, а на другия водач над 3 промила. Докато били при патрулката другият водач дори паднал до нея.

След това го отвели за кръвна проба, а П. отишъл във 02 РУ-СДВР.

Свидетелката В. П. също споделя, че се прибирали със съпруга й Г. от „***“ с децата. В кв. „***“, точно преди прелеза за кв. „***“, пред тях карал джип, който изведнъж отбил рязко надясно, след което съпругът й също се опитал да мине вдясно, но до тях имало контейнери за боклук и не успели да минат плътно вдясно. Тогава чула, че имало нещо като удар по колата.

Попитала съпруга си какво става, защото той извикал и казал, че ги е ударил човекът, който е карал в насрещното. Понеже другият водач не спрял, съпругът й направил обратен завой и тръгнал след него, като свирел с клаксона и пускал светлини, за да може да отбие. Другият водач пак тръгнал да влиза в насрещното платно и след това спрял пред една къща в близост до църквата на кв. „***“. Съпругът й слязъл и отишъл при него. Не чула разговора, който са водили, но съпругът й после дошъл и казал, че другият водач е пиян. Тя слязла и отишла до другия автомобил, като видяла, че действително човекът в него бил доста пиян. Почти не можел да говори. Те казали, че ще извикат полиция, а той им предложил пари. Тя отвърнала, че няма да приемат пари, защото може да блъсне някой човек, предвид неговото състояние. След това дошла полиция. Направили проби за алкохол. На съпруга й пробата била 0,0 промила, а на другия водач над 3 промила. Въпросният човек даже паднал зад патрулката на КАТ, когато се опитвали да му вземат проба за алкохол. След това го отвели за кръвна проба, а П.и отишли във 02 РУ-СДВР да дадат сведения. Показанията на свидетелите П.и са логични, последователни, непротиворечиви и съответстват изцяло на писмения доказателствен материал по делото – съставения протокол за ПТП и скица към него, поради което съдът им дава пълна вяра. Разказаното от свидетелите напълно кореспондира с изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП.

Полицейският служител *** е съставил акта за установяване на административно нарушение. Той сподели, че били изпратени на ПТП от дежурната част на отдела. На мястото, когато пристигнали, били техни колеги от 02 РУ-СДВР, участниците в настъпилото по-рано ПТП, както и свидетелиочевидци. От направените на място огледи и разпити на свидетели установил, че водачът на лекият автомобил „***“ е навлязъл в насрещна пътна лента, 5 реализирал е ПТП със спрелия вече насрещно движещ се автомобил, след което без да спира е напуснал мястото на ПТП. Другият водач го последвал и след подаване на сигнал чрез клаксона, водачът на лекия автомобил „***“ спрял. При обработване на ПТП двамата водачи били изпробвани за алкохол.

Пробата на водача на лекия автомобил „***“ била над 3,00 промила. Същият бил задържан и транспортиран до УМБАЛ „Св. Анна“, където дал проби от кръв, след което бил задържан във 02 РУ-СДВР. Реално показанията на свидетеля Костов напълно кореспондират с казаното от свидетелите-очевидци П.и относно механизма на настъпване на произшествието и напускането му от виновния водач.

Въз основа на изложеното до тук, съдът прие за категорично доказана описаната по-горе фактология.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното от правна страна: