Решение № 1890 от 07.11.2017, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 1890 Година

2017, 07.11 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ІІ отд., VІІ състав на 11.10.2017 година в публичното заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2000 по опи­са за 2017 година и като обсъди :

Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба от „П.С.В.-Г.“ООД с адрес на управление село *** против РА № Р-24-1401840-091-01 от 17.11.2014г., издаден от З.Д.В., Началник сектор „Ревизии“ и В.И.К.– гл.инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден с Решение №98/09.02.2015г. на Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП само в ЧАСТТА за отказан данъчен кредит в размер на 2 092,05 лева за данъчен период 08.2011г. по фактури, издадени от „„М.Е.“ ЕООД

Твърди се незаконосъобразност на РА в частта му относно непризнатия данъчен кредит като се сочи, че констатациите на приходната администрация не се подкрепят от извършените в хода на ревизията процесуални действия и установените факти и обстоятелства, респ. доказателства за тях.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован чрез постоян­ния синдик Ванко Митев, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив нами­ра подадената жалба в частта за отказан данъчен кредит по фактури, издадени от „М е.“ ЕООД, за неоснователна и настоява за отхвърлянето и, като подробни мотиви излага в представената по делото писмена защита. Претен­дира се юрисконсултско възнаграждение.

Настоящото производство е повторно във връзка с Решение № 9112/ 11.07.2017 г. по адм. д. № 2503/2016 г. на ВАС, I отд., с което делото е върнато на друг състав от съда, с оглед липсата на фактически установявания по дос­тав­ките за данъчен период м.08.2011 г., извършени от „М е.“ ЕООД, както и произнасяне по законосъобразността на РА в тази му част.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жал­ба­та, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна.

Относно отчетените доставки на стоки от доставчик „М е.“ ЕООД, по фактури с №**********/19.08.2011г. и № **********/23.08.2011г., с пред­мет на доставка – строителни материали, включени от РЛ в данъчен период 01.08. – 31.08.2011 г., са установени следните факти и обстоятелства.

В предходното ревизионно производство е изготвено Искане за извърш­ване на насрещна проверка № 1600-35-1303011-3/14.08.2013 г. на дружество „М е.“ ЕООД, село Бдинци, явяващ се доставчик на „П.С.В. Груп“ ООД по процесните фактури за м.08.2011 г.

Извършената насрещна проверка е документирана с Протокол за из­вършена насрещна проверка № 1600-35-1303011-3/23.09.203 г., заведен с вх. №3589-1/30.09.2013г.

В тази връзка е изготвено ИПДПОЗЛ

№18192-1/20.082013г., което е изпра­тено за връчване с обратна разписка на адреса за кореспонденция. Об­ратната разписка е върната с отметка „непотърсено“.

Извършена е проверка в ИМ на НАП и е установено, че ЗЛ е дерегист­рирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, считано от 14.11.2011г., какти и, че за данъчен период м.08.2011 г, ЗЛ няма подадени СД по ЗДДС и дневници за покупки и продажби.

В хода на предходната ревизия относно „М е.“

ЕООД е изготвено второ ИИНП с № 1600-35-1303011-3/14.10.2013г. , като резултатите от провер­ка­та са обективирани с

Протокол за извършена насрещна проверка № 1600-35-1303011-3-1/08.11.2013г., изпратен с писмо изх. № 22022-3/08.11.2013 г. и вх. № 4528-1/11.11.2013г.

При извършената насрещна проверка и събраните доказателства е уста­новено, че процесното ИИНП е връчено чрез кметския наместник на с. Б., а от ЗЛ е представено писмено обяснение от представляващия фирмата, в кое­то е декларирано, че не знае за „П.С.В. Груп“ ООД, няма нищо общо с нея, не разполага с никакви документи и не знае по какъв начин личните й данни са стигнали до тази фирма. Лицето, вписано като представляващ с индивидуализиращи данни и адрес за кореспонденция, собственоръчно е дек­ларирало, че не са извършени такива доставки.

Относно издадените на „П.С.-В. Груп“ ООД две фактури, констатацията на ревизиращият екип е, не е потвърдено и доказано от страна на доставчика, посочен във фактурите, реално извършване на тези доставки.

Така органите по приходите са приели, че по безспорен начин е устано­вено, че такива фактури не са издавани от проверяваното лице, не са извърше­ни доставки, в резултат на което ДДС, посочен във фактурите се явява непра­во­мерно начислен и в резултат на това от РЛ е приспаднат неправомерно да­нъчен кредит по тях.

При преглед на ревизионната преписка от предходното ревизионно производство, в т. ч. и представеното възражение от РЛ, е установено, че от­нос­но този доставчик и тези фактури, във възражението няма направен комен­тар и изразено становище, както и не са представени допълнителни писмени доказателства.

Цитираните документи са приобщени към РД №

Р-24-1401840-092-01/ 24.10.2014 г., като срещу същия няма депозирано възражение относно тези конс­та­тации на приходната администрация.

На основание чл.68 ал.1, т.1 и чл. 69 ал.1, т.1 във връзка с чл.70 ал.5 от ЗДДС и чл.6 и чл.12 от с. з. е отказано правото на приспадане на данъчен кре­дит в размер на 2 092,05 лв. по фактурите, издадени от „М е.“ ЕООД, включени в данъчен период м.08.2011 г.

В изслушаната и приета без възражения ССчЕ, по отношение на този доставчик, вещото лице е констатирало, че „М е.“ ЕООД не е представил счетоводни регистри, по делото също не са налични такива и не може да се отговори на въпроса – намерили ли са доставките отражение в счетоводството при спазване на изискванията на ЗСч.

Установило е също така, че за данъчен период м.08.2011г. няма подадени СД по ЗДДС и дневници за покупки и про­дажби. Експертизата е установила, че процесните две фактури са намерили от­ражение само в счетоводството на „П.С.В. – Груп“ ООД.

В хода на съдебното производство относно доставките от това дружество не са представени допълнителни доказателства.

При така установеното от фактическа страна съдът намира оспорвания ревизионен акт, с който на жалбоподателя е отказано право на прис­падане на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчика: „М е.“ЕООД, за изцяло обоснован и законосъобразен, поради следните съобра­жения.

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпостав­ките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това, на-лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 или чл.9 ал.1 ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл.71 ал.1, т.1 ЗДДС, свързано с при­тежаването на данъчен документ /фактура/, издадена от доставчика.

Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е наличието на осъ­ществена облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС на стоките по фак­турите, издадени от „М е.“ ЕООД – сика монотоп 620 еволюшън и ardex S 1-K хидроизолация бака, ardex X 701 F лепило торба и ardex S 16 FLEX.

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между пре­кия доставчик и жалбоподателя са обосновани с липсата на данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал.1 ЗДДС, доколкото липсват доказателства за прехвър­ля­не собствеността върху стоката от този пряк доставчи „М е.“ЕООД на жал­боподателя.

Според легалното определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по сми­съла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго ве­щно право върху стока, а според чл.25 ал.1 от закона, данъчно събитие е дос­тав­ката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпо­ред­бата на чл.25 ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия слу­чай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

В казуса според съда не е установено прехвърляне правото на собстве­ност върху стоката – строителни материали от доставчика “М е.” ЕООД на жалбоподателя, което съставлява доставка на стока по смисъла на това поня­тие, вложено в нормата на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007 г.

Представените в тази връзка писмени доказателства са абсолютно и крайно недостатъчни, за да обосновават категоричен извод в тази връзка.

Така, на първо място, непредставянето на изисканите от органите по приходите документи и писмени обяснения от доставчика „М е.“ ЕООД е дало основание да се приеме, че липсата на документи, доказващи прехвърля­нето на собствеността върху стоката е индиция, че това реално не е сторено.

На второ място, не е оборена констатацията на приходната админист­рация, формирана въз основа на дадените саморъчно изготвени писмени обяс­нения от представляващия това дружество, че няма нищо общо в дружеството-жалбоподател и не е издавало спорните фактури, като в тази насока не са представени никакви доказателства.

От проверката в информационните масиви на НАП е установено, че дружеството доставчик, че за данъчен период м.08.2011 г. няма подадени СД по ЗДДС и дневници за покупки и продажби, а отделон от отва, дружестното е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 14.11.2011 г.

Липсват каквито и да било доказателства по какъв начин е транспорти­рана стоката, доказателства за собствен или нает транспорт от този доставчик, от кои лица е извършен транспорта, от кои лица е осъществено приемо-пре­даването на стоката, товарителници, пътни листове, приемо-предавателни про­токоли.

Липсват счетоводни записвания относно съхранението на стоките, както и наличността и в патримониума на доставчика към датата на издаване на фактурите. Липсва информация и за осъществено плащане на същите.

Така предс­тавените копия на фактури и счетоводните им отразявания в счетоводст­вото на жалбоподателя, са крайно недостатъчни за опровергаване тезата на ор­ганите по приходите за липса на реална доставка.

Не може да се приеме и, че е налице транзитна продажба, а именно, че „М е.“ЕООД да е само посредник в сделката, тъй като транзитната про­даж­ба на стоки по смисъла на чл.329 ал.1 от ТЗ, представлява договор, по си­лата на който, продавачът се задължава да предаде стоката на трето лице, което е посочено от купувача. Тук има две правоотношения: 1) между продавач и купувач – страни по договора за транзитна продажба и 2) между купувач и трето лице, което също е договор за продажба, но купувачът по първото пра­воотношение е продавач по второто. Следователно има две продажби. Между продавача и 3-тото лице няма правоотношение. Тъй като стоката се получава направо от третото лице и цената може да се заплати от него (ал.3). Това е ясно и без изрично правило, 3-тото лице сигурно ще трябва да плати нещо и на продавача, защото иначе не би имало смисъл от тази конструкция. За да може продавачът да изпълни задължението си по договора, той трябва да съобщи на купувача за изплащането на стоката на третото лице. Освен това, продавачът трябва да предаде на купувача копие от документите, които придружават стоката. Това е необходимо и за двете правоотношения. ТЗ не урежда преми­наването на собствеността и риска, затова се прилагат общите правила на ЗЗД (чл.24). Но, когато предмет на продажба са родово определени вещи, трябва да се извърши индивидуализация и по двете правоотношения. Тя може да се извърши и от третото лице. С една и съща индивидуализация рискът може да премине към купувача по първото правоотношение и към третото лице по вто­рото. Транзитната продажба се различава от финансовия лизинг по това, че при нея прехвърля собственост, а при договора за финансов лизинг не.

Или иначе казано, предвид изложеното относно транзитната продажба, както и от оскъдните представени доказателства и писмени обяснения на предс­тав­ляващия „М е.“ ЕООД, не може да се изведе извод, че е налице такава, т.е. че стоката е превозена директно до клиента от неговия доставчик.