Решение № 28 от 29.01.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Сливница, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100716 по описа за 2023 година

Постъпила е молба от А. П. В. с ЕГН:********** от (настоящ адрес) с.

Пр., общ.Б., ул.“П.“ №4, чрез адв. Цв.П. – САК с искане за издаване на заповед за незабавна защита спрямо нея, срещу акт на домашно насилие, упражнено й от Б. П. В. от същия административен адрес.

Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и приложените към нея писмени доказателства – декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Пострадалата, А. П. В., е непълнолетна. Съдът приема, че е редовно сезиран, доколкото, пълномощникът й, адв. П. е упълномощена от пострадалата лично и със съгласието на майка си, неин законен представител – В. Д. Д.. Съгласно действащата към момента уредба, непълнолетните могат да извършват процесуали действия лично и със съгласието на законните си представители.

Пострадалата, А. П. В., твърди, че ответникът е неин дядо по бащина линия. Твърди, че живеят в една къща на различни етажи на един и същи административен адрес.

Твърди, че на 15.09.2023г. около 16,00ч., дядо й, Б. П. В., бил „напит“ и в детската й стая, на посочения по-горе адрес, я обиждал. Твърди, че на 25.09.2023г., около 16,10ч., ответникът, пиян, нахлул в детската й стая, докато се преобличала и била гола, нарекъл я „боклук“ и „пикла“; казал й че по всяко 1 време можел да я изхвърли. Твърди, че на 03.10.2023г., около 15,30ч. в центъра на с.Пр. ответникът я псувал и обиждал.

Твърди, че няма очевидци на акта на домашно насилие, но има искане за допускане до разпит на свидетел, който да установи твърдените от нея факти и обстоятелства относно извършения спрямо нея акт на домашно насилие на посочените дати . Иска се и изслушване на свидетел в режим на довеждане, с който да установи за употребата на алкохол от ответника и отправените от него към пострадалата обиди.

Извършеният акт на домашно насилие се потвърждава представеното от молителя писмено доказателство – декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Моли за изслушване на свидетели в подкрепа на твърденият акт на домашно насилие.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, молителката поддържа молбата си. Претендира присъждането на разноски.

В представеният писмен отговор, отв.В., оспорва иска, като счита същия за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Излага твърдения за влошени с майката на молителката, свързани с имотни спорове и наличието на образувано съдебно производство срещу нея за извършен акт на домашно насилие по отношение на Сн. В. (майка на В. Д. Д., баба на молителката, А. В. и съпруга на ответника). Представя писмени доказателства и моли за изслушването В съдебно заседание, ответникът Б. П. В. с ЕГН:**********, оспорва молбата. Моли за изслушване на свидетли. Претендират разноски.

Представят писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени в тяхната съвкупност и пълнота представените доказателствата по делото, приема за установено следното:

Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, в която се съдържат изявления, че на 15.09.2023г. около 16,00ч., дядо й, Б. П. В., бил „напит“ и в детската й стая, на посочения по-горе адрес, я обиждал, като и казал „малка пикла“, „боклук“ и я псувал на мяйка. Твърди, че на 25.09.2023г., около 16,10ч., ответникът, пиян, нахлул в детската й стая, докато се преобличала и била гола, нарекъл я „боклук“ и „пикла“; казал й че по всяко време можел да я изхвърли, защото вече имал брак с бабай по майчина линия. Твърди, че на 03.10.2023г., около 15,30ч. в центъра на с.Пр. ответникът я псувал и обиждал, като казал „Дееба боклука дееба“.

Не се спори, че молителката е живяла с майка си и свидетеля Н.Н. на втория етаж от къща находяща се в с.Пр., ул.“П.“ №4, а ответника със 2 свидетелката Сн. В. живеят на първия етаж от същата къща.

Не се спори, че към момента страните по делото не живеят в една къща.

Не се спори от страните, а и от доказателствата по делото, се установява, че между двете семейства са налице няколко съдебни производства във връзка с акт на домашно насилие упражнено от майката на молителката срещу Сн. В. и във връзка с заведено дело от В. Д. Д. за поставянето под запрещение на Сн. В..

На 19.12.2012г. ответникът е дарил на молителката, негова внучка апартамент находящ се в гр.София, а през 2021г.й открива детска спестовна сметка.

От изготвения социален доклад от АСП – община К. се установява, че според молителката, А. В., проявите на агресивно поведение на ответника, били акт на отмъщение, поради водените дела за неизплатена издръжка срещу баща й. Основните грижи за детето се полагат от майка й – В. Д., като помощ и подкрепа за отглеждането й, майката получавала от св. Н.Н., с когото живее на семейни начала. Молителката е настанена в общежитие към ПГВМСС „******, в което учи. А. е ученичка в 9 клас през учебната 2023/2024г., със специалност „Ветеринарна медицина“, и според директора на училището, тя се справяла добре с учебния материал и непроявявала проблемно поведение.

Ответникът е неосъждан. Представени са медицински документи за проведено оперативно лечение на очите му.

За изясняване спора от фактическа страна са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите – Н.Н.Н. - живее на семейни начала с майката на молителката – В. Д. (по искане на молителката) и Снежанка Д. – баба по майчина линия на молителката / по искане на ответника/.

От свидетелските показания на Н.Н.Н., се установява, че живее на семейни начала с В. Д. от около година и половина на втория етаж от къщата в с.Пр., а на първия етаж живеели Б. и Снежана. Отношенията между двете семейства се обострили след като било спечелено от молителката воденото от нея срещу баща й , син на ответника по делото, дело за издръжка. След този момент, ответника започнал да обижда внучка си, молителката А. В.. На 15.09.2023г., след първия учебен ден, попитал А. как е минал денят й и тя споделила, че дядо й и казал, че може да я изгони от къщата, защото бил собственик. На 25.09.2023г. била разтреперана и им разказала, че дядо й влязъл в стаята й докато се преобличала и й казал, че щял да я изгони. На 03.10.2023г. лично присъствал когато ответникът я напсувал, когато отивала 3 към кметството да вземе някакви документи и не се обърнала на повикването на баба й – Снежа.Свидетелят заявява, че ответникът употребявал алкохол, като в следствие на това ставал агресивен. Според свидетеля, ответникът е продължил да употребява алкохол и след операцията.

Свидетелката Снежанка Д. свидетелства, че не е имало лошо отношение от страна на ответника към внучката им. Според свидетелката на 15.09.2023г. не е имало скандална ситуация между Б. и внучката им, защото двамата излезли 11,30ч. и когато се прибрали нямало никой в къщата. Свидетелства, че действително е имало среща между тях и внучката им пред кметството, на която тя я повикала, но внучка й не й отговорила, но Б. не я е обиждал.

Според нея, отношенията в семейството се променили с появата на св.Н.Н. и били свързани с имотни проблеми – искали тя да им припише дела си от апартамент в гр. София, който бил съсобствен между нея и дъщеря й – В..

На 11.08.2023г. В. Д. е сезирала Софийски окръжен съд с искане за поставяне под пълно запрещение на Сн. Г. Д., предвид заболяването й – Параноидна шизофрения – пристъпен ход с умерен дефицит.

От изготвената СПЕ се установява, че при извършеното освидетелстване, във връзка със случилото се на 26.09.2023г., молителката А.

В. споделила, че ответника нахлул в стаята й, докато, говорела по телефона с една приятелка и щяла да се съблича и взел да й вика „пикла, боклук, ще се махнеш от къщата, сега вече аз съм женен за баба ти и ще те изгоня“, което я притеснило. Според вещото лице особености на социалното развитие на осв.

В. е че:

*Иска да бъде възрастна.

Налице е известен стремеж към самостоятелност и независимост от родителите и възрастните, но споделя вижданията на майка си и отстоява нейните искания. Взима страна и вярва, че всичко, което майка й прави е правилно. В случая отношенията между непълнолетната и майка й показват доверителност и привързаност.

По време на интервюто често споделя възгледите и мението на възрастните като свое, „ние искахме къщата”, „ние осъдихме татко ми”, „била съм малка като ми е прехвърлил апартамента, не е знаел, че отношенията ни ще се влошат”, „изгони ни от къщи”.

В заключение според експертизата молителката е могла да разбира свойството и значението на извършеното с нея и да ръководи постъпките си.

Няма данни за неадаптивни механизми за справяне. Към периода на процесното деяние, както и към настоящият момент, при молителката не се констатират тревожностови изживявания. Същата е спокойна, овладяна, 4 сътрудничеща към датата на изследване. Преживяването на по-висока тревожност, неудовлетволение, обида и безспокойство при нея е само във връзка с отправените към нея обидни реплики в момента на случващото се.

Понастоящем тези притеснения са отшумели. С оглед на физическо и психическо състояние молителката, е способна правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях, както и да участва във всички фази на наказателното производство.

Свидетелски годна е. Според вещото лице няма данни за психично разстройство в истинският смисъл на думата. Няма данни за преживян дисстрес или психосоматично разстройство.

Молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 3 т. 2 ЗЗДН, в месечния срок от твърдения да е извършен от ответника акт на домашно насилие, и е процесуално допустима.

По нейната основателност, съдът намира следното:

Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да бъде установен осъществен спрямо молителката – А. В. акт на домашно насилие, от страна на ответника, Б. В., на посочените в молбата дати.

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответниците.

От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал.

1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответната страна не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на 5 присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

В конкретния случай се твърди наличие на психическо и емоционално насилие, осъществено чрез обиди и заплахи отправени към молителката от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Събраните писмени доказателства представляващи наличието на съдебни спорове относно имотни проблеми, което е довело до обостряне на междуличностните им отношения.