Решение № 18891 от 17.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18891 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110139420 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) З. Р. Д. е предявила 1) срещу ********** установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 2357117/02.03.2021 г., поради противоречие със закона и добрите нрави, евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4.1 от договора за потребителски кредит, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 1155,47 лв., представляваща платена при липса на основание по нищожния договор за потребителски кредит сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване, и евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 500 лв., представляваща платена при липса на основание сума за възнаграждение за поръчителство по нищожната клауза на чл. 4.1 от договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване, както и 2) срещу ********* установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от 02.03.2021 г., поради противоречие със закона и добрите нрави.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника ********** договор за потребителски кредит № 2357117/02.03.2021 г., въз основа на който е 1 получила заем в общ размер от 3395,28 лв., със задължение да го върне на вноски в срок от 24 месеца. Поддържа, че на основание чл. 4.1 от договора е сключила с ответника ********** договор за поръчителство от същата дата, като задълженията по двата договора били в общ размер от 7878 лв., от които тя е заплатила първите 4 общи погасителни вноски. Твърди, че е сключила с ответника ********** и договор за потребителски кредит № 2431274/16.08.2021 г., по който й бил отпуснат заем в размер 5000 лв., като част от сумата в размер на 3237,75 лв. е използвана за погасяване на задълженията й по първия договор, с което плащанията по него били в общ размер от 4550,75 лв. Поддържа, че преди сключване на договора заемодателят не е предоставил на ищцата необходимата преддоговорна информация, както и не е получено валидно съгласие за сключването му от ищцата в електронна или писмена форма, поради което договорът е нищожен поради липса на изискуемата от закона форма, евентуално поради противоречие с императивни правни норми, тъй като в същия не се съдържала информация относно възможността на кредитополучателя да получи извлечение по сметка за извършените и предстоящите плащания, както и относно правото на отказ от договора, общите условия към договора не били предоставени на ищцата, респ. не било налице изрично приемане на същите. В договора липсвали съществени елементи от съдържанието приложимият лихвен процент и условията за прилагането му и дали същият е фиксиран или променлив за срока на договора, не бил посочен размер на възнаградителна лихва и съотношението й спрямо главницата, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. В договора за кредит бил грешно посочен размерът на ГПР, тъй като действителният бил над максимално установения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и не била посочена общата сума по договора към датата на сключването му и съотношение на годишната лихва по договора към общия ГПР. Счита, че възнаграждението по договора за поръчителство е елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя, както и предвид наличието на свързани лица по двете правоотношения. Поддържа, че клаузата по чл. 4.1 от договора за кредит, с която сключването на договор за поръчителство било предвидено като условие за предоставяне на сумата по кредита, е нищожна, тъй като води до нееквивалентност на насрещните престации за страните по договора за кредит и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост. С оглед на изложеното счита, че дължи връщане само на чистата стойност на кредита от 3395,28 лв., поради което претендира връщане на платената без основание разлика от 1155,47 лв.

Намира и договора за поръчителство от 02.03.2021 г. за нищожен поради заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави предвид значителната нееквивалентност на насрещните престации, поради което претендира при условията на 2 евентуалност връщане на платеното възнаграждение за поръчителство в размер на 500 лв.

Ответникът ********** оспорва исковете при твърдението, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от 02.03.2021 г., по който на ищцата е предоставена в заем сума в размер на 3000 лв. и 395,28 лв. за застрахователна вноска, като сочи, че по договора бил уговорен ГЛП в размер от 24,62 %, ГПР в размер от 27,60%, а общият размер на задълженията по договора бил 4333,44 лв. Намира, че договорът е действителен, като същият е сключен при спазване на всички императивни изисквания на ЗПК, а на кредитополучателя е била предоставена преддоговорна информация относно съдържанието на всяка клауза по договора за потребителски кредит и същият бил сключен във формата на електронен документ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР и при ясно формулирани клаузи. Оспорва договорът за потребителски кредит да накърнява добрите нрави и да е налице нееквивалентност на престациите. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, а не като задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за кредит е сключен преди ищцата да сключи договор за поръчителство и същият съставлява отделно облигационно отношение с конкретни параметри.

Ответникът ********** признава, че е сключил с ищцата договор за предоставяне на поръчителство от 03.02.2021 г., по силата на който се е задължил да поеме солидарно с ищцата отговорност за задълженията по процесния договор за кредит, като страните уговорили месечно възнаграждение от 196,89 лв. за периода на действие на договора, което не попада в обхвата на общия разход по кредита. Поддържа, че на ищцата била предоставена преддоговорна информация и била запозната с параметрите по договора, като същата направила информиран избор да сключи договора за поръчителство и същият не съставлявал необходимо условие за сключването на договора за кредит и не било скрепено с каквато и да е санкция за кредитополучателя. Счита, че процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство са действителни, като същите съществуват самостоятелно и не съдържат неравноправни клаузи или такива в противоречие с императивни правни норми или добрите нрави.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът З. Р. Д., редовно призован не се явява и не се представлява. С молба от 07.09.2023г. (л. 98 от делото) заявява, че поддържа исковете. Претендира разноски, съобразно приложен към молбата списък по чл. 80 ГПК. С молба от 20.10.2023г. (л. 112 от делото) уточнява, че поддържа иска и заявява, че за горницата над 3544.56 лева до първоначално претендирания размер от 3878 лева, както и за горницата сумата над 1034.34 лева до първоначално претендирания размер от 1155.47 лева исковете се оттеглят. С молбата ищецът заявява искане за изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 500 лв., представляваща платена при липса на основание сума за 3 възнаграждение за поръчителство по нищожната клауза на чл. 4.1 от договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване, като заявява искане за допускане на увеличение на иска от 500,00 лева до 738,45 лева.

Моли делото да се гледа в негово отсъствие, прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Счита, исковете за основателни. Моли съда да ги уважи. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждение за процесуален представител на ответниците.

Ответникът ********** не се явява в о.с.з. С молба от 20.10.2023г. (л.

120 от делото) заявява, че поддържа подадения отговор на исковата молба.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноски.

Ответникът *******“ не се явява в о.с.з. и не се представлява.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Предявени са два положителни установителни искове за обявяване на нищожност на два договора, при условията на евентуалност - на техни клаузи.

Исковете са с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД. В тежест на ищцата е да докаже сключването на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание, включително с оспорената клауза за възнаграждение за поръчителство, които противоречат на императивна законова разпоредба или на добрите нрави.

По осъдителните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже факта на плащане на всяка от процесните суми на ответника **********, а в тежест на ответника е да установи, че е налице 4 основание за получаването им, респ. задържането им по валидни договорни клаузи.

С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че е сключен договор за потребителски кредит № 2357117/02.03.2021 г., по който ответникът ********** е предоставил на ищцата кредит в общ размер от 3395,28 лв., както и че на 02.03.2021 г. между ищцата и ********** е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Не се оспорват и плащанията

Спорният по делото въпрос се поставя върху действителността на процесните съглашения.

Представения по делото договор за потребителски кредит № 2357117/02.03.2021 г. установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД между ищеца, в качеството й на кредитополучател и ответното дружество „ ********, в качеството му на кредитодател.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.