Определение № 1069 от 06.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1069 гр. София, 06.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20248002103656 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията) чрез процесуален представител И. С. – гл. инспектор при ТД – Варна на Kомисията против решение № 110 от 11.07.2024 г. по гр. д. № 224/2024 г. на Апелативен съд – Варна.

Ответниците Ю. С. А. и Р. Н. Р. чрез общия им пълномощник адв. М. в отговора по чл. 287 ГПК изразяват становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 62/10.04.2024 г. по гр. д. № 179/2023 г. на Окръжен съд – Силистра за отхвърляне на предявения от Комисията против Ю. С. А. и Р. Н. Р. иск за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 30 300 лв., както следва:

- от Ю. С. А. и Р. Н. Р., на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 141 ЗОНПИ, с цена на иска в размер на 25 000 лв. (пазарна стойност към датата на придобиване): недвижим имот, находящ се в урбанизирана територия, с трайно жилищно предназначение, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор №..., намиращ се в сграда № ..., с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. .., ап. .., със застроена площ от 75 кв. м., брой нива на обекта - 1, при посочени съседи, ведно с 1/2 идеална част от правото на строеж върху държавен поземлен 1 имот, върху който е построена сградата, с идентификатор № ...;

- от Ю. С. А., на основание чл. 142, ал. 2. т. 5, вр. с чл. 141 ЗОНПИ, с цена на иска в размер на 800 лв. (стойност към датата на придобиване): лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. [рег.номер на МПС] ;

- от Ю. С. А., на основание чл. 151 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. с чл. 141 ЗОНПИ, с цена на иска от 4 500 лв.: сумата в този размер, представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег. [рег.номер на МПС] , отчужден на 17.02.2022 г., след края на проверявания период.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че ответницата Р. Н. Р. е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ (по образувано ДП № 65183ЗМ-98/21 г. по описа на ОД на МВР - С., пр. пр. № 1052/2021 г., за деяние по чл. 255, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК - за това, че през периода от 17.10.2011 г. до 16.08.2021 г. в [населено място], обл. С., в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 5 617. 35 лв., като не е подала съответните декларации по чл. 49. ал. 3 ЗМДТ в Дирекция „Местни приходи“ към [община] в нито един от случаите на получени в периода 189 бр. дарения от различни лица, на обща стойност 155 629. 22 лв.). Изтъкнал е, че по надлежния ред е била образувана проверка срещу лицето за установяване на незаконно придобито имущество (периодът на проверката е от 15.02.2012 г. до 15.02.2022 г.), както и е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество и е внесено искане за отнемане на такова имущество от двамата ответници – проверяваното лице Р. и нейният фактически съжител Ю. А. (с когото са заедно от 2005 г., адресно регистрирани са на един и същи адрес в [населено място] и имат три деца). При съобразяване момента на предявяване на иска, наведените в исковата молба твърдения по фактите и отправения до съда петитум, съставът на втората съдебна инстанция е приел, че приложимият закон е ЗОНПИ и правната квалификация на предявения иск е по чл. 153, ал. 1 от същия.

С оглед на горното и при приложение разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ решаващият състав е изтъкнал, че „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.

Посочил е, че по приложението на ЗОНПИ е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика, обективирана в ТР № 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен 2 източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

При съобразяване с така даденото обвързващо тълкуване, второинстанционният съд е направил съждение, че евентуален „нетен доход“ (по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в отрицателен размер, не съставлява “имущество” и не следва да се “прибавя“ към установеното налично имущество. Приел, че евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. Развити са доводи, че произнасянето по основателността на предявения иск предпоставя на първо място да се установи вида и стойността на придобитото имущество от ответника и членовете на неговото семейство в проверявания период, което все още е налично в техния патримониум към края на периода или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин (оценени съгласно чл. 148 ЗОНПИ), а при трансформация на имущество - стойността на наличното трансформирано имущество. Посочено е, че преминалите през банковите сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не са част от имуществото.

Изразено е разбиране, че ако при горното изследване се установи, че придобитото от ответника имущество през целия проверяван период е на обща стойност под 150 000 лв., то не следва да се пристъпва към анализ на доходите, приходите или източниците на финансиране на ответника и членовете на неговото семейство, както на обичайните и извънредни разходи, за да се установява нетния им доход, тъй като няма да е налично релевантното несъответствие (значително) по смисъла на на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. За нуждите на анализа и остойностяване на придобитото от ответника имущество в проверявания период, въззивният съд се позовал на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗПКОНПИ, според която незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване, като относно недвижимите имоти и превозните средства – по тяхната пазарна стойност. Изтъкнато е, че този подход не се отнася за оценката на имуществото, което Комисията е приела за действителна цена по извършени сделки. Така установено като придобито от ответниците имущество в рамките на проверявания период е следното:

- на 30.03.2012 г. ответникът А. е учредил „Д.-Д.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е самият той, с капитал в размер на 15 000 лв., разпределен в 150 дяла, всеки от по 100 лв. При липсата на посочена пазарна стойност на дяловете, различна от номиналната им такава, последната е възприета от съда като пазарна стойност за целите на настоящото производство;

- с нотариален акт № 184/18.05.2013 г. двамата ответници са закупили недвижим имот в [населено място], [улица], ет. .., ап. .., със застроена площ от 75 кв. м., с посочена цена в размер на 3 101. 80 лв. и пазарна стойност към датата на придобиване - според заключението 3 на СТЕ – в размер на 36 900 лв.;

- на 20.10.2020 г. ответникът А. е закупил лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел “Поло“, с рег. № с рег. [рег.номер на МПС] за сумата от 250 евро, като пазарната стойност според заключението на САТЕ към датата на придобиването му е 1 930 лв.;

- на 10.05.2019 г. същият ответник е закупил и лек автомобил, марка „Рено“, модел „Трафик“, с рег. [рег.номер на МПС] , отчужден на 17.02.2022 г., след края на проверявания период, чиято пазарна стойност към датата на отчуждаването е 5 510 лв. според заключението на САТЕ.

В заключение, въззивният съд е достигнал до извод, че общата стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания период възлиза на 59 340 лв. (сбора от пазарните стойности на придобитите дружествени дялове, недвижим имот и на посочените МПС към момента на тяхното придобиване, респ. към момента на отчуждаването на лекия автомобил след проверявания период). Ето защо, след като стойността на придобитото имущество е по – малка от 150 000 лв., е отречена необходимостта от изследване на останалите компоненти, определящи „нетен доход“ на ответниците през проверявания период, за да са установи дали е налице релевантното „значително несъответствие“. Аргументите за този извод почиват на разбирането, че евентуална отрицателна величина на нетния доход не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото имущество. По тези съображения е прието, че липсата на предпоставки от състава на иска по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ обуславя неоснователността му и налага да бъде отхвърлен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, който поддържа да са обуславящи изхода по делото и разрешени в отклонение с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Въпросите имат следното съдържание:

1. „Изисква ли ЗОНПИ извършване на сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото и в края на проверявания период и необходимо ли е да е налице превишение в имуществената сфера, надхвърлящо посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв.?“

2. „Как следва да се определи размера на „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – като несъответствие между имуществото и нетния доход, при което е налице превишение от 150 000 лв. за целия проверяван период или като превишение в имуществената сфера при сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото и в края на периода?“.

По първото питане се обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че въззивното решение не е съобразено с ТР № 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, а второто се поставя за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с аргументи, че по него липсва формирана съдебна практика на ВКС.

Иска се достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - поради сочената от страната очевидна неправилност на обжалваното решение. (при позоваване и на мотивите на определение № 50228/08.06.2023 г. по гр. д. № 3094/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о.).

4

Касационното обжалване не може да се допусне.

По начина на своето формулиране, първият повдигнат въпрос се отнася до понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ като предпоставка за отнемане на незаконно придобитото имущество. Той удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация, но не и специалния такъв. По приложението на ЗПКОНПИ (сега с наименование ЗОНПИ) е създадена задължителна съдебна практика, обективирана в приетото от ОСГК на ВКС ТР № 4/2021 г. В мотивите към т. 1 от тълкувателния акт е посочено, че предмет на отнемане е незаконно имущество (за което не е установен законен източник на доходи), налично към датата на проверката и формиращо стойността на „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разяснено е, че стойността на т. н. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най - малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Този подход е аргументиран с целта на закона - да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или съответно, е налице намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Наличието на задължителна съдебна практика на ВКС и съобразяването й от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.