Решение № 4748 от 15.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4748 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20241110209559 по описа за 2024 година СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, след провеждането на което, като съобрази следното: производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по Жалба на „Бар Латино“ ЕООД срещу НП № 4902/25.04.2024г. на Директора на Регионална дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушаване на чл.206, ал.1 от Закона за туризма, т.к. с АУАН 4902 съставен на 25.01.2024г. от А.И.К. – главен инспектор в РД София в КЗП.

В Жалбата се настоява за отмяна на атакуваното НП поради неправилност на НП – противоречие между констатираните с АУАН факти и обстоятелства и възприетата от АНО фактическа обстановка, отразена в обжалваното НП. В АУАН се сочело, че проверката е извършена на 05.01.2023г., а в обжалваното НП се сочи това да е станало година по-късно, на 05.01.2024г. Това дава основание на жалбоподателя да атакува самото издаване на АУАН, т.к. същият е издаден на 25.01.2024г., т.е. повече от година от датата на установяване на нарушението, което го прави незаконосъобразен с давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, което от своя страна прави обжалваното НП неправилно и незаконосъобразно.

Съдът след като се запозна с останалия доказателствен материал – изпратен от АНО като административнонаказателна преписка, както и със събраните на етап съдебно следствие доказателствени материали, 1 предоставени от страните, намира за безспорно установено, че действителната дата на установяване на нарушението е 05.01.2024г., видно от съдържанието на Констативния протокол, съставен от същата А.К., която на 25.01.2024г е съставила и процесния АУАН. Датата на установяване на нарушението е сред фактите, подлежащи на доказване и съобразяване – както от страна на АНО, така и от страна на настоящия съд. В този смисъл констатациите на актосъставителя – като част от доказателствения материал, подлежат на проверка чрез доказателствените способи, те нямат задължителна обвързваща доказателствена сила. От друга страна, според разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН АНО следва да издаде НП, дори когато установи нередност на АУАН, когато намери, че нарушението е извършено по безспорен начин. В тази връзка, съдът намира, че АНО, след съпоставка с датата, отразена в Констативния протокол и изричното указване в АУАН, че се базира на този Констативен протокол от 05.01.2024г., а тази съпоставка се прави и от настоящия съд, се стига до извода, че при посочване на датата на установяване на нарушението в АУАН е допусната техническа грешка. Тази грешка е забелязана от АНО и не е възпроизведена в обжалваното НП, в което е посочена правилната дата – 05.01.2024г. като дата на установяване на нарушението, възприето и като дата на извършването му. Порокът на АУАН в тази му част не е в състояние да доведе нито до неправилност, откъдето и незаконосъобразност на издаваното НП – предвид цитираната разпоредба на чл.53 ал.1 от ЗАНН, така и на законосъобразното образуване на административнонаказателното производство – за срочност на образуването, а и с оглед правото на защита на нарушителя, т.к. в същия този АУАН се препраща към коментирания КП, в които интересуващата ни дата е въведена коректно.

В Жалбата се твърди и необоснованост и немотивираност на обжалваното НП, в което не е взето предвид обстоятелството, че на 08.12.2023г. е подадено заявление за издаване на удостоверение за категоризация, както и че на 22.02.2024г. е издадено Временно удостоверение за открита процедура за категоризация на туристически обект от 22.02.2024г за ресторант „***“, откъдето АНО е следвало да направи извода, че нарушение не е извършено. И двете доказателствени средства са приобщени към доказателствения материал по инициатива на жалбоподателя „Бар Латино“ ЕООД.

Фотокопие на Заявлението за издаване на удостоверение за категоризация, което е подадено на 18.12.2023г. е приложено на л.55 от делото. То изхожда само от „Рок Енерджи 2“ ООД и в него не посочено, че обектът ще се стопанисва от „Бар Латино“ ЕООД - жалбоподателя. Затова и от обстоятелството, че едно търговско дружество („Рок Енерджи 2“ ЕООД) е подало заявление за категоризация на търговския си обект, не може да се изведе, че „Бар Латино“ ЕООД е изпълнило задължението си по чл.114, т.1 от ЗТ, респ. че не е извършило нарушението по чл.206, ал.1 от ЗТ, а тъкмо напротив обстоятелството, че дружеството жалбоподател не е вписано в това 2

Заявление като стопанисващо обекта лице го лишава от възможността да се ползва от това Заявление.

На следващата страница по делото е приложено още едно, последващо първото, но и последващо по отношение съставянето на Констативния протокол и АУАН и датата на извършване на нарушението, Заявление за издаване на удостоверение за категоризация от 08.02.2024г. То е подадено именно от името на Дружеството жалбоподател. Има действие занапред във времето, не оборва обстоятелството, отразено в и АУАН, и в КП, че именно на датата, възприета в КП и в обжалваното НП – 05.01.2024г. дружеството жалбоподател е осъществявало туристическа дейност – ресторантьорство, без да е категоризирано и без дори да е инициирало процедура по категоризация.

Затова съдът намира, че нарушението по чл.206, ал.1 от ЗТ е извършено от обективна страна от жалбоподателя.

За това нарушение законодателят е предвидил налагането на имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лева. АНО е наложил санкцията в минимален размер.

Но дори и този минимален размер за настоящия съд се явява явно несправедлив, предвид изключително ниската степен на обществена опасност на деянието. Действително, АНО е подложил на анализ изложеното във възражението срещу АУАН становище на търговското дружество за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Но съдът не може да според мотивите на АНО в тази насока. И това е така не само, защото в тях се твърди невярното обстоятелство, че има налице валиден документ, който да дава възможност за осъществяване на дейността – ресторантьорство. За да прецени, че случаят не е маловажен, АНО е преценил само обстоятелството, че нарушението е типично за вида си и нищо не разкрива по-ниска от обичайната обществена опасност, както и надеждата, че с налагането на санкция, макар и в минимален размер, ще се окаже превантивно и превъзпитателно действие на по отношение на нарушителя. Фразите са дежурни, лишени от конкретика, а разгледани по същество – и неверни, защото: търговските дружества не подлежат на превъзпитание, каквато надежда се изразява при отказа от приложение на чл.28 от ЗАНН; затова и при деянията, извършени от техните представители, не се изследват субективните елементи на фактическия състав на класическото нарушение; поради същата причина на юридическите лица не се налагат наказания (така, както са формулирани и определени в чл.13 от ЗАНН) и т.н.. На второ място, както се обсъди по-горе, макар и към датата на деянието – 05.01.2024г. по отношение жалбоподателя да не е налице валиден документ, който да дава възможност за осъществяване на дейността – ресторантьорство, според посочените вече Заявление за категоризация от името на жалбоподателя и Временното удостоверение – макар и издадени след деянието, инициирането от страна на жалбоподателя на процедурата по категоризация на обекта съществено снишава степента на обществена опасност от повторно извършване на същото 3 това деяние от това лице; веднага след съставяне на АУАН жалбоподателят е инициирал дължимата процедура по категоризация на обекта, а съдът цени това като сигурен белег за дисциплиниране и своевременно, още преди издаването на обжалваното НП, на изпълнение на задължението по чл.114, т.1 от ЗТ.

Ето защо настоящият съд намира, че макар и доказано по безспорен начин, процесното деяние се характеризира с ниска степен на обществена опасност, като дружеството жалбоподател е изпълнило задължението си по чл.114, т.1 от ЗТ, поради което това деяние следва да бъде прието за малозначително, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН.

Предвид обстоятелството, че нарушението – предмет на подлежащото на отмяна НП все пак се прие за действително извършено, съдът намира, че претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна, поради което следва да остави същата без уважение.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4902/25.04.2024г. на Директора на Регионална дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушаване на чл.206, ал.1 от Закона за туризма, като предупреждава „Бар Латино“ ЕООД с ЕИК 203416543, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание

Оставя без уважение претенцията на „Бар Латино“ ЕООД с ЕИК 203416543 за присъждане на разноски.

Решението и мотивите са обявени в открито съдебно заседание; за Пешението да се съобщи неявилата се страна, като й се укаже, че може да обжалва Решението в 14-дневен срок от получаване на съобщението, пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4