Решение № 13100 от 04.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13100 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110156806 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от А. А. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .., чрез адв. Н., срещу „.. със седалище и адрес на управление: гр. София, район „.., представлявано от .., със съдебен адрес: гр. София, .., с искане след като съдът установи нищожността на сключен между страните Договор за паричен заем № 916093 от 23.08.2023 г., поради наличие на пороци в същия, а именно противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, в условията на евентуалност установи нищожността на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, да осъди ответното дружество да върне платената по нищожния договор сума в размер на 1 108 /хиляда сто и осем/ лева, представляваща недължимо платена сума поради липса на основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил Договор за паричен заем № 916093 от 23.08.2023 г. с ответника, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сума в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева. Налице е твърдение, че в договора е било предвидено наличие на обезпечение на кредита, представляващо поръчителство на едно или две физически лица или предоставяне на безусловна банкова гаранция, в полза на ответното дружество, което обезпечение следвало да бъде предоставено в тридневен срок от сключването на договора. Твърди, че в процесния договор било предвидено, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си според установените условия и в упоменатия от ответника срок, същият дължи на заемодателя неустойка, посочена в Приложение № 1 от договора. Ищецът твърди, че не е представил надлежно обезпечение в срок, поради което на същия била начислена предвидената неустойка.

Заявява, че към 15.08.2023 г., ищецът е погасил изцяло дължимата по сключения между страните договор обща сума в размер на 2 808 /две хиляди осемстотин и осем/ лева. Ищецът счита сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради наличие на противоречие със законоустановени императивни правила, както и на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е била спазена предвидената в закона форма.

1

Твърди, че в договора за предоставяне на потребителски кредит липсва яснота по отношение на начина на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР), като е посочена единствено лихвената стойност на разходите по кредита, в резултат на което е налице липса на елемент от същественото съдържание на договора, в противоречие с чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл.

10а, ал. 2 и 4 ЗПК. Предвид гореизложеното, ищецът счита, че в процесния договор е бил посочен грешен ГПР, като действителният такъв надвишава законоустановената граница, предвидена в императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Счита, че предвидената в процесния договор клауза, с която е било уговорено между страните, че заемателят дължи на заемодателя неустойка, в случай, че същият не предостави обезпечение за отпуснатия кредит в тридневен срок от сключването на договора, противоречи на добрите нрави, тъй като подобна уговорка би довела до неоснователното обогатяване на заемодателя. В тази връзка, ищецът заявява, че посочената клауза не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 ЗЗП и поради това следва да бъде приета за нищожна. Твърди, че чрез гореописаните действия, ответното дружество е заобиколило изискванията на ЗПК, касаещи посочването на финансовата тежест на длъжника. Поддържа, че определеният от заемодателя размер на възнаградителна лихва /ГЛП/, в който се включва и начислената неустойка, е изключително завишен и противоречащ на добрите нрави, тъй като същият надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респективно двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми, поради което счита процесната клауза за недействителна.

Твърди, че са налице явно неизгодни условия по посочения договор с оглед несъразмерността в стойността на насрещните престации, поради обстоятелството, че ищецът е получил заемната сума в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева, а впоследствие е върнал сума в размер на 2 808 /две хиляди осемстотин и осем/ лева, от което се установява, че ответното дружество е генерирало печалба в размер на близо 50% за предоставената услуга. Предвид изложеното, ищецът обективира искане за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 1 108 /хиляда сто и осем/ лева, представляваща разликата между заплатената от ищеца сума в размер на 2 808 /две хиляди осемстотин и осем/ лева и реално дължимата на основание чл. 23 от ЗПК с оглед евентуалното обявяване на нищожността на процесния договор за паричен заем, сума в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „.. със седалище и адрес на управление: гр. София, район „.., представлявано от .., със съдебен адрес: гр. София, .., с който отговор същият оспорва исковата молба като предявена в условията на злоупотреба с права и заявява, че счита същата за нередовна и неоснователна. Не оспорва релевираното в исковата молба обстоятелство, че между страните е налице сключен Договор за паричен заем № 916093 от 23.08.2023 г., по силата на който ищецът, в качеството му на заемател, е получил в заем сумата от 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева от ответника, в качеството му на заемодател, съобразно посочените условия в договора.

Ответникът обосновава възражението си, касаещо наличие на злоупотреба с право, с обстоятелството, че ищецът е депозирал три напълно идентични искови молби пред Софийски районен съд /СРС/, които касаят различни договори за кредит, но във всяко производство се навеждат еднакви аргументи за недействителност, с които процесуални действия ищецът цели постигането на неправомерен резултат, а именно да увреди другата страна, като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения, касаещи съдържанието на процесния договор, както и по отношение на недействителността на договора по смисъла на ЗПК, като твърди, че ищецът е разполагал с 14-дневен срок, в който е могъл да упражни правото си на отказ по реда на чл. 29 ЗПК, която информация същият е получил към момента на сключването на процесния договор.

2

Оспорва наведените от ищеца твърдения за нарушение на принципа на добрите нрави, както и във връзка с неравноправността на договорните клаузи, поради обстоятелството, че същите са били индивидуално уговорени със заемателя и отговарят на изискванията за добросъвестност и предвидимост на финансовото задължение.

Твърди, че ищецът е бил запознат с условията на договора към момента на неговото сключване, като сочи, че същият е сключил общо девет договора с ответното дружество в периода 2023 г. – 2024 г., което обстоятелство е в противоречие с наведените в исковата молба твърдения за липса на информираност по отношение на условията и последиците от тях, както и липса на индивидуално договаряне на отделните клаузи.

По отношение на предявения от страна на ищеца осъдителен иск, ответникът счита, че същият се явява неоснователен, което следва предвид изложените неоснователни и недоказани твърдения за нищожност както на договора в цялост, така и на отделни клаузи от него.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговорите на исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Видно от представените писмени доказателства и приетото заключение на неоспорената съдебно – счетоводна експертиза, между страните е сключен Договор за паричен заем № 916093 от 23.08.2023 г., по силата на който кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя сума в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева при уговорени ГПР по кредита в размер на 56.42%, ГЛП в размер на 44.50%, /, брой вноски - 9 с вид на вноската двуседмична и падежна дата - 06.09.2023 г. на първата вноска. В договора е предвидено, че ищецът следва да представи обезпечение – банкова гаранция или поръчител в тридневен срок от датата на сключването на договора, като при непредоставяне на обезпечението дължи неустойка в размер на 767.44 лв.

/според заключението на вещото лице по съдебно – счетоводна експертиза/.

Според заключението на вещото лице по неоспорената съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/ сключеният между страните Договор за паричен заем № 916093 от 23.08.2023 г. е с посочените по - горе параметри. Според експерта общия размер на платените от кредитополучателя суми е 2 808 /две хиляди осемстотин и осем/ лева, в която сума се включва и сума в размер на 767.44 лв., представляваща неустойка при неосигурена банкова гаранция или поръчител, договорна лихва в размер на 178.56 лв. и 1 700 лв. главница.

Вещото лице дава заключение, че действителния размер на ГПР при включване на неустойката е 181.35 %, а при включване и на договорната лихва – 212.42 %.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния казус съдът намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че ответникът е кредитор по Договор за паричен заем № 916093 от 23.08.2023 г., а ищецът е заемополучател.

Съдът намира, при съобразяване с приетите по делото писмени доказателства и неоспорено заключение на вещо лице по ССЕ, че между страните е налице сключен Договор за паричен заем № 916093 от 23.08.2023 г., като ищецът има качеството на кредитополучател, а ответното дружество 3 кредитор. Договорът е сключен при следните параметри – сума по кредита в размер на 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева при уговорени ГПР по кредита в размер на 56.42%, ГЛП в размер на 44.50%, /, брой вноски - 9 с вид на вноската - двуседмична и падежна дата - 06.09.2023 г. на първата вноска. В договора е предвидено, че ищецът следва да представи обезпечение – банкова гаранция или поръчител в тридневен срок от датата на сключването на договора, като при непредоставяне на обезпечението дължи неустойка в размер на 767.44 лв.

По делото безспорно се установява, както от събраните писмени доказателства, така и от заключението на вещото лице по ССЕ, че общия размер на платените от кредитополучателя суми е 2 808 /две хиляди осемстотин и осем/ лева, в която сума се включва и сума в размер на 767.44 лв., представляваща неустойка при неосигурена банкова гаранция или поръчител, договорна лихва в размер на 178.56 лв. и 1 700 лв. главница.

Вещото лице дава заключение, че действителния размер на ГПР при включване на неустойката е 181.35 %, а при включване и на договорната лихва – 212.42 %.

Съдът намира, че следва да се произнесе по твърдените основания за нищожност на договора, както и служебно да извърши проверка за нищожност на договора, респ. на клаузи от него. Това е така, защото съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК "При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.