Решение № 5243 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5243 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100507002 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 5641/10.04.2023 г., постановено по гр. д. № 9265/22 г. по описа на СРС, 41 състав, при участието на „И." ЕООД, като трето лице – помагач на страната на ответника по предявения главен иск от Агенция „П.И.“, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗК „Л.И.“ АД искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, че Агенция „П.И.“ дължи на ищеца сумата от 941,58 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 09.11.2017 г. на ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от бул.

„Ботевградско шосе“, на 1 км. преди с. Казичене, по застрахователна преписка по щета по застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица № 9300170092918 за лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 350 Блутек 4 Матик“, с рег. № *******, с включени разноски за определяне и изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва от предявяване на иска /24.11.2021 г./ до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на 1 парично задължение № 20911/02.12.2021 г. по ч. гр. д. № 66884/21 г. по описа на СРС, 41 състав. С решението „И.“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 вр. чл. 258 и сл. ЗЗД на Агенция „П.И.“ сумата от 235,40 лв., ведно със законната лихва върху същата от датата на предявяване на обратния иск /03.08.2022 г./ до плащането, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължения по договор за обществена поръчка № РД – 38 – 18/12.09.2015 г., довело до ПТП, настъпило на 09.11.2017 г. на ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“, на 1 км. преди с. Казичене, при което са нанесени щети по застраховано имущество лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 350 Блутек 4 Матик“, с рег. № ******* при условие, че Агенция „П.И.“ изпълни задължението си към ЗК „Л.И.“ АД по уважения иск с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата до уважения размер на обратния иск, като е отхвърлен предявения обратен иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 941,58 лв. С решението Агенция „П.И.“ е осъдена да заплати на ЗК „Л.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 565 лв., представляваща разноски за исковото производство пред СРС, както и сумата от 75 лв., представляваща разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 66884/21 г., а „И.“ ЕООД е осъден да заплати на Агенция „П.И.“ на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 37,50 лв., представляваща разноски за исковото производство по обратния иск.

Подадена е въззивна жалба от Агенция „П.И.“ срещу решение № 5641/10.04.2023 г., постановено по гр. д. № 9265/22 г. по описа на СРС, 41 състав, в частта, в която е отхвърлен обратният иск за разликата над уважения размер от 235,40 лв. до пълния предявен размер от 941,58 лв. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че всеки от участниците в неперсонифицираното обединение на дейности /гражданско дружество по ЗЗД/ следва да отговаря за ¼ част от задължението, е неправилен, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД. Твърди, че от представените по делото писмени доказателства е видно, че такава клауза не е налице в договора за обществена поръчка № РД – 38 – 18/12.09.2015 г., сключен между Агенция „П.И.“ и Обединение „Б. 2015“ ДЗЗД. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да 2 постанови друго, с което да уважи изцяло обратния иск. Претендира разноски.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемият - „И.“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл.

45 ЗЗД, както и при условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД.

Ищецът ЗК „Л.И.“ АД твърди, че на 09.11.2017 г. около 19,30 ч. в гр.

София, на ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от бул.

„Ботевградско шосе“, на 1 км. преди с. Казичене, водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 350 Блутек 4 Матик“, с рег. № *******, собственост на А.-**“ ЕООД, попада в разпилени по пътното платно гумено – бетонни основи на бализи, при което реализира ПТП с причинени материални щети. Поддържа, че за процесното МПС е била сключена валидна имуществена застраховка „Каско“ с ищеца, поради което е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 931,58 лв. Твърди, че за състоянието и поддържането на участъка от пътя, на който е настъпило ПТП, е бил отговорен ответникът Агенция „П.И.“, който се явява стопанин на пътя, и е следвало да предприеме действия по осигуряване на безопасността на пътното платно, в т. ч. и поставяне на предупредителни знаци при налични препяствия на пътя. Поддържа, че се е суброгирал в правата на увредения срещу ответника като възложител на работата и в негова полза е възникнало вземане в размер на платеното обезщетение. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 941,58 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 09.11.2017 г. на ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“, на 1 км. преди с. Казичене, по застрахователна преписка по щета по застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица № 9300170092918 за лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 350 Блутек 4 Матик“, с рег. № *******, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната 3 лихва, считано от датата на предявяване на иска /24.11.2021 г./ до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 20911/02.12.2021 г. по ч. гр. д. № 66884/21 г. по описа на СРС, 41 състав. Претендира разноски.

Ответникът – Агенция „П.И.“ оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение, респ. не е налице надлежна суброгация на ищеца в правата на удовлетворения кредитор. Оспорва механизма на процесното ПТП, както и размера на изплатеното обезщетение. Прави възражение за съпричиняване. Поддържа, че към датата на ПТП в участъка се е извършвал ремонт и е била въведена временна организация на безопасността на движението. Твърди, че към датата на ПТП участъкът от пътя, на който се сочи, че е настъпило ПТП, по силата на сключен договор за обществена поръчка от 12.09.2015 г. е следвало да се поддържа от ДЗЗД „Обединение Б. 2015“ и партньори, сред които и „И.“ ЕООД, което е следвало да означи участъка със съответните пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението за евентуално съществуващо препятствие. Поддържа, че изпълнителят е отговорен за евентуално причинените вреди.

При условията на евентуалност е предявен от Агенция „П.И.“ срещу „И.“ ЕООД обратен иск – ако бъде уважен искът, предявен от ищеца, и се установи съществуването на процесното вземане, да бъде осъден ответникът по обратния иск да заплати на ищеца по обратния иск същата сума. Претендира разноски.

Ответникът по обратния иск – „И.“ ЕООД оспорва обратния иск като неоснователен. Поддържа, че изправна страна по договора за обществена поръчка и не следва да носи отговорност за причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в 4 жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. Решението в обжалваната част е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.

В частта, в която искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.

49 вр. чл. 45 ЗЗД e уважен, както и в частта, в която обратният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД е уважен, решението е влязло в сила като необжалвано.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното:

С доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд, е разпределена доказателствената тежест по обратния иск на основание чл.

146, ал. 1, т. 5 ГПК, като е указано, че в тежест на ищеца по обратния иск е да докаже, че ответникът по обратния иск е имал задължение, възникнало по силата на договор, към датата на ПТП да осигури безопасно движение в участъка, в т. ч. и чрез подходяща сигнализация на процесния участък, наличието на причинно – следствена връзка между бездействието на ответника по обратния иск /негови работници/служители/ и твърдяните щети по процесния автомобил, както и размера на обезщетението, а в тежест на ответника по обратния иск е да докаже, че е изпълнил точно възложената му работа, респ. че е била въведена временна организация на движението в участъка от пътя, на който е настъпило ПТП.

Във въззивното производство не са спорни между страните по обратния иск следните обстоятелства: че по отношение на участъка от пътя, на който е настъпило процесното ПТП, към дата – 09.11.2017 г., е бил в сила договор за обществена поръчка № РД – 38 – 18/12.09.2015 г., сключен между Агенция „П.И.“, като възложител, и „Б. 2015“ ДЗЗД, като изпълнител; че ответникът по обратния иск „И.“ ЕООД е бил участник в ДЗЗД „Б. 2015“; че по силата на възлагане от страна на ищеца по обратния иск изпълнителят по договора за обществена поръчка е бил натоварен да отговаря за безопасността и организацията на движението през участъка до завършването на ремонта; че по силата на възлагането за изпълнителя е възникнало задължение в тъмната 5 част на денонощието, когато не се извършват ремонтни дейности, както и при намалена видимост, участъкът да се сигнализира със светлинни източници, и редовно да се почиства същия от отпадъци, които застрашават сигурността и безопасността на движението; че е налице неизпълнение на тези задължения от страна на изпълнителя, в причинна връзка с които са настъпили вредите, обезщетени от застрахователя.

Спорният въпрос във въззивното производство касае обема на отговорността на ответника по обратния иск във връзка с неизпълнението на процесния договор.

Видно от договора за обществена поръчка изпълнител по договора е ДЗЗД „Б. 2015“, което е неперсонифицирано гражданско дружество, в което участват: „И.“ ЕООД, „АБ И. НН“ ЕООД, „Н.Ч.“ ООД и „А.Е.В.Т.“ АД.

Съгласно уговореното в чл. 33 от процесния договор за обществена поръчка № РД – 38 – 18/12.09.2015 г. „при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение, предмет на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на договора, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди“.

Видно от процесния договор за обществена поръчка при неизпълнение на задълженията по него от страна на изпълнителя не е уговорена солидарна отговорност за участниците в обединението. Такава солидарна отговорност не произтича и от закона. Ето защо, следва да се приеме, че участниците в обединението отговарят разделно и при равно участие на всеки от тях, а именно – за по ¼ част от задължението, т. е. до размера на сумата от 235,40 лв.