Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1890 от 29.12.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5306/2025
Вид
Решение № 1890
Подписан
29.12.2025
В сила
29.12.2025
Състав
Ивайло Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1890 гр. Русе, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20254520105306 по описа за 2025 година

Ищецът „Море 2020” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Македония” № 154, представлявано от управителя Борислав Григориев Лазаров, твърди, че на 19.10.2023г. сключил с ответника трудов договор № 226, по силата на който П. П. работел като готвач в стопанисвания от ищцовото търговско дружество ресторант – обект за обществено хранене Варна, ресторант „Стария Чинар”. Съгласно трудовия договор, работникът бил назначен на 8 часов роботен ден, при договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800.00 лева. През времетраене на трудовото правоотношение лицето е изпълнявало възложените му трудови функции, срещу което и за престираната работна сила съобразно предвиденото в трудовия договор му е заплащано редовно и точно дължимото трудово възнаграждение. През времетраене на трудовото правоотношение, а именно на 17.03.2024г. ответникът преустановил явяването си на работа и изпълняването на възложените му трудови функции, без да уведоми работодателя за наличието на причини и обстоятелства, които налагат и оправдават това неявяване на работа. За това обстоятелство получил докладна записка от прекия ръководител на П. П., с която бил уведомен, че в периода 17.03.2024г. до 26.03.2024г., съставляващи повече от 2 работни дни за работника, П.

П. не се е явявал на работа без представени доказателства за наличие на основателни причини за неявяването и без да е постъпило уведомление за наличие на такива причини и за невъзможност за явяване. Това неявяване на работа съставлява нарушение на трудовата дисциплина, поради което на работника е изпратено уведомление, с което същият е уведомен, че срещу него е образувано дисциплинарно производство, като е поканен, на основание чл.193, ал.1 от КТ, в срок от 5 работни дни, считано от получаване на уведомлението, да представи писмени обяснения за извършеното дисциплинарно 1 нарушение, както и да представи доказателства за това. Уведомлението е връчено лично на лицето на 13.05.2024г. чрез ЧСИ Иван Хаджииванов с рег.№ 832 и район на действие РОС. В предоставения му срок, който е изтекъл на 20.05.2024г., лицето не е изразило становище, не се е явило да даде обяснения, нито е представило доказателства за наличието на причини, обосноваващи неявяването му на работа. В допълнение към това, след датата на която е преустановил явяването си на работа – от 17.03.2024г., работникът не се е явил в нито един ден след това за осъществяване на трудовите си функции, т.е. преустановил е работа на 17.03.2024г. Поради неявяване на работа, считано от последната дата, срещу работника П. П. е било образувано дисциплинарно производство. Тъй като в хода на дисциплинарното производство същият не се е явил да даде обяснения и не е представил доказателства за наличието на основателни причини за неявяването си и тъй като след първоначалното неявяване на работа от 17.03.2024г. окончателно е преустановил явяването си на работното място и фактически е преустановил изпълнението на трудовите си задължения, за което е представена допълнителна докладна записка от прекия му ръководител, на работника е наложено дисциплинарно наказание – уволнение, при отчитане на тежестта на нарушението и поведението на работника, както и продължаващото му неявяване на работа. За това обстоятелство на 21.05.2024г. и издадена Заповед № 19/21.05.2024г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и с която е прекратено и трудовото правоотношение на работника. В заповедта изрично е посочено, че на основание чл.221, ал.2 от КТ работникът дължи обезщетение в размер на месечно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието от два месеца, а именно 1 839.44 лева. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на работника чрез ЧСИ Захари Димитров с рег.№ 808, за което е съставен Констативен протокол, в който е отразено, че на 02.10.2024г. заповедта е връчена при условията на чл.46, ал.2 от ГПК – по постоянен адрес на лицето чрез неговата майка, която е поела задължение да му я предаде. Към настоящия момент, въпреки изтичане на повече от половин година от получаване на заповедта от работника, не му е известно заповедта да е била оспорена от него по съдебен ред, нито е заплатил дължимото обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Съгласно чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Съгласно чл.3 от сключения трудов договор № 226/19.10.2023г., същият е сключен като безсрочен, а съгласно чл.7 от същия, срокът на предизвестието за прекратяване е 60 дни. Съгласно чл.228, ал.1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В процесния случай работникът е преустановил явяването си на работа през м.март 2024г., като до издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение през м.май 2024г. не се е явявал на работа, не е престирал работна сила, поради което за м.април и м.май 2024г. не му се 2 следва трудово възнаграждение. Ето защо м.март 2024г. е последният месец, в който работникът е полагал труд и са отработени от него 7 работни дни. Съответно дължимото от работника обезщетение на основание чл.221, ал.2, пр.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за 60 дни е в размер на 1 839.44 лева. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 839.44 лева, представляваща дължимо от работника обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение за срока на предизвестието от 60 дни по безрочно трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл. чл.22, ал.2 от КТ.

Ответникът П. М. П. в срока за отговор не е представил такъв и не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като предявения иск следва да се уважи изцяло, а именно П. М. П. да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 839.44 лева, представляваща дължимо от работника обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение за срока на предизвестието от 60 дни по безсрочно трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 04.09.2025г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 633.58 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.

Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. М. П. от ************, с ЕГН: **********, да заплати на „Море 2020” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Македония” № 154, ЕИК 202616509, представлявано от управителя Борислав Григориев Лазаров, сумата от 1 839.44 лева /хиляда осемстотин тридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща дължимо от работника обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение за срока на предизвестието от 60 дни по безсрочно трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.09.2025г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 633.58 лева /шестстотин тридесет и три лева и петдесет и осем стотинки/ – направени по делото разноски.

3

Препис от неприсъственото решение да се изпрати на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4