Решение № 2299 от 03.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2159/2026
- Вид
- Решение № 2299
- Подписан
- 03.04.2026
- В сила
- 03.04.2026
- Състав
- Калина Анастасова, Мила Гочева Димова, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 428, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435- чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435- чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435- чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435- чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2299 гр. София, 03.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20261100502159 по описа за 2026 година
За да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 435- чл. 438 ГПК.
Образувано по повод подадена жалба на „Хепи Кредит“ ООД (с предишно наименование „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД), представлявано от управителя си Д.Д., чрез адв. Б.С., срещу отказ на съдебния изпълнител да прекратил образуваното срещу жалбоподателя изпълнително дело №2634/2025 г. по описа на ЧСИ М.П., с район на действие Софийски градски съд, обективиран в уведомление с изх. №70385/08.12.2025 г.
Жалбоподателят твърди, че на 10.09.2025 г. е получил покана за доброволно изпълнение, с която е узнал, че срещу него образувано изпълнително производство, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.
№4257/2021 г. по описа на РС- Стара Загора, с който дружеството е осъдено да заплати на адвокат М.Л.Л. сума в размер на 21,60 лв., представляваща разноски по делото. От връчената ПДИ разбрал, че адв. М.Л. е прехвърлил вземането към „Хепи Кредит“ ЕООД на „Ейс Сървър Про“ ЕООД- взискател по изпълнителното дело. Жалбоподателят излага, че не е бил уведомяван за извършената цесия, поради което прехвърлянето няма действие по отношение на него и негов кредитор остава цедентът. От друга страна, твърди, че производството подлежи на прекратяване поради извършено плащане на сумата, предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Излага, че разноските от 21,60 лв., за които е бил осъден с влязло в сила решение по гр. д. №4257/2021 г. по описа на РС- Стара Загора, са били заплатени чрез банков превод по сметка на адв. М.Л. на 09.10.2023 г.1 преди издаването на изпълнителния лист, респ. на прехвърляне на вземането и образуване на изпълнителното производство. Поддържа, че преди извършеното плащане по банкова сметка на адв. Л., е наредил сумата чрез пощенски запис, но същата не била получена. Твърди, че е представил доказателства на съдебния изпълнител за извършеното плащане преди образуване на изпълнителното производство, но въпреки това е бил постановен отказ за прекратяване на последното. При тези фактически твърдения моли подадената жалба да бъде уважена, а изпълнителното производство да бъде прекратено. Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя по изпълнението „Ейс Сървър Про“ ЕООД, представлявано от адв. С.Д., с което жалбата се оспорва като неоснователна. Взискателят излага, че сметката, по която се твърди, че е извършено плащането е специална такава на юридическото лице с титуляр Адвокатско дружество „М.Л.“, т.е. не на първоначалния кредитор адв. М.Л.. По отношение на оплакванията на длъжника, че не е бил уведомен за сключения договор за цесия, излага твърдения, че е узнал с връчването на поканата за доброволно изпълнение, поради което договорът е произвел своето действие и спрямо него. Оспорва сумата да е била платена чрез „Български пощи“, доколкото длъжникът не е ангажирал доказателства за реалното й получаване. При тези съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
По делото са постъпили и мотиви на ЧСИ М.П., рег. №851, в които хронологично е представено развитието на изпълнителното производство.
Съдебният изпълнител поддържа, че по делото липсват доказателства за извършено плащане преди образуване на изпълнителното производство, такова не е постъпило и в срока за доброволно изпълнение. При тези доводи счита, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът на основание чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262 вр. чл. 260 и чл. 261 констатира, че подадената жалба е редовна и допустима- подадена от активнолегитимирано лице по чл. 435, ал. 2 ГПК в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу подлежащи на обжалване действие на ЧСИ по чл.
435, ал. 2, т. 6 ГПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна при долуизведените мотиви.
Изпълнителното производство е образувано по подадена молба от „Ейс Сървър Про“ ЕООД и въз основа на издаден в полза на адв. М.Л. изпълнителен лист по гр. д. №4257/2021 г., издаден на 08.05.2025 г., с който „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД /със сегашно наименование „Хепи Кредит“ ЕООД/ е осъдено да заплати в полза на адв. Л. сумата от 21,60 лв.разноски за адвокатско възнаграждение. Към молбата по чл. 426 ГПК е представен договор за цесия, видно от който на 11.08.2025 г. М.Л. в качеството на цедент е прехвърлил вземането си по процесния изпълнителен лист на „Ейс Сървър Про“ ЕООД в качеството на цесионер. В съответствие с изискването 2 на чл. 426, ал. 2 ГПК в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи, посредством които да бъде удовлетворено вземането.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до „Хепи Кредит“ ООД, като в двуседмичния срок по чл. 428, ал. 1 ГПК е постъпила молба от дружеството с искане за прекратяване на производството поради извършено плащане преди образуване на делото.
От представена разписка от „Български пощи“ ЕАД се установява, че на 21.11.2022 г. от пощенската служба е приет паричен превод в размер на 21,60 лв. с получател М.Л.Л. и адрес: гр. София, ул. ****. Видно от приложеното към молбата преводно нареждане, на 09.10.2023 г. /преди момента на издаване на изпълнителния лист/ „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е наредило по банкова сметка на адвокат М.Л. сумата от 21,60 лв. с основание „адв. въз. но гд 4257/2021 по описа на РС Стара Загора“, която операция от записите в представения писмен документ е била осчетоводена, респ. е била заведена сметката на получателя на плащането. По силата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи надлежно заверена от взискателя разписка, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Респективно релевантния момент, в който следва да бъде извършено плащането не зависи от узнаването за изпълнителното дело, а единствено моментът на неговото образуване.
Процесуалният закон чрез уредените хипотези придава значение, както на реалното предаване на сумата, така и на внасянето й в пощенска станция или по банкова сметка на кредитора. От представените по делото доказателства се установява, че длъжникът е извършил надлежни действия по изпълнение на своето задължение, както към 21.11.2022 г., така и към 09.10.2023 г. Дори при липса на доказателства за получаване на паричния превод чрез пощенски запис, то такива категорично са налице относно извършеното по банков път плащане, тъй като трансакцията е била осчетоводена. Възражението на взискателя, че посочената в платежното нареждане банкова сметка не принадлежи на адвокат М.Л., а е с титуляр Еднолично адвокатско дружество „М.Л.“, се явява неподкрепено от доказателства, поради което не може да бъде споделено и прието за основателно.
Ето защо, съдът намира, че по делото са събрани доказателства, от които са установява, че още преди издаването на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело длъжникът е платил по сметка на кредитора сумата, предмет на принудителното изпълнение. Респективно, налице са процесуалните предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на настоящото частно производство, всички разноски, сторени от взискателя следва да останат в негова тежест. На жалбоподателя 3 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на в размер на 12,78 евро- държавна такса, 24,54 евро за администриране на същата и 245,42 евро за адвокатско възнаграждение, т.е. общо 282,74 евро.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действие на ЧСИ М.П. №851 на КЧСИ, изразяващо се в отказ да бъде прекратено изпълнително дело №2634 по описа за 2025 г., обективирано в уведомление с изх. №70385/08.12.2025 г., като вместо това постановява
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнително дело №2634/2025 г. на частен съдебен изпълнител М.П. №851 на КЧСИ.
ОСЪЖДА „Ейс Сървър Про“ ЕООД с ЕИК 205674695, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Дуган Хисар“ №2 да заплати на „Хепи кредит“ ООД с ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Люлин 9“, бл. 963, ет. 1, оф. 11, сумата от 282,74 евро разноски за държавна такса, такса по ТТРЗЧСИ за администриране на жлба и адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4